Съдът вече няма да засекретява дела заради СРС

Последна промяна на 04 декември 2014 в 13:07 1366 0

Доказателствата, събрани със специални разузнавателни средства (СРС), не са достатъчно основание за разглеждането на делото при закрити врати.

Това става ясно от тълкувателно решение на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС), съобщава "Правен свят". 

Според указанията съдиите са длъжни сами и независимо от положения гриф за секретност да преценяват дали материалите, които ще бъдат обсъждани по време на заседанието, съдържат държавна тайна или не. Ако бъде взето решение за гледане на делото при закрити врати, то трябва да бъде мотивирано. Дори и в такъв случай, съдът не следва да засекретява целия процес, а само тази част от съдебното заседание, в което се обсъждат материали, представляващи държавна тайна.

С промени от август 2013 година данните, събрани чрез СРС вече не се считат за информация, свързана с вътрешната сигурност на страната и не представляват държавна тайна. В съдилищата обаче има много висящи дела, които са с гриф за секретност именно на това отпаднало основание. ВКС се произнася за това, че съответният съд не трябва да се допитва до органа, издал секретния документ, за да прецени дали има необходимост от провеждане на закрито заседание. "Съдът не може да бъде обвързан и поставен в зависимост от решението на други органи, на които са предоставени широки правомощия както по отношение на поставянето, така и промяната и заличаването на грифа за сигурност", пише в мотивите.

Върховните съдии слагат край на практиката първата инстанция да гледа делото при открити врати, а втората да го засекретява. Пример за подобно разминаване бе отказът на състав на Софийския апелативен съд да заседава открито по делата срещу магистратите Анелия Цветкова и Славчо Петков, който градският съд бе гледал публично. "В случаите, когато първоинстанционното съдебно производство е протекло изцяло или отчасти публично, то въззивното производство по същото дело е недопустимо да протече изцяло при закрити врати", пише в решението.

В тълкувателното решение се дава отговор и на друг важен въпрос – дали наличието на доказателства, събрани със СРС, води до засекретяване на мотивите към присъдата. "В случаите, когато съдебното производство или част от него е протекло при закрити врати на основание чл. 263, ал. 1 от НПК задължително се публикува диспозитивът, а мотивите само в онази част, в която не се коментира информация, представляваща държавна тайна", пишат върховните съдии.

Тълкувателното дело е уникално, защото беше образувано след сигнал на 30 журналисти от централни медии до зам.-председателя на ВКС и шеф на Наказателната колегия Павлина Панова. Репортерите изложиха някои случаи на противоречива практика на съдилищата относно публичността на делата, а проверка, възложена от Панова, установи, че действително има разминаване в практиката.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !