Правосъдният министър Янаки Стоилов все още не е получил сигнал да сезира Висшия съдебен съвет за главния прокурор. Не му е оказван и натиск да го направи.

Това обяви Стоилов и разясни процедурата - той има правомощия да сезира ВСС, ако смята, че има основание за образуване на дисциплинарно производство срещу главния прокурор. Но последната дума имат членовете на ВСС. 

Повод за коментара на министъра е заканата на вътрешния министър Бойко Рашков да внесе сигнал срещу обвинител №1 Иван Гешев до ВСС. Ден по-рано вътрешният министър обяви следното: "Редица прокурори в нашата страна, които са допуснали нарушение на закона, които са уронили престижа на съдебната власт и те трябва да бъдат отстранени".

Стоилов обаче уточни, че до такава стъпка евентуално ще стигне, след като анализира ситуацията. 

"Ако има сигнал, ще го разгледам и ще преценя последващите действия. Противоречия има и от страна на МВР, и от прокуратурата", обяви министърът.

Той бе категоричен, че междуинституционалните противоречия не би трябвало да се отразят върху взаимодействието между двете структури, тъй като имат общи функции в противодействието на престъпността и корупцията и специално срещу организирането на групи за търговия с гласове.

"Надявам се, че амбициите на всички структури ще се изразят в това коя от институциите ще даде по-голям принос за пресичане на тази порочна практика, която вече е доста добре усъвършенствана. Надявам се, че въпреки противоречията МВР и прокуратурата ще взаимодействат ефективно, за да се намали рязко броят на купените гласове за разлика от предишни избори", каза Стоилов.

Според него най-важната задача в момента е добрата организация на изборите.

Стоилов обясни, че в момента в МП се работи по 35 проекта на нормативни актове. Те са започнати преди години, но част от тях са забавени.

Министърът е издал заповед за допълнение в Наредбата за прилагане на Глава 5 от Закона за българското гражданство. Предстои да бъде публикувана в следващия брой на „Държавен вестник“.

"Причините, които наложиха тази неголяма, но важна промяна, е затруднението на кандидатите за българско гражданство, които живеят в страната, да подават в разумен срок подготвените от тях документи за придобиване, възстановяване и освобождаване от българско гражданство. Записването в електронната система на дирекцията са запълнени до края на месец юни следващата година и са над 23 000", съобщи министърът.

Той обясни още, че за лицата, живеещи в чужбина, е предвидена възможност да подават документите си в дипломатическите и консулските представителства. А за тези, живеещи в България, не е осигурено предимство за обслужване в Министерството на правосъдието и те нямат алтернатива.

Проблем имало и с т.нар. инвестиционно гражданство.

"Има постъпило възражение от Европейската комисия. Инвестиционно гражданство се практикува вече в малко европейски държави, сред тях е Малта. Поискали сме информация от Агенцията за чуждестранните инвестиции за такива лица, които са получили или кандидатстват за гражданство, какви са тези инвестиции, дали те са реални, дали продължават да съществуват. Трябва да се обсъди и радикалното решение във време, в което всичко се купува и продава, дали такъв важен и публичен институт като гражданството да подлежи на придобиване срещу определени инвестиционни намерения и ангажименти", посочи Стоилов.