Дурмитор – гордостта на Черна Гора

Разходката ни днес ще е до Дурмитор - ще изкачим няколко планински върха, ще минем през китни красиви местенца, ще минем по моста над каньона на Тара и ще хвърлим едно око на Дървен град. Отново ни водят Asterix от Offroad-Bulgaria и неговите приятели...

Ето и неговия разказ:

Дурмитор, както повечето планове за пътешествия беше заплануван отдавна и само чакаше изпълнение и ето, че най-накрая му дойде реда през почивните дни. Събрахме се една кола ентусиасти и този път по късна доба за разлика от друг път – 5:30 сутринта с усмивка и заредени с положителни емоции от предстоящото пътуване се отправихме към Калотина. Познатата процедура, но този път много коли. Знам си аз, че тази граница е най-добре да се минава около 3-4 ч през нощта, но този път не се получи. От магистралата се отбихме при Баточина към Крагуевац и оттам към Ужице. До тук добре, само че на 15 км преди Ужице пътя е затворен, защото асфалтират. Е, то хубаво де, ама нещо да обозначат тия сърби, нещо като обходен маршрут? Няма такива работи всеки се оправя кой, както може. Оказа се, че пътя ще бъде отворен за движение след 2 часа. Ааааа, така няма да се разберем. Тръгнах на посоки през едни черни пътища, едни забравени откъснати села и накрая ето го пак главния път. Късмет! Поне видяхме диви сръбски села, които без такива обстоятелства трудно бихме видели. Ужице изглежда спретнат град, но го оглеждаме само от пътя. В момента планината се струва по-привлекателна на всички, отколкото градовете. След Ужице пътя поема на юг към границата с Черна гора, която преминаваме през малкия граничен пункт при град Приеполе. Пътя е много бавен за минаване, но доста живописен. В Черна гора задължително винетка 10 евро за 1 година. Целта е град Жабляк, като се минава по прочутия мост над каньона на Тара.

Много хубаво местенце. Моста е наистина внушителен. На него бъка от туристи от близо и далеч, но главно руснаци. След една дузина снимки тръгваме към Жабляк, който е в полите на Дурмитор. Там зареждаме с някои провизии и тръгваме към мястото за къмпингуване, а именно т.н. „Sedlo pass“, към което води тесен и много живописен панорамен път, който пресича целия масив на Дурмитор. На въпросното седло има пастирски колиби с много интересна архитектура, които решихме, че ще ни приютят за следващите 2 нощи. Е, ще се спи на пода де, но ние за това сме дошли, а и ще е на завет. Такова прекрасно местенце е тук.

Отвсякъде се извисяват върхове и ухае на свежест и планина, за което допринася и бръснещият вятър, но пък не може всичко да е идеално. Хапваме, пийваме местна бира (Никсичко пиво – не е никак лоша) и тръгваме на кратка разходка в района докато се стъмни. Пристигат и други българи, а през нощта дойде и трета българска кола. Направо се събрахме! Явно Дурмитор е притегателно място за доста сънародници покрай празниците. Да си призная честно се кефя като видя сънародници планинари и пътешественици някъде по света. Радва ме мисълта, че българина пътува. И така след кратката разходка и приказки със сънародниците ни, положихме чувалите и шалтетата на дъсчения под в колибите и налягахме.

Ден 2

Денят започна с хубаво време и силен вятър. Кратка закуска, оправяне на багажа и поехме към върховете в доста късен час – някъде към 11:00 ч без да подозираме, че ще направим 19,1 км преход. Първата цел беше връх Prutas – 2393 m, който е най красивия в планината и е изключително интересен заради структурата на самия връх. Звучи странно може би, но от снимките ще стане ясно какво точно имам впредвид.

Прехода до върха е доста лек и приятен. На самия връх има много място човек да се излегне и да се наслади на планината, за разлика от своя събрат – Боботов Кук, който е първенеца на планината. По пътя за Пруташ се разкрива гледка към природния феномен – Sareni pasovi или казано по нашенски - Шарени пластове, където ясно се вижда как са се образували отделните пластове на планината и нагъването им.

Много е интересно! Изобщо планината е пълна с изненади и природни чудеса.

Не случайно е гордостта на Черна гора. От връх Прутас също така се разкрива и най добрата гледка към масива на Боботов кук, който често е срамежлив и се крие в мъгла. На нас ни се показа да го снимаме и после пак се забули. Но забулен или не след няколко часа щяхме да го посетим. От тук се виждаше и тесния планински път като на длан, който като тънък конец се гънеше и провираше между върхове и хълмове. Отправихме се към Боботов кук – 2522 м. Много хора вярват, че това е най-високия връх на Черна гора, но не е така. Титлата пеинадлежи на връх Колач, който е само с няколко метра по-висок и се намира на границата с Албания, но е по-малко популярен от своя събрат. За Боботов Кук идвайки от Пруташ се спускаме до т.н. Шкръчко езеро и оттам започва отново катерене докато се излезе на седловината между масива на Боботов кук и връх Щит. Оттам малко спускане и започва същинското катерене към върха. Района е карстов и камънака е навсякъде. От тук се разкрива чудна гледка към връх Зупци.

И така след известно клатушкане нагоре по склона се дотътрихме до върха. Там беше предимно мъгливо и само от време на време се показваше по някоя гледчица, ама какво да се прави. Поне от малко по-надолу видяхме бая красоти. Вече времето беше напреднало и беше от ясно по-ясно, че надолу ще се слиза на челници. След 15 минути прекарани на върха обратният път ни зовеше. Слизането беше по друг път. След няколко часа бяхме в лагере, където останалите българи вече бяха насядали на сладки приказки. Скоро се натъркаляхме по познатия дъсчен под на споменатите вече колиби. Така се изниза и този ден, изпълнен с положителни емоции.

Ден 3

Сутринта се изнизахме рано и спряхме за закуска малко по-надолу по пътя на една не толкова ветровита поляна предлагаща комфортни камъни за сядане и хубави гледки наоколо, които са неизменна част от добрата закуска в планината. Оттам решихме да се отправим към т.н. „Най-добра гледка към каньона на Тара“, до която се стига от Жабляк. Няколко километра по тесен планински път и после още 30-40 минути по пътека. Стига се до една скала от която гледката е наистина ПАНОРАМНА. Важното е да се отиде сутрин рано или привечер, когато слънцето е ниско, за да има добра видимост. В нашия случай не се получи така, но здраве да е.

Тук прекарахме около 1 час с местна бира в ръка и погледи вперени в пропастта. Страхотно място да си поседиш и да позяпаш. Дойдоха и други туристи, настана суматоха и беше време да се изнасяме оттук. За остатъка от деня имаше идея за рафтинг по Тара, но нещо се разкандардисахме и решихме да тръгнем към Дървен град в Сърбия като минем през Сърбия после Босна и пак влезем в Сърбия. Видя ни се най-добрия маршрут. Пък и тези КПП-та между бившите сръбски републики са много комични и е удоволствие да минеш през тях. В повечето случаи са 1-2 бараки и спящи митничари по пейките наоколо. Обикновено се минава бързо, защото няма много трафик. И така един час преди да затвори бяхме в едноименния Дървен град.

За тези, които не са чували да поясня, че това е етно селище, построено от Емир Костурица с доста причудливи и интересни обекти в него. Разбира се и архитектурата на къщичките е забележителна. Тук може да се види трабант лимузина, много стари руски автомобили, разни странни „изобретения“, които ми е трудно да опиша. Почти цялата настилка в градчето е от нарязани траверси от ЖП линии. Или с две думи казано – идете и вижте. Дори и само за уикенда е хубава разходка. От София е само на 400 и няколко километра. В 18:00 ч започнахме да се оглеждаме за място за вечерния ни лагер. Късмет! Чудно местенце близо до главния път на няколко километра след Дървения град. След като изчакахме едно стадо крави да се изнесе спокойно от там разпънахме палатката, хапнахме и решихме да се насладим на отрупаното със звезди ясно небе. Колко е хубаво просто да лежиш и да съзерцаваш звездите. Сякаш хем си почиваш, хем се зареждаш с положителна енергия.

Ден 4

На никой не му се тръгва и се мотаме подобаващо, но няма как. Неделя е, а утре гадната работа ни чака. От тук бяхме почти само транзит като изключим една спирка в Крагуевац, за да ядем бюреци, които за мен лично бяха най-мазното нещо, което някога съм ял. Сякаш вместо точени кори имаха парчета точена сланина. Бррррррр! Ял съм и преди сръбски бюрек и винаги са били мазни в рамките на нормалното и много вкусни, но това тук беше ужас. От Крагуевац решихме да проббваме другия път през Ягодина и оттам на магистрамлата. Грешка. По-бавен, доста крив и с много ремонти по него. В късния следобед бяхме в София. Километрите за цялото това хубаво пътуване бяха 1333 км. Който се чуди къде да ходи за 3-4 дни препоръчвам горещо този район.

Преди да завърша не мога да не споделя за едно любимо мое стихотворение, което изневиделица изплува в съзнанието ми:

"Не питай за цената на мечтата -

бори се, литвай, падай и умирай!...

Носи я винаги напред - в ръката,
...
възкръсвай: ставай, искай и намирай!

Не я затваряй в себе си, в душата...

Изправен дишай, никога не спирай,

мечтай за радостта, за красотата!

С възторг и трепет, с вяра в чудесата -

тя ражда и мира, и светлината,

с кръвта заплаща любовта и свободата...

НЕ ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!..."

Людмил Янков

Следете новините ни в GoogleNews