Базираният в Страсбург Европейски съд за правата на човека се произнесе днес по делото на Корпоративна търговска банка (КТБ) срещу държавата, заведено заради отнемане на лиценза на банката през 2014 г.

По същество делото разглежда въпроса дали след прекратяването на лиценза ѝ - което по онова време почти автоматично води до несъстоятелност и закриването ѝ - КТБ е имала практическа възможност да поиска и получи справедлив съдебен процес и да протестира това действие. Делото също така разглежда факта, че в производството по обявяване на несъстоятелност на банката и затварянето ѝ тя е била представлявана от хора, за които се твърди, че поддържат насрещната страна.

В същото време правителството поддържа позицията, че КТБ не е изчерпала всички вътрешни възможности за съдебен контрол и защита у нас.

Съдът в Страсбург намира за допустими жалбата на банката, че не е могла да получи съдебен контрол върху отнемането на лиценза ѝ и че в процедурата по несъстоятелност е била представлявана от лица, зависими от нейния опонент, както и че отнемането на лиценза ѝ и последвалото решение за ликвидацията ѝ са представлявали незаконна и неоправдана намеса в нейното имущество.

В същото време съдът отхвърля искането на КТБ за финансово обезщетение. Четиримата бивши изпълнителни директори на банката, от чието име е заведено делото, са поискали възстановяване на 5,33 милиарда лева плюс лихвите за имуществени вреди. Посочва се, че 4,39 млрд. от тях представляват разликата между собствения капитал на КТБ към 31 декември 2013 г. и 31 декември 2014 г., когато вече е затворена.

Ищците искат и 270 000 евро плюс 20% ДДС за адвокатски разходи, които съдията също отказва да им присъди, тъй като тези разходи са недоказани. Правителството твърди, че формулировката на съответните клаузи в двете споразумения за хонорар не показва, че КТБ е била задължена да плати адвокатските хонорари, чието възстановяване иска. Съгласно практиката на Съда такива хонорари са действително направени, ако жалбоподателят ги е платил или е длъжен да ги плати, се посочва в решението. В крайна сметка съдията заключава, че това не е доказано и не присъжда изплащането им.

В решението липсва оценка дали самото отнемане на лиценза е нарушило законодателството. По този повод се отбелязва, че пpaвoмoщиeтo мy дa пpepaзглeждa cпaзвaнeтo нa вътpeшнoтo пpaвo e oгpaничeнo и нe e в нeгoвитe ĸoмпeтенции. Българската страна обаче трябва да пpeдпpиeмe cтъпĸи дa гapaнтиpa, чe бaнĸa, чийтo лицeнз e oтнет, мoжe дa тъpcи и пoлyчaвa eфeĸтивeн cъдeбeн ĸoнтpoл въpxy тaзи мяpĸa.