Бивш депутат от ОДС осъди съда и прокуратурата за 280 000 лв. обезщетение

Бившият депутат от ОДС и ексчлен на Висшия съдебен съвет Иван Димов осъди Апелативния съд в Пловдив и прокуратурата за обезщетение от 280 000 лв. за незаконно задържане по издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) в Австрия. По-късно той е оправдан.

Решението, цитирано от правния сайт "Лекс", е на Софийския градски съд.

63-годишният Димов беше задържан в началото на февруари 2023 г. на път за Сливен в района на Раковски, тъй като в Австрия срещу него е започнало разследване за пране на 170 000 евро.

Първоначално окръжният съд в Пловдив остави Димов в ареста, но след това апелативните съдии замениха мярката му с домашен арест. След това отново окръжният съд отказа да предаде Димов на властите в Австрия заради неяснота в ЕЗА за мястото на извършване на престъплението, тъй като обвинението беше за онлайн банкиране, което може да бъде извършено отвсякъде. Това в много случаи е основание на съдилищата да отказват да изпълнят ЕЗА.

На 21 март 2023 г. обаче апелативният съд реши да предаде Димов на австрийските власти и той беше задържан още в съдебната зала и седмица по-късно е бил конвоиран в Австрия.

В европейската заповед за арест се твърдеше, че прането на пари е осъществено чрез преводи от австрийска банка към адвокатската сметка на Димов, а той после нареждал парите по указания на свой клиент. Тогава той обясни, че парите постъпвали в адвокатската му сметка от негови клиенти и той ги превеждал в други банки по сключени от тях договори. В конкретния случай имало и декларация от клиента на Димов, че парите не са с престъпен произход.

Апелативният съд в Пловдив реши, че след като в България няма образувано дело срещу Димов, приоритет има производството в Австрия и затова той беше екстрадиран.

От решението по заведеното от него дело срещу съда и прокуратурата става ясно, че в Австрия е останал зад решетките до 10 май 2023 г., след което е бил под домашен арест до 27 юни, когато е бил напълно оправдан, а присъдата не е била протестирана.

Казусът е любопитен и заради спора за отговорността на българските съд и прокуратура, след като наказателното дело не е образувано от тях. Още през 2015 г. пък беше прието тълкувателно решение на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, с което беше изключително ограничена възможността съдилищата изобщо да носят отговорност по чл. 2 от ЗОДОВ. Според решението съдът може да представлява държавата по такива искове само в случаите на „прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно“.

Прокуратурата обаче също оспорва възможността тя да отговаря в конкретния случай със задържането на Димов, като заявява пред градския съд, че е спазила всички изисквания по Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Държавното обвинение подчертава, че в производството по разглеждане на молбата за екстрадиция наказателният съд изпълнява поръчка във връзка с международно сътрудничество по наказателни дела.

Апелативният съд също оспорва основателността на иска, като подчертава, че на Димов е повдигнато обвинение от прокуратурата в Австрия, а в делото, което е протекло в Пловдив, няма как да се разглеждат основания във връзка с обосновано предположение за извършено престъпление, тъй като нито съдът, нито прокуратурата са разполагали с доказателства по делото, събрани от австрийските власти.

Освен член на ВСС и депутат от ОДС, Иван Димов е бил председател на окръжния съд в Сливен, военен съдия, председател на частния Международен арбитражен съд към сдружение „Алианс за правно взаимодействие“ и адвокат.

Името му се свързва и със скандала „Красьо“, който избухна във ВСС през 2009 г. Тогава членът на ВСС Иван Колев обяви на заседание на съвета, че „черничък човек с ланци“ от Плевен казвал на кандидати за административни ръководители, че може да им осигури избиране срещу 200 000 евро, тъй като имал списък с до 13 членове на ВСС, които можел да купи.

Последваха проверки, които установиха множество контакти на сочения тогава за кадровик в съдебната система Красимир Георгиев с магистрати. Сред контактувалите с него бяха и тогавашните членове на ВСС Иван Димов, Пламен Стоилов и Стойко Стоев.

Димов беше член на съвета от парламентарната квота и избран с подкрепата на ДПС.

За него беше установено, че е говорил 33 пъти с Красимир Георгиев, но първоначално той отказа да подаде оставка от ВСС за уронване престижа на съдебната власт, тъй като когато е общувал с Георгиев, репутацията на плевенчанина била безупречна.

След като все пак напусна съвета, Димов се върна на работа в окръжния съд в Сливен. Година по-късно и след натиск от тогавашния министър на правосъдието Маргарита Попова, съдебният съвет започна дисциплинарно дело за уволнението на Димов и накрая той беше отстранен от съдебната система.

Следете новините ни в GoogleNews