Вестникът на Техническия университет в София - „Технически авангард“ търси топ 10 на българските инженерни постижения.
Поводът за допитването е инициативата на Федерацията на научно-техническите съюзи за тържествено отбелязване на 75-годишнината от началото на висшето техническо образование в България.
Някои от предложенията за класиране в десетте топ постижения може да видите на този линк. Към тях ще се добавят и предложения на граждани. Чрез връзката може да определите най-големите български приноси за националната и световна наука. Победителите ще бъдат обявени на 7 юли.
Ето и някои от най-интересните предложения в анкетата:
Метод за леене с противоналягане на акад. Ангел Балевски и инж. Иван Димов - едно от най-значимите инженерни постижения на човечеството през втората половина на 20. в. Одобрен през 1961 г., методът на практика представлява ново научно направление в областта на металознанието и технологията на металите и е уникален при получаване на материали с оптимална структура, без дефекти в метала.
Промишлено приложение на азотиране в тлеещ разряд (йонно азотиране) - процес за повърхностна обработка на метални части, с цел повишаване на устойчивостта на износване и умора на материала. Пионери в разработването, изучаването и промишленото приложение на този качествено нов метод са чл.-кор. проф. д-р Димитър Бучков и ръководения от него екип. Техните повече от 150 научни разработки, публикации и патенти, както и промишленото внедряване на инсталациите за йонно азотиране във водещи машиностроителни предприятия в България и чужбина, също са изключителен принос.
Първото телевизионно предаване на образи от разстояние в България, реализирано през 1952 г. в катедра „Високофреквентна техника“ в сградата на паметника Левски,под ръководството на проф. Саздо Иванов и екип от изключително мотивирани преподаватели, изследователи и студенти. В навечерието на 1. май 1954 г. е осъществено първото официално ефирно телевизионно излъчване.
Първият в България приемник на спътникови телевизионни програми с параболична антена, конструиран в МЕИ.
Устройство за управление на имплантируемо изкуствено сърце (1976) от екипа на чл.-кор. проф. Николай Наплатанов – национално достижение, създаденото в лабораториите на ВМЕИ.
Научноизследователска лаборатория по изкуствен интелект и Международната школа "Експертни системи и изкуствен интелект" от проф. Людмил Даковски и съмишленици – първата в България (1983 г.).
Уникален Психо-физичен комплекс (1987 г.) за следене на състоянието на космонавтите по време на полет, по поръчка на Института за космически изследвания. Създаден е за полета на Георги Иванов и е използван до края на международната станция "Мир".
Иновативни системи и специализирана апаратура за измерване и контрол на геометрични параметри на детайли и системи, приложени в изграждането на новите линейни ускорители в Германия и Франция от екип на Научно-приложна лаборатория "Координатни измервания в машиностроенето".
Следете новините ни в :
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Кметът на Стара Загора подкрепи Йотова за президент
Надвземат ни по 20 цента на литър гориво или 10 евро на резервоар
Сарафов прати сигнал до премиера за политическа корупция
Кметът на Стара Загора подкрепи Йотова за президент