Изкачихме един връх заедно с РАДО,
продължаваме с него и към Италия.
Предстои ни Стелвио и още уникални места...
На следващия ден, възбудени от успешното изкачване на върха, поемаме към Италия.
На един дъх изминаваме пътя до езерото Резия.
Навлизахме постепенно в планината и пътя започна да става все по-стръмен,а заобикалящите ни върхове все по-високи.
Най-накрая съм изправен пред предизвикателството-фибите на Стелвио. Витарката се държи мъжки, напредва към високото и не се дава. Настигам италианец с Фиат и това развали цялата магия. Диктуваше темпото, като определено ме бавеше. Не можах да изпитам напълно тръпката от изкачването на Стелвио.
На прохода направихме по някоя друга снимка и естествено обиколихме сергиите. Долових миризма на кисело зеле и се запътих към скарите. Наред с добре изпечените вурстчета, на няколко скари имаше поставено варено зеле, което се печеше и се предлагаше като гарнитура. Не знам доколко е вкусно, приготвено по този начин, но на мен определено миризмата не ми хареса. Виж връвчиците-да си оближеш пръстите. Хапнахме, купихме си по някой друг сувенир и отново на път. Този път спускане.
Нямаше кой да ми пречи.
Транзит през Бормио и нагоре към Гавиа.
Спускането е доста впечатляващо. Пътят е тесен, без никакви странични предпазни съоръжения. Склонът е стръмен, на места опасен. Технично трасе, което те държи максимално концентриран. На няколко места имаше "инфарктни" разминавания с насрещни МПС-та . Удоволствието беше голямо.
Отново се разделям с планината. Очаква ме дълъг път до Аоста. Пристигаме и се настаняваме в къмпинг Европа. Утре ни очаква Монблан и френските Алпи.
Аоста - Вал ди Зер - Суса - Бардонечиа, около 250 км.
Пътешествието продължава като автотуризъм. Наслаждаваме се на гледките, а аз и на карането по високопланинските пътища. Усещането и преживяванията са незабравими. Редуват се спускания, изкачвания, остри завои. Преминаваме както през гористи райони, така и през голи и каменисти алпийски склонове. За "закуска" сме си приготвили една разходка до подножието на Монблан.
След срещата с Монблан, пътешествието продължи по предварително набелязания маршрут. Преминахме във Франция през прохода Бернардо
Започна спускането към равнината. Назад останаха стръмните склонове на австрийските Алпи. Във Френската си част планината е по- "мека", върховете са заоблени, долините са по-просторни.
Влизаме в ски курорта Вал ди Зер. Архитектурата е главозамайваща. Всичко е направено с вкус и баланс. Няма нищо преекспонирано.
Следващото предизвикателство е прохода Изеран. Със своите 2769 м. той е вторият след Бонет в моя списък. Назад остана третият от списъка Стелвио /2758 м./
Изкачването мина успешно, удовлетворението е пълно. Отпочинахме си малко и отново на път. Следваше едно незабравимо спускане.
Минахме покрай "каменния град". Всички къщи бяха от камъни, включително и покривите-от каменни плочи. Красива гледка за очите.
Отново в Италия. Кратка почивка за обяд, по няколко снимки и отново на път. Времето беше прекрасно. Предстоеше още едно преживяване.
В граничната зона между Италия и Франция все още си личат останките от отбранителни съоръжения, които придават допълнителен колорит .
След пристигането в къмпинга Боки набързо разтоварих багажа, направих ревизия по Витарката и с огромно вълнение поех към прохода Сомайлер. Пътешествието беше първоначално така планувано, че да мога да участвам на ежегодното мероприятие на офроудърите от Европа-Стела Алпия, което се провежда всяка втора неделя на месец юли. Обективни причини попречиха да присъствам на това събитие, затова реших, макар и късно, но да се кача до прохода. Пътят първоначално започва с асфалтова настилка, напукана на доста места. Постепенно асфалтът изчезна и пътната настилка става макадам, изключително прашна. След изчезване на растителността се открива гледката към прохода. Прахолята намалява, но започват серпентините . Последно зареждане с вода, от топящите се снегове по върха и отново нагоре. На места пътя е доста тесен и завоят без маневра е немислим. Още си личат следите от гумите на джиповете, присъствали на Стела Алпия. Това доста ми помогна, защото пътят беше отъпкан. Остава последната и най-стръмна част на прехода. Пътят минава през сипеи от камъни. Последни няколко завои и съм на най-високата част на прохода.
Още с напускане на къмпинга и започна изчакването. Времето бе слънчево, идеално за пътешествие. Предстоеше преминаването през последните три от проходите-Бонет, Агнел и Рестефонд. В края на деня и втората цел на експедицията щеше да е изпълнена.
Старият чекалиран път все още не е забранен за движение. Отворени са и доста пътища по самата граница, минаващи по билото на планината . През деня има много туристи и най-подходящото време за каране е сутрин рано и вечер след 18 часа. Общата дължина на черните пътища в този район е над 100 км. По тях и по други пътища, минаващи все по високото, може да се стигне чак до морето. Не съжалявам,че се отказах от трите най-високи прохода в Алпите. Атмосферата на Тенда е незабравима. Възможността да се любуваш на гледки, да се потопиш в историята или пък да си покараш на воля, не се случва всеки ден.
Последна спирка Венеция
За този град е писано много, затова ще изложа моята гледна точка. Настанихме се в къмпинг Реалто, срещу сумата от 48 евро за четири човека, две палатки и Витарката. Топла вода, пералня, пицария, магазин, интернет. За по-малко от пет минути с автобус сме във Венеция. Ето как я видях аз:
С това пътешествието приключи. Останаха ни два дни за прибиране на родна земя. Не чак толкова приятно завръщане, като се има предвид задръстванията и чаканията по путарините. Независимо от всичко, лично за мен това пътуване е успешно. За десетина дни изминах около 6000 км. Докоснах се до магията на Алпите и високопланинските пътища. Качих се на Шесаплана и на Сомайлаер. За тази година е това. Догодина - в Доломитите и Адриатика.
* * *
Това е краят на пътеписа на РАДО за неговата експедиция и уникалните места, през които е минал .
Целият пътепис и снимките в реален размер- след регистрация в OffRoad – Bulgaria.com
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
GB
Доц. Кунчев: Не е нужно бременните да се ваксинират срещу коклюш
GB
Стотици кандидати за българско гражданство от Русия са подали фалшиви документи
Constanza
СРС освободи Димитър Стоянов от ареста
БотоксПутю
Йончева прие номинацията за евродепутат от ДПС