Вестникът на Техническия университет в София - „Технически авангард“ търси топ 10 на българските инженерни постижения.

Поводът за допитването е инициативата на Федерацията на научно-техническите съюзи за тържествено отбелязване на 75-годишнината от началото на висшето техническо образование в България.

Някои от предложенията за класиране в десетте топ постижения може да видите на този линк. Към тях ще се добавят и предложения на граждани. Чрез връзката може да определите най-големите български приноси за националната и световна наука. Победителите ще бъдат обявени на 7 юли.  

Ето и някои от най-интересните предложения в анкетата:

Метод за леене с противоналягане на акад. Ангел Балевски и инж. Иван Димов - едно от най-значимите инженерни постижения на човечеството през втората половина на 20. в. Одобрен през 1961 г., методът на практика представлява ново научно направление в областта на металознанието и технологията на металите и е уникален при получаване на материали с оптимална структура, без дефекти в метала.

Промишлено приложение на азотиране в тлеещ разряд (йонно азотиране) - процес за повърхностна обработка на метални части, с цел повишаване на устойчивостта на износване и умора на материала. Пионери в разработването, изучаването и промишленото приложение на този качествено нов метод са чл.-кор. проф. д-р Димитър Бучков и ръководения от него екип. Техните повече от 150 научни разработки, публикации и патенти, както и промишленото внедряване на инсталациите за йонно азотиране във водещи машиностроителни предприятия в България и чужбина, също са изключителен принос.

Първото телевизионно предаване на образи от разстояние в България, реализирано през 1952 г. в катедра „Високофреквентна техника“ в сградата на паметника Левски,под ръководството на проф. Саздо Иванов и екип от изключително мотивирани преподаватели, изследователи и студенти. В навечерието на 1. май 1954 г. е осъществено първото официално ефирно телевизионно излъчване.

Първият в България приемник на спътникови телевизионни програми с параболична антена, конструиран в МЕИ.

Устройство за управление на имплантируемо изкуствено сърце (1976) от екипа на чл.-кор. проф. Николай Наплатанов – национално достижение, създаденото в лабораториите на ВМЕИ.

Научноизследователска лаборатория по изкуствен интелект и Международната школа "Експертни системи и изкуствен интелект" от проф. Людмил Даковски и съмишленици – първата в България (1983 г.).

Уникален Психо-физичен комплекс (1987 г.) за следене на състоянието на космонавтите по време на полет, по поръчка на Института за космически изследвания. Създаден е за полета на Георги Иванов и е използван до края на международната станция "Мир".

Иновативни системи и специализирана апаратура за измерване и контрол на геометрични параметри на детайли и системи, приложени в изграждането на новите линейни ускорители в Германия и Франция от екип на Научно-приложна лаборатория "Координатни измервания в машиностроенето".

Още по темата

12/08/2015

OFFTOPIC

Български "инженери" станаха хит в мрежата

13/05/2015

Политика

Държавата иска от ВУЗ-овете повече педагози, инженери и архитекти

23/09/2014

Общество

Плевнелиев: В България няма безработни инженери

20/04/2014

Свят

Почина инженерът, изпратил "Аполо" на Луната