Инспекторатът на ВСС работил субективно и непрозрачно

Инспекторатът на ВСС е организирал проверките по дела по субективни критерии, а инспекционната дейност не е планирана адекватно, като така са създадени условия за различна практика при осъществяване на инспекционната дейност.

Това става ясно от заключенията на одитен доклад на Сметната палата по повод проверка в работата на Инспектората на ВСС.

Докладът е оспорен от главния съдебен инспектор в оставка Ана Караиванова със съображенето, че Сметната палата не е компетентен орган да проверява и контролира органите на съдебната власт, в това число и Инспектората. От Палатата контрират с текстове от Закона за Сметната палата, в който са дадени широки правомощия за одит на всички инститциите, финансирани от бюджета. От Палатата се аргументират, че един от видовете одит, който могат да изпълняват, е имено одитът по изпълнението, при който се прави проверка на дейности на всички равнища на управление.

В констатациите от проверката на Палата е записано, че Инспекторатът към ВСС няма приета собствена стратегия с „определени визия, мисия, цели и приоритети, в резултат на което осъществява дейността си без очертани и оповестени идентичност, стратегическо очакване и виждане за бъдещото си развитие.“ Разпоредбите и вътрешните актове на Инспектората не били достатъчно ясни, пълни, точни и актуални, което създава условия за различна практика в инспекционната дейност.

Не е направен анализ на броя на експертите, които работят в Инспектората, а за одитирания период 1 януари 2008 г.- 31 декември 2012 броят им нараснал два пъти.

„Информационната система на Инспектората не осигурява възможност за лесно, бързо и в достатъчна степен извличане на информация по определени показатели, което затруднява вземането на правилни управленски решения“, са записали още одиторите.

Съгласно Закона за съдебната власт има изискване за електронно разпределение на сигналите според поредността на постъпването им в Инспектората. Закупеният за целта специализиран модул обаче не е използван и по този начин главният инспектор е позволил нарушаване на обективността при разпределянето на сигналите на екипите за проверка. Липсата на прозрачност при определянето на екипите за извършване на планираните проверки и неприлагането на законово предвидения принцип на случайния подбор чрез електронно разпределяне на сигналите не гарантират обективност в дейността на Инспектората, заключават одиторите.

Не са създадени условия за адекватно планиране на инспекционната дейност и възлагане на проверките в органите на съдебната власт, а екипите за проверка не са определяни чрез провеждане на жребий ежегодно, а само при встъпване в длъжност на инспекторите от двата мандата, при липсата на достатъчна прозрачност и по преценка на главния инспектор.

Съдебните инспектори са проверявали случайното разпределение на делата в съдилищата напълно формално. В актовете след извършените проверки липсва анализ за възможностите за техническа манипулация при тяхното разпределяне. 

В прилагането на дисциплинарните наказания преобладава субективизмът, отчитат още одиторите. 

Като недостатък те отчитат малкият брой публикации на интернет страницата на ВСС за резултатите от извършените проверки. 

За петгодишния период от създаването на Инспектората процесът по институционалното изграждане не е приключен. Положени са усилия резултатите от извършената инспекционна дейност да имат общ дисциплиниращ ефект по отношение на бързината, прозрачността и уеднаквяването на съдебната практика и за подобряване качеството на правораздавателната дейност. Пропуските и недостатъците в институционалното изграждане и в осъществяването на инспекционната функция на Инспектората, определят дейността му като недостатъчно ефективна за реализиране на реформата в съдебната система, заключава още докладът.

Следете новините ни в GoogleNews