Как прекарах 24 часа в метавселената

OFFNews 10 октомври 2022 в 11:41 5307 1

Виртуална реалност

Снимка Pixabay

В Horizon е лесно да се загуби представа за времето.

Какво е да прекараш 24 часа в Метаверса - създаденият от Марк Зукърбърг и Фейсбук виртуален свят, който според футуролозите ще сбъдне идеите за живот в паралелна реалност.

Репортер на "Ню Йорк таймс" се отдава на този експеримент и описва преживяното.

Затварям се в домашния си офис и слагам слушалки за виртуална реалност, струващи 399 долара - с голям бял визьор с микрофон, камера, високоговорители, очни дисплеи и сензори.

В този момент преставам да чувам децата, които са със съпруга ми в другата стая, вместо това се чува нежен бриз и песен на птици. Пренасям се във вила в планината. В далечината се вижда река и златисто небе, осеяно с балони с горещ въздух. Това спиращо дъха място (което мога да променям като тапет на десктопа) е прословутото "фоайе", където избирам приложение, което да заредя. Мога да медитирам, да тренирам кардио или да убивам зомбита, но съм тук заради Horizon Worlds, социалната мрежа на Meta, базирана на виртуална реалност, в която поне 300 000 души се превъплъщават в анимирани версии на самите себе си, изграждайки виртуални имения, нощни клубове, градини и театри - наричани светове.

Избирам свят с четириетажен комедиен клуб под звездно небе. Когато влизам, към мен се приближава мъж със сива качулка. "Здравейте", казвам аз. Той ме поглежда в отговор и аз се отдалечавам.

Друг аватар се приближава към мен. Той е с брада и носи риза с яка, разкопчана, за да разкрие голяма част от дигиталните си гърди. "Кеш Хил", казва той и прочита бялата карта, която виси над главата ми. "Можете ли да говорите френски?"

"Не говоря френски", казвам аз. Той свива рамене и се отдалечава.

На сцената излиза аватар с бейзболна шапка и взема микрофона. "Искаш ли да чуеш история за моето училище?" - пита с младежки глас, който подсказва, че разказва за неволи в шести клас. "Не искам" - казва някой, който звучи така, сякаш стои вляво от мен, въпреки че съм сама в кабинета си.

Целта ми да се запозная с най-ранните посетители на метавселената. През последните няколко месеца се отказах от телевизията, книгите и многото сън, за да прекарам десетки часове като анимирана, плаваща, безнога версия на себе си.

Исках да разбера кой и защо се намира там в момента и дали останалите някога ще пожелаят да се присъединят към тях.

Една съботна сутрин кучето ми ме събуди в мъчително ранен час, хленчейки да излезе навън. Останалата част от семейството спеше непробудно, така че нахлузих слушалките си с ръце, които неконтролируемо ме сърбяха благодарение на отровно растение, което бях докоснала, докато плевях в реалния свят.

Отправих се към Плаза, ярко оцветеното централно място за срещи на социалната мрежа, където може да се стреля на баскетболно игрище, да се катерят къщички на дървета, да се хвърлят хартиени самолети и да се свири на дъговите клавиши на подово пиано - донякъде странни възможности за приложение, за което се предполага, че е предназначено за хора над 18 години.

Може би защото не съм геймър, първото нещо, което винаги ме поразяваше, докато пътувах от свят на свят в Horizon, беше звукът на други хора: дете, което се оплаква, че го карат да яде, да речем, или някой, който кашля, което ме караше да настръхвам, въпреки че микробите от реалния свят бяха много далеч.

Движех се с помощта на джойстика на ръчния си контролер. Първият път ми стана лошо от движение и едва не паднах. Бързо разбрах, че метавселената, с изключение на игрите и приложенията за упражнения, е най-добре да се ползва, докато си седнал.

Разговарях с няколко британци, които току-що бяха успели да се присъединят към Horizon - основната платформа на метаверса. Мета пусна социалната мрежа в САЩ и Канада през декември миналата година и бавно я разпространява в останалата част на света, подобно на това, което Facebook направи в колежанските кампуси в началото на съществуването си. Запознах се с Shy Boogie, общителна самотна майка от Южна Калифорния, която беше част от едно голямо племе в Horizon: родители, които някога са обичали да излизат, но сега са останали вкъщи с малки деца.

Shy Boogie слага слушалките си през януари и сега редовно посещава Horizon, където, казва тя, е срещнала "готини хора". Единственият проблем, допълва тя, е големият брой деца, които се появяват и прекъсват времето ѝ с други възрастни. Докато разговаряхме, аватари с детски гласове ни прекъсваха. "Използвам слушалките на майка ми", обади се едно от тях.

Shy Boogie караше другите потребители да се чувстват неудобно, като искаше твърде много подробности за реалния им живот.

"Откъде си?" - пита тя на мустакат 17-годишен младеж в костюм.

"Орегон", каза той след пауза.

"Да, но от кой град?, настояваше тя.

"Да, но в кой град?" - настоя тя.

Думата "метавселена" описва напълно реализиран цифров свят, който съществува извън този, в който живеем. Тя е измислена от Нийл Стивънсън в романа му "Snow Crash" от 1992 г., а концепцията е доразвита от Ърнест Клайн в романа му "Ready Player One".

Разширяваща се вселена. Изглежда, че метавселената е набрала скорост по време на пандемията. Днес терминът се отнася до различни преживявания, среди и дейности, които съществуват във виртуалното пространство.

Няколко примера. Видеоигрите, в които играчите могат да изграждат свои собствени светове, имат тенденции към метавселена, както и повечето социални медии. Ако притежавате непаричен токен, слушалки за виртуална реалност или някаква криптовалута, вие също сте част от метаверсалното преживяване.

Facebook предяви претенциите си към метавселената миналата година и обяви, че се преименува на Meta. Google, Microsoft и Apple работят по технологии, свързани с метавселената.

Много хора в областта на технологиите вярват, че метавселената ще бъде предвестник на ера, в която виртуалният ни живот ще играе толкова важна роля, колкото и физическата ни реалност. Някои експерти предупреждават, че това все пак може да се окаже мода или дори опасност.

Потребителите на Horizon създават аватари, които приличат на реални хора и много хора избират да изглеждат така, както изглеждат в реалния живот, но псевдоанимността все още е част от привлекателността.

Аз обаче използвах истинското си име и казвах на хората, че съм репортер на "Ню Йорк Таймс", който записва преживяванията си с помощта на инструмент, вграден в слушалките ми. Тази P.O.V. камера беше малко страховита, защото не уведомяваше другите, когато беше включена. Когато разкриех, че записвам, хората понякога викаха: "Тя е ченге!" и бягаха.

Когато Shy Boogie се оттегли за частен tête-à-tête с мъжки аватар, който флиртуваше с нея, осъзнах, че сърбежът ми изчезна. Знаех, че терапията с виртуална реалност се използва за лечение на сериозни състояния като травми и хронична болка. В моя случай метавселената беше много по-ефективна от хидрокортизоновия крем за ръцете ми.

25-годишната Сам Ферер, илюстраторка от района на Ню Йорк, носи златни очила, подобни на сови, също като своя аватар Лил Нихилист. Тя ми каза, че метавселената ѝ е помогнала да премине през труден период от живота си.

"Ако не бях взела слушалките за виртуална реалност, сега може би щях да съм мъртва", каза тя една вечер в Плаза.

Ферер завършва колеж в началото на пандемията и се премества в другия край на страната, където няма приятели. През декември 2020 г., изолирана и самотна, тя влиза в магазин Amazon 4-Star и спонтанно си купува Quest 2. Започва да общува във виртуална реалност почти всяка вечер, първо в приложенията AltSpace и vTime, преди да премине към Horizon.

