Спецпрокуратурата отказа да отговаря пред парламента на въпроси за насилие и използване на СРС за протестиращи

OFFNews Последна промяна на 17 август 2021 в 13:26 9204 2

Снимка Архив

Прокурор Ангел Кънев

Специализираната прокуратура отказа изслушване в парламентарната комисия, разследваща насилието над протестиращи през 2020 г. и използването на специални разузнавателни средства (СРС).

Поканата за него отправи председателят ù адв. Николай Хаджигенов на основание решение на комисията от 11 август. Според него на 18 август трябваше да има изслушване на служители, участвали в използването на СРС спрямо протестиращи. Отправено е и искане на заседанието да бъде осигурено присъствието на прокурора от Специализираната прокуратура, наблюдаващ досъдебното производство по прокурорска преписка 1425/2020 г.

В отговора си до Хаджигенов прокурор Ангел Кънев пише дословно:

"Следва да посочиме, че органите на съдебната власт не могат да участват в никакви форми на парламентарен контрол. Този контрол има съвсем друг предмет и цели, като е насочен предимно към органите на изпълнителната власт. Нито един магистрат, включително и наблюдаващ прокурор по конкретно дело, не е сред задължените лица по чл. 110, ал. 3, чл. 111 и чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

С оглед разделението на властите, от кръга на лицата, които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат да се явят и да отговарят на поставени въпроси, са изключени президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Съгласно трайната практика на Конституционния съд на Р. България магистратите са от кръга на лицата, спрямо които не може да се осъществи парламентарен контрол. Конституционният съд е постановил, че по отношение на органите на съдебната власт, правомощията на Народното събрание, свързани с наблюдение и анализ на резултатите от държавната политика за противодействие на престъпността, не бива да се приравняват с класическите форми на парламентарен контрол, присъщи за взаимоотношенията между законодателна и изпълнителна власт, тъй като това би довело до намеса, която променя основата, върху която е изграден конституционният модел на държавата. В тази връзка контролът, който може да се осъществи върху неприключило досъдебно производство, е единствено съдебен и/или инстанционен, осъществен от горестояща прокуратура."

"Съгласно Решение на КС № 5 от 17.05.1995 г. с оглед принципа за разделение на властите по смисъла на чл. 8 от Конституцията на Република България от кръга на лицата, по отношение на които НС или съответна парламентарна комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва изрично да отпаднат Президентът, Вицепрезидентът, Конституционните съдии и всички магистрати" - пишат от Специализираната прокуратура в прессъобщение.

Оттам допълват, че "Специализираната прокуратура защитава убеждението, че разделението на властите не означава, че те не могат да си взаимодействат и да функционират съгласувано, както подчертава и Конституционният съд в редица свои решения, но взаимодействието между властите следва да се осъществява в рамките на конституционно установения баланс без недопустима намеса в правомощията на която и да е било от тях".

Спецпрокуратурата твърди още, че "е в обективна невъзможност да осигури участието в заседание на Временната комисия на НС на наблюдаващите прокурори", защото разследването по преписката не е приключило "и събраната информация в хода на същото представлява следствена тайна".

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови