Прокуратурата за това как (не) беше предложен подкуп на Ненчев

Юлиан Христов 08 юли 2015 в 15:14 7035 2

Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство по твърденията на министъра на отбраната Николай Ненчев за това, че му е предложен подкуп във връзка с ремонта на изтребителите МиГ-29. Мотивите са, че в хода на проверката не са събрани данни, освен показанията на самия министър, за това някой да е опитал да го подкупи. 

В мотивите на прокуратурата за отказ от образуване на разследване са изложени интересни данни за ремонта на бойните ни изтребители и за евентуалното им окончателно приземяване заради липса на ремонт. От тях става ясно, че Ненчев е категоричен, че договор с руската държавна компания РСК МиГ няма да има и че за ремонта на изтребителите ни ще се погрижи Полша. Според зам.-министърката на отбраната Десислава Йосифова обаче, дори и при положително развитие на разговорите с Полша, сключването на споразумения щяло да отнеме близо година и половина - време, в което армията ще остане без изтребители. 

Заместничката на Ненчев стига по-далеч като заявила, че твърденията за предлаган подкуп, както и отправяни заплахи срещу министъра са несериозни, тъй като министърът не е част от преговорния процес. 

Версията на Ненчев обаче е, че по време на конференция във Варна непознат мъж го приближил и го помолил за среща заради ремонта на МиГ-29, от която министърът щял да остане доволен, защото се предлагал добър процент. След тази среща Ненчев повече не видял този мъж, когото не може да опише. Той не съобщил на премиера и прокуратурата за случая, тъй като първоначално счел това за опит за провокация. Относно заплахите за убийство министърът обяснил, че те били отправени в предаване на телевизия СКАТ. Тогава бивши разузнавачи обявили министъра за национален предател, за което се полагало смъртна присъда. Самият министър обаче обяснил, че не е изпитал страх за живота си и възприел изказванията най-вече като провокация. 

Относно преговорите с руската страна министърът дава обяснения за това, че нямал представа кои са представителите от руска страна, участвали в преговорите, както и кой точно от българска страна е присъствал. Министърът заявявил пред прокуратурата също, че не може да каже какво включва и офертата от руска страна за ремонта на изтребителите, но командирът на ВВС ген. Румен Радев му бил казал, че офертата е завишена, баз да съобщи конкретна сума и факти. Той обаче твърди, че офертата била за 80 млн. лв., което обаче не се потвърждава нито от заместничката му, нито директора на дирекция "Инвестиции в отбраната" Венислав Цанов, нито от командира на ВВС.

Тримата заявили, че никога не е била отправяна заявка или оферта от РСК МиГ, свързана с поддръжката на самолетите от типа МиГ - 29 на стойност 80 млн. лева, както и че договор с такива клаузи никога не е бил подготвян, както и подписван между МО и РСК МиГ. Те обяснили, че нямат представа откъде минитърът има подобна информация, тъй като същата не отговаря на реално постигнатите договорки. От своя страна, ген. Радев отрича да е водил разговори с министъра на отбраната и относно завишаване с три пъти на цените по договор или оферта от РСК МиГ и заявява, че е представял свои финансови разчети за необходимите средства за поддръжка на самолетите МиГ-29, които са прогнозни, ориентировъчни и по тях никога не са пускани заявки за оферти към руската страна и не са били подписвани договори.

За това какви договорки са постигнати на среща с руската страна става ясно от паметна бележка от 16 март 2015 г., подписана от Валери Каменов от отдел „Доставки на техника и въоръжение“. От нея става ясно, че с руснаците дори са постигнати по-ниски цени за ремонт. Тогава с руснаците било уточнено, че през 2015 г. МО ще ремонтира два двигателя и една кутия на самолетните агрегати, както и ще удължи ресурса на два двигателя за българските изтребители МиГ-29. Плащането по договорите щяло да стане по схемата – 30% авансово срещу безусловна и неотменима банкова гаранция и 70% плащане – при изпълнение.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Година след катастрофалния резултат от теста за функционална грамотност PISA