Да си измислиш държава: Саймън Анхолт и виртуалната страна на общите ценности

Да си измислиш виртуална държава съвсем не е нова тема в света. По въпроса имат предложения, както иновативните личности, така и градовете със силно ограничена територия за населението си. Малкото земя, с която разполагат общностите, може да стане безгранична, когато обърнем погледа си към виртуалното пространство. 

Мисленето на Саймън Анхолт надхвърля множество идеи, свързани с виртуалното обединение на хора. Той планува да бъде създател на третата по големина и население държава в света – тя обаче няма да има и милиметър физическа територия, а ще бъде напълно виртуална.

Анхолт е бивш дипломат на Англия и е създател на редица идеи за брандирането на една страна. Сред тях са идеята за измерването на рейтинга на една страна спрямо това колко останалите страни я харесват, също така на идеята за националното брандиране и тази за индексът на „добрата страна“. Индексът е уникално средство за измерване на „добротата на една страна“ – това, което тя прави за благото на останалите страни в света, а не само за своето собствено, а идеята за този индекс се ражда още през 2014 г. 

Като автор на индекса Анхолт казва: „Получил съм хиляди имейли от хора, смятащи, че по-важно е държавата им да прави добро, отколкото да бъде успешна сама за себе си. Тези имейли бяха от хора, живеещи в различни държави по целия свят, и естествено стана ми интересно – кои са тези хора?“.

Идеята си за Добрата държава Анхолт продължава да развива, като взема за основа на проучванията си данни от Световното изследване за ценностите на хората. В това изследване хора от различни държави посочват какви ценности са важни за тях. Така установява, че около 10% от населението, тоест малко над 760 милиона души по света, спадат към категория с обща ценностна система и ценности и според него именно те ще са поддръжниците на неговата Добра държава. Този брой надхвърля два пъти населението на САЩ – една от най-големите страни в света. 

И така се ражда идеята – да се създаде една огромна виртуална държава, която в последствие може да стане териториална. Значението на тази нова огромна държава в международните отношения би било много голямо, казва иноватора. Толкова многобройно население е могъща икономическа сила, заедно с данъците и цялостното развитие на това общество.

За повечето хора създаването на държава на база обща ценностна система и ценности е абсурдна идея. Виртуалната държава не се базира на споделена от гражданите си дадена територия, на обща история, на традиции. Тя се обединява от едно единствено нещо – ценностите. 

Цитат от негово изказване гласи: „Виртуалната държава ще бъде нещо толкова реално, колкото може да бъде в година като 2018-та. Понятия като партия, президент, държава изменят своята същност и именно точно това време на промяна е подходящото да бъде създаден подобен проект. Така например според традиционните дефиниции нацията е „група хора, живеещи на едно място и споделящи общи културни традиции.“ Живеенето на едно и също място днес обаче е отживелица, понеже индивида може да принадлежи към нещо, но не е задължително да живее там. За пример ще дам Естония. Тя има електронно гражданство, което е напълно виртуално и може да си гражданин на страната, без да живееш там. Всъщност, в интернет пространството има много създадени общности, които въобще не са обвързани от географско местоположение.“

Анхолт е на мнение, че притежанието на територия за една държава дори е негатив. Проблемът идва оттам, че територията трябва да се защитава и затова е нужен ресурс и средства, разбира се. Държавата на иноватора не се нуждае от територия. Тя ще използва само измерения като комуникация, връзки с други държави и паспорти.

И все пак, ако държавата е само една виртуална общност, как тогава би могла да поддържа отношения с други държави?

Анхолт има отговор на този въпрос. Той споделя мнението, че например Швеция има население, изградено над 60% от „космополити“. Тоест, голяма част от тях ще изберат да са граждани също на Добрата държава (тя за момента предлага единствено второ гражданство). И така Швеция като страна, имаща голяма част от населението с гражданство в Добрата държава, естествено ще желае да поддържа връзки с нея.

Външния министър, АI и блокчейн – бъдещият кабинет на Добрата държава

Добрата държава отваря вратите си за първата част от населението си – няколкостотин хиляди членове този месец. Засега около 200 хиляди души желаят да подадат искане за гражданство във виртуалната държава. Как обаче тази държава ще дава гражданство на хората и въобще как ще функционира? Анхолт вече е изградил партньорства с компании, предлагащи блокчейн технологии, и такива за изкуствен интелект. Иноватора планира да приема граждани до декември и тогава да затвори временно държавата си, за да се провери как тя функционира с този брой граждани и работят ли ефективно системите й.

Различния вид комуникации между гражданите на Добрата държава ще се извършват по различни методи. Например АI (изкуствен интелект) платформата ще дава възможност на виртуалните граждани да обсъждат даден въпрос и да консолидират мненията си. Мненията на всички ще се комбинират по общите си белези в клъстери. Това обаче няма да е гласуване в никакъв случай, споделя Анхолт. Гласуването опростява важни въпроси, смята той. За пример англичанина дава собствената си държава и объркването с Брекзит – вън ли да е от Европейския съюз или не? Гражданите на виртуалната държава ще обсъждат и решават проблеми, като това кое е по-важно за тях в момента - глобалното затопляне и промените в климата или наркотрафика в световен мащаб, например. Виртуалните граждани ще споделят стратегии и ще стигат до общи позиции за решаването на даден проблем, а в допълнение ще се използват цели 28 различни езика.

Виртуалната държава на Анхолт няма да има правителство. Ще са й нужни единствено административни кадри, които да управляват системите за функционирането й. Ще са нужни и експерти, които да подкрепят единственото управленско лице на тази виртуална страна – външният й министър. Той ще се нарича обаче глобален министър, понеже виртуалната държава ще е изградена от граждани по целия свят. Според Анхолт министърът ще бъде назначен, но ще бъде възможно да бъде сменен в последствие.

За първи глобален министър на Виртуалната държава ще бъде назначен Параг Хана. Той напълно споделя