"Харесва ми от 1 до 3 часа сутринта", казва тя за времето, когато метавселената е в своя пик. Тя лежи в леглото си под тежко одеяло, с лека закуска и напитка, прекарвайки часове в разговори с приятели в Horizon. Включва слушалките си в контакт, за да не се изтощи батерията, и прекратява сеанса, когато е твърде уморена, за да продължи.

Този модел е изключително разпространен сред ранните потребители на метавселената, които не искат да се ограничават до два часа, разрешени от вградената батерия на слушалките. Световната здравна организация твърди, че електромагнитните полета, излъчвани от електронни устройства като смартфоните, не представляват риск за здравето. Представител на Meta заяви, че слушалките са безопасни за използване, когато са включени в електрическата мрежа.

Въпреки че не съм нощна птица и трябваше значително да променя графика си на сън, за да остана в метавселената в малките часове, тогава проведох най-интересните разговори с артисти и технолози от различни часови зони. Много от тях бяха там в продължение на дълги часове. Един аватар на име I Love My Cat изрази загриженост за това колко дълго хората носят слушалките си. Тя беше "водач на общността", един от многото модератори, наети от Meta, за да се мотаят в Плаза, да отговарят на въпроси и да прилагат кодекса за поведение на компанията. По време на осемчасовата си смяна тя правеше почивка на всеки час.

"Веднъж разговарях с човек, който беше на работа повече от 12 часа" - каза ми тя. "Не знам как го правят."

В Horizon е лесно да се загуби представа за времето. Подобно на казино, по стените няма часовници. Ферер каза, че това е нещото, което прави сега, вместо да гледа телевизия или да скролва в TikTok.

Сам Ферер харесва визуалната простота. Позволявайки на потребителите да се освободят от разсейващите фактори на физическия свят, Horizon предлага среща на умовете, казва тя, и разговорите бързо се задълбочават.

"Изключително освежаващо е да ми говорят и да ме виждат такава, какъвто съм, а не как изглеждам", казва тя. "Предпазвам се психически да не превръщам целия си живот в това. Все още излизам по барове и се срещам с хора, но винаги имам това, към което да се връщам."

Horizon Worlds ми напомни за чатовете на AOL от първите ми дни в интернет през 90-те години на миналия век - само че тук имах визуален контакт с хората, които бях срещнала, виждах движенията им и чувах гласовете им.

Когато моят Quest 2 пристигна, направих нещо, което не бях правила досега: прочетох цялото ръководство за безопасност на продукта. Предупреждаваше ме за възможни странични ефекти, включително гадене, припадъци и замъглено зрение. В него се казваше да не използвам слушалките под въздействието на наркотици или алкохол, или когато съм много уморена, и ме инструктираше да си създам "безопасно място за игра", далеч от стени, мебели, телевизори, вентилатори на тавана, стълби и прозорци, тъй като, когато потребителят сложи слушалките, може лесно да забрави за опасностите в реалния свят.

Също така се казва, че децата под 13-годишна възраст не трябва да използват слушалките, а тези над 13 години не трябва да ги използват за "продължителни периоди от време", защото това може да попречи на "развитието на зрението" и координацията между ръцете и очите.

Носейки слушалките, си помислих, че приличам на провалена версия на бъдещето, но 5-годишното ми дете беше очаровано. Тя молеше да опита очилата ми. В крайна сметка се съгласих и ѝ позволих да играе на Bogo - игра, в която се грижеше за сладко бебе извънземно. След няколко минути се опитах да сваля слушалките, но на нея толкова ѝ хареса, че избяга от мен - и се заби право в стената.

Въпреки предупрежденията на Мета, всеки път, когато влизах в метавселената, неизбежно се сблъсквах с деца. По време момче в сив блейзър на име Дъстин развълнувано ми каза, че се е присъединило към Horizon предишния ден и е прекарал0 там осем часа подред. Той ме покани да играем на игра със стрелба по зомбита в един търговски център. Когато се появиха миниатюрни версии на блокчетата със зелени зомбита, възкликнах: "Това са малки деца!".

Дъстин ми каза, че е на 11 години, точно в групата хората, чиито мозъци са по-застрашени от устройството. Както откриха и други журналисти, из "Хоризонт" тичат тонове млади хора. Положителното за Мета е, че това означава, че компанията най-накрая има продукт, който се харесва на поколението, което до голяма степен е отхвърлило Instagram и Facebook. Въпреки че Horizon е приложение за хора над 18 години, водачите на общността ми казаха, че изхвърлят само потребители под 13 години, и то само ако потребителите изрично разкрият възрастта си.

След една неприятна среща на "Плаза", в която мъже крещяха по мен, но спряха, чувайки, че съм репортер и ги записвам, се пренесох в комедиен клуб. На сцената се качи човек с костюм и червена бейзболна шапка в стил MAGA, който питаше дали някой иска да чуе расови или етнически вицове. Тълпата изстена, а аватарът му премина в режим на сън, потенциално изгонен от модератора на клуба за нарушаване на правилника срещу обидните шеги.

Комедийният клуб Soapstone е създаден от Аарон Сорелс, който се подвизава под псевдонима Unemployed Alcoholic. След като напуска работа в сферата на маркетинга, за да се справи с алкохолизма си, г-н Сорелс става комедиант. Когато настъпва пандемията и той вече не може да се изявява като стендъп изпълнител в родния си щат Мичиган, той се чува, че г-н Зукърбърг харчи милиарди за метавселената.

"Това ще бъде нещо и сега е моментът да се включа", спомня си г-н Сорелс. Той купил три слушалки Quest с планове да излъчва комедийни предавания, но намерил по-голям успех в изграждането на свят за аматьори, които да излизат на сцената.

Сега клубът му се посещава от 13 000 души седмично. Г-н Сорелс заяви, че управлението на "карикатурен комедиен клуб в призрачна страна" сега е негова работа на пълен работен ден.

Започнах разговор с мъж, който седеше до мен в клуба и се казваше Малефик, имаше козя брадичка и обеци, въпреки че в реалния си свят Джо Кронин няма нито едно от двете.

"Когато чуеш чуруликането на птичките, знаеш, че си в беда", каза г-н Кронин, който харесва възможността да "излезе" чрез своя Quest 2. "Дори не е нужно да ставаш, да се обличаш и да се прибираш. Просто слагаш слушалките си. В момента съм по пижама."

Докато с г-н Кронин разговаряхме, около нас започнаха да се събират хора, които разказваха за метавселената. Толкова е забавно да се забавляваш тук - каза един човек с шапка. 

Въпреки предупрежденията на Мета да не се използват слушалките в нетрезво състояние, всяка вечер много хора пият, танцуват и се забавляват по друг начин, докато музиката звучи в светове като Party House и Ace of Clubs.

Но партитата не могат да станат прекалено диви. Всеки от над 10 000-те свята, които потребителите са създали в Horizon, може да побере само няколко десетки души наведнъж. Това се дължи на изчислителната мощност, необходима за проектиране на виртуално споделено пространство в няколко слушалки. Ако даден свят се напълни, ще се окажете в негово копие, подобно на препълнена стая.

Табела на входа на клуба предупреждава: "Не е за хора, които лесно се обиждат" и "Без расизъм". Едно момче, MoistPB веднага ме притисна в ъгъла, за да поговорим откровено за типа жени, които харесва. Побързах да се отдалеча.

Вътре в клуба се запознах с Елит - мъж с бяла бяла коса на кок. "Избрах аватара, защото харесвам кунг-фу филми", каза Елит, инженер от Ню Йорк, който е от португалски и африкански произход. "Иначе изобщо не изглеждам така."

Елит, който от съображения за поверителност помоли да не се използва пълното му име, се е утвърдил като "разбивач". Той търси грешки и неизправности, понякога като официален, платен тестер. Той е от онези предприемачи, които инвестират времето си в метавселената с надеждата в крайна сметка да направят истински пари там. В клуба се запознах и с Tannless, чийто аватар беше с късо подстригана руса коса, точно както в реалния свят: Танър Рули, 26-годишен студент в Мичиган, който се надява един ден да продава световете, които изгражда.

Създаването на мрежи в метавселената, казва г-н Рули, "става съвсем нормално, както всичко, което правиш отвън".

Мейдена Суон, художник от Атланта, чийто зеленокос аватар се казва Ди, ме заведе във виртуален магазин за мебели, където създателите на света могат да си купят сложни лампи и маси на цена от 40 долара.

"Все още няма много възможности хората да печелят пари тук, но това е моята страст", каза г-жа Суон.

Приятели ме попитаха беше ли забавно. 

Слагането на слушалките беше досадно, но след като започнах да разговарям в Horizon, се забавлявах и не исках да си тръгвам. Харесваше ми да се срещам с хора спонтанно, без все по-тежката алгоритмична намеса на традиционните платформи за социални медии.

Слушалките вече предлагат преживявания извън чата с непознати, които ще ме накарат да се връщам към тях. Обсебих се например от Beat Saber - игра, в която играчите размахват светлинен меч по блокове в ритъма на електронна музика. Изисква достатъчно усилие, за да се нарече упражнение.

Едно от любимите ми преживявания в "Хоризонт" беше "Заобиколен" - комедийно шоу, продуцирано от Just For Laughs и заснето на фестивала в Монреал през юли. Седем професионални комедианти, сред които Пийт Холмс и Никол Байър, се представиха пред малка, жива публика. 

Към края на експеримента си се срещнах в конферентната зала на Horizon с Вишал Шах, вицепрезидент на Metaverse. (Служителите на Мета, които бяха организирали срещата, изглеждаха видимо облекчени, когато аватарите ни стигнаха дотам без проблеми.) Г-н Шах, със сребристи очила и закопчана догоре блуза с къси ръкави, каза, че компанията иска да направи слушалките по-удобни, но и да позволи на хората да посещават метавселената без тях, макар че не беше ясно как ще стане това.

Попитах г-н Шах колко често носи слушалките си седмично. "Няколко часа за работа и след това няколко часа за забавление", каза той. "Има неща, които не мога да правя във физическия свят и които мога да правя само със слушалки."

Когато Марк Зукърбърг разказва за метавселената, както направи в подкаста на Джо Роугън, той говори за това, че слушалките в крайна сметка ще станат много малки или дори ще изчезнат, а интернет ще ни заобиколи и ще бъде достъпен може би с едно щракване на пръста. "Един от мисловните експерименти, които обичам да правя, е да мисля за това колко малко от нещата, които физически имаме в света, всъщност трябва да са физически", каза Зукърбърг пред Роугън.

Засега обаче компанията все още е ограничена от физическия свят и от факта, че повечето хора, с изключение на тези, които в момента са в метавселената, не желаят да прекарват часове наред от деня си "в пластмаса".

Meta работи върху това да направи слушалките си по-привлекателни и се очаква да обяви по-елегантен и по-скъп модел на виртуално събитие. Новите слушалки ще имат още повече сензори, насочени към лицето, така че ако намерите нещо, на което да се усмихнете в метавселената, вашият цифров аватар ще се усмихне заедно с вас.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1040

1

Nasimo

11.10 2022 в 08:52

Онирофилм -Автор: Лино Алдани
Година: 1980, Издателство Галактика.. След 42 години бъдещето вече е тук... тогава когато я четох си мислех че няма да доживея да вида това в реалност. Ето, вече е!
 
X

Да помогнем на украинските деца!