АКФ и Институтът за пазарна икономика с 9 въпроса към Иван Гешев

Фондация „Антикорупционен фонд“, заедно с Фондация „Институт за пазарна икономика“, внесоха във Висшия съдебен съвет (ВСС) въпроси до единствения кандидат за главен прокурор – Иван Гешев.

Публичното изслушване на кандидатите е задължителен етап от процедурата и служи да помогне на членовете на ВСС да изберат най-достойният измежду тях,“ каза Бойко Станкушев, директор на АКФ. „В случая кандидатът е един, но АКФ се надява, че към изслушването ще се подходи отговорно, а не формалистично“. 

„Отговорният подход изисква на кандидата Гешев да бъдат зададени въпроси от името на гражданското общество, на научните и професионалните среди, както законът повелява. За съжаление, по значителна част от въпросите г-н Гешев мълчи,“ каза Станкушев.

Публичното изслушване предстои на 24-ти октомври тази година. Законът за съдебната власт дава възможност на всички граждански организации, работещи в обществена полза да изразят становище за кандидатите и да формулират въпроси, които да бъдат зададени по време на изслушването от ВСС. Такова право имат и научни организации и професионални организации на магистратите. 

„Надяваме се на 24-ти октомври единственият кандидат за главен прокурор най-после да отговори на въпросите на гражданските организации, защото принципната му позиция по тях е важен индикатор за посоката на развитие на българската прокуратура,“ каза Станкушев.

Въпросите на АКФ и Институтът за пазарна икономика: 

1. В средата на т.г. заявихте: „В момента продължавам 99%, дори някой да ме предложи, да не участвам в това състезание, което се очертава изключително мръсно и кално. А като се търкаляш в калта, няма как да не се оцапаш. Аз не искам да се търкалям, ако някой иска, да се търкаля“, както и „Ще се купуват магистрати, политици, журналисти – за информация, за очерняне, за лобиране”. В този ред на мисли: каква е автентичната Ви мотивация да приемете номинацията? По Ваши данни и наблюдения има ли купени магистрати, политици и журналисти и ако да, предприети ли са от прокуратурата действия в тази посока?

2. Към настоящия момент в изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“ българските власти предстои да предприемат законови мерки за преодоляване на нормативните и институционални дефицити в устройството на Прокуратурата на Република България. Според Вас какъв следва да бъде механизмът, който да обезпечи ефективно, бързо и независимо разследване при достатъчен обществен надзор, когато е налице съмнение за извършено престъпление от страна на действащ главен прокурор? В тази връзка, ще подкрепите ли да бъдат въведени предложените в Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България от 2016 г. мерки за ефективно разследване и отчетност на главния прокурор?

3. Споделяте ли оценката на Венецианската комисия, направена в становището ѝ от 2017 г. , относно необходимостта от сериозна реформа на модела на прокуратурата, като се има предвид констатацията на Комисията, че „в бившите социалистически страни съществува институционално наследство на силно овластени прокурорски системи, които поставят в опасност независимостта на съдиите“? Ще подкрепите ли предложените в становището на Венецианската комисия мерки за ефективно разследване и въвеждане на процедура за импийчмънт на главния прокурор, сред които са: разследването за извършени нарушения от главния прокурор да се осъществява от независимо лице или орган, който да може да събира и анализира факти и доказателства независимо от прокуратурата; членовете на ВСС от прокурорската квота или с предходен стаж в прокуратурата да нямат блокиращо мнозинство при вземането на решение за импийчмънт; да се намали изискуемото мнозинството за вземане на решение от ВСС относно предложението до президента за освобождаване на главния прокурор?

4. Бихте ли подкрепили инициатива за ограничаване на функцията на прокуратурата по общия надзор за законност, както е препоръчано в становището на Венецианската комисия от 2017 г. (§ 41-43)?

5. По време на работата Ви като административен ръководител на Специализираната прокуратура, а след това и като заместник на главния прокурор заявихте, че прокуратурата следва да се отвори към гражданите, включително и като изнася пред медиите материали по разследването. В тази връзка:

- Считате ли, че трябва да бъде възобновен дебатът за по-силна отчетност на прокуратурата пред обществото чрез възможността Народното събрание (НС) да изисква по собствена инициатива доклади за дейността на прокуратурата, включително по неприключили със съдебен акт дела?;

- Бихте ли предприели действия за иницииране на ново тълкуване на конституционния текст, като се има предвид, че в диспозитива на тълкувателно Решение № 6 на КС от 2017 г., изрично се казва, че „Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство“. В същото време конституционната промяна от декември 2015 г. беше обоснована именно с необходимостта от засилване отчетността на главния прокурор?

6. В концепцията си, по подобие на концепцията на настоящия главен прокурор, застъпвате виждането за сътрудничество на българската прокуратура с медиите и неправителствените организации. В случай че бъдете избран за главен прокурор ангажирате ли се да организирате периодични Ваши изслушвания с възможност за отговаряне на поставени въпроси от медиите и НПО сектора? Ако отговорът Ви е положителен, какъв би бил предложеният от Вас формат?

7. Като наблюдаващ прокурор по делото „КТБ“ в Специализирания съд (дело 2209/2017) считате ли, че лицето Делян Славчев Пеевски следва да бъде разпитано и в какво процесуално качество?

8. В Годишния доклад за прилагане на закона и за дейността на прокуратурата за 2018 г. като причини за постановяване на оправдателни присъди се посочват:
- поради неправилно квалифициране на деянието с обвинителния акт – 26.1% (23.8%; 20.7%) от общия брой влезли в сила оправдателни присъди и решения;
- поради пропуски, грешки или пасивност при събиране на доказателствата в хода на досъдебното производство – 18.7% (20.4%; 14.8%);

В доклада се посочват и причините за връщане на делата, сред които:
- допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права – 38.7% от общия брой върнати на прокурорите дела от съда;
- констатирани от съда пропуски при изготвяне на обвинителния акт – 32% от общия брой върнати дела.

Считате ли, че тези резултати могат да бъдат определени като незадоволителни и каква отговорност ще поемете за работата на прокуратурата в качеството си на административен ръководител, а след това и като заместник на главния прокурор?

В случай че бъдете избран за главен прокурор какви конкретни мерки за подобряване на резултатите ще предприемете?

9. Според последния Доклад на Европейската комисия за ефикасността на правосъдието на страните членки на Съвета на Европа (CEPEJ) в България броят прокурори на 100 хиляди граждани е най-висок, с коефициент 21,3 при средно брой прокурори за всички изследвани страни на 100 хиляди граждани 11,7. Отново по данни от този доклад натовареността на българските прокурори е с коефициент 1,8 при средна за всички страни 3,1. Спомагателният персонал в българската прокуратура е най-висок за всички изследвани държави с коефициент 40,5. Какви мерки ще предприемете, за да повишите ефикасността на българската прокуратура?

Следете новините ни в GoogleNews