В позиция до Висшия съдебен съвет по повод създаването на съдебна карта в България Висшият адвокатски съвет изразява резерви към предлаганите четири модела и смята, че всяка промяна на териториалната структура на съдебните райони трябва да осигурява ефективен достъп до качествено правораздаване, предоставяне на услугите на съдебната администрация възможно най-бързо и да е близко до гражданите.   

Съдийската колегия и Пленумът ВСС взеха решения, с които се приема модел за реорганизация на съдебните структури на районно ниво и Пътна карта с план за действие за реорганизация на съдебните структури на окръжно и апелативно ниво.

ВАдС смята, че реформата не бива да е самоцелна, а трябва да гарантира правото на достъп до качествено правосъдие и защита правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Затова е необходим прецизен, обективен и цялостен анализ на натовареността, социално-икономическия и демографски профил за всеки съдебен район, включително и на районните съдилища във всеки от 28-те съдебни района, за да бъдат оправдани решенията. Според адвокатурата изводите на ВСС не са плод на задълбочен методически, структурен и функционален анализ и обществеността не разполага с информация за моделите.

Решенията на ВСС са взети без предварително задълбочено обсъждане и вземане на становища от всички правни общности и на местни общности, които ще бъдат засегнати от промяната със закриването на районни съдилища. 

ВСС направи избор между четири модела. Според първия от тях районните съдилища в рамките на един окръжен съдебен район могат да бъдат обединени, като единият районен съд стане приемащ, а останалите се преобразуват в негови териториални поделения. Положителното при този модел е, че не се закриват съдебни структури и че обединяването ще позволи специализация на районните съдилища в граждански и наказателни колегии, както и ще се положи основа за поетапно изравняване на заетостта на районните съдилища.

ВАдС подкрепя този модел, защото закриването нa caмocтoятeлни cъдилищa пo мecтa нямa дa ce oтpaзи нa достъпа на гражданите до съд. Другото важно предимство е, че няма да пострадат районните съдилища, които са свързани с нотариусите и службите по вписванията.

"Считаме, че този модел е най-щадящ, най-опростен и би постигнал оптимизация на съдебната карта с най-малко административен ресурс, усилия и законодателни промени", казват от адвокатурата. И уточняват, че имат резерви поради липсата на гаранции, че териториалното отделение ще предоставя и ще има функциите да предоставя на населението правораздаване в обема, в който правораздава самостоятелен районен съд, както и ще предоставя другите услуги, влизащи в дейността на съда.

Вторият модел предвижда районните съдилища в един окръжен съдебен район да се обединят в един районен съд при закриване на останалите. ВАдС смята модела за неприемлив, тъй като ще ограничи достъпа до правосъдие на гражданите и ще ги натовари с допълнителни разходи.

Според третия модел, вместо трансформация на съдилищата се предлага мобилност на съдебните служители в рамките на съдебния район – окръжен или апелативен. Той обаче не може да изчерпи необходимостта от цялостна реформа на първоинстанционните съдилища.

Четвъртият модел, който възприема ВСС, предвижда окръжните съдилища да станат първа и основа инстанция, а апелативните - същинска втора инстанция, което ще доведе до закриване на районните съдилища или превръщането им в териториални отделения на други по-големи районни съдилища. Ще запазят компетентност само по някои дела, които се гледат в закрито заседание, решават се бързо и не представляват правна сложност. Наказателните дела, които ще останат подсъдни на районните съдилища, ще бъдат по мерки за неотклонение, спирания и прекратявания, и наказателни дела от административен характер.

Адвокатурата смята, че моделът не отчита специфичната роля на районните съдилища като основен първоинстационен съд в системата на правораздаването, както и социално-икономическите и демографски фактори и последици от преструктурирането. При закриването на районни съдилища и прехвърлянето на компетентността им към окръжните съдилища се създава риск от затруднен достъп до правосъдие и отдалечаване на гражданите от съда, намаляване на ефективната защита на гражданските права и интереси на местното население и на бизнеса, задълбочаване на съществуващи демографски проблеми на обезлюдяване на районите. Нито анализът, обосноваващ Модел №4, нито решенията на ВСС за подкрепата на този модел адресират тези рискове и гарантират тяхното преодоляване, смятат от ВАдС.

По същество моделът залага окръжните съдилища да се превърнат в основен първоинстанционен съд по граждански и наказателни дела. Не са налице обаче убедителни аргументи за необходимостта от такава коренна и съществена промяна в родовата компетентност, която изисква и фундаментална промяна в процесуалното законодателство. Това предложение е в противоречие с концепциите в процесуалните закони, че районният съд, като най-близък до гражданите, е основен първоинстанционен съд, и така се накърнява неговата инстанционност, градена в продължение на десетилетия.

Не се държи сметка за действителната роля на районните съдилища и допълнителните им функции по съдебна администрация. Към всеки районен съд действат служби по вписванията, държавни съдебни изпълнители и бюра. Районните съдилища са в пряк досег и сътрудничество с други административни структури и са в центъра на широк спектър от дейности в областта на правораздаването, съдебната и гражданска администрация и обществени услуги.

При окрупняването им балансът на достъпа до съд и защитата на правата и законните интереси на гражданите ще се измести в техен ущърб.

При сега съществуващите апелативни райони/апелативни съдилища е критично нецелесъобразно те да бъдат въззивна инстанция и по всички дела, които ще бъдат иззети от родовата подсъдност на районните съдилища. Вменяването на основна функция в цялата правораздавателна система на апелативните съдилища за сметка на окръжните е в противоречие с настоящата концепция за триинстанционност на съдебното производство в България, смятат от ВАдС. 

Избраният Модел №4 не засяга други съществени промени в съдебната система, които са необходими и без които реформата на съдебната карта ще даде ограничени резултати. На първо място това е квалификацията на магистратите, която в предложения модел ще бъде допълнително ограничена. Промяната на родовата компетентност и прехвърлянето на дела на по-горна инстанция ще лиши практически гражданите и бизнеса от възможността да участват лично в рамките на съдебните производства по техните първоинстанционни дела, ако не се въведат съпътстващи ефективни мерки по въвеждане на добре развито електронно правосъдие и дигитализация на съдебната система.

Висшият адвокатски съвет смята, че не е налице пълна синхронизация между прокурорската и съдийската колегии на ВСС при избора на единен модел. 

ВАдС намира за най-удачен първия модел, който обаче задължително трябва да почива на цялостен анализ на натовареността, социално-икономическия и демографски профил за всеки съдебен район на районните съдилища, преди да се предприемат каквито и да било действия по преобразуването им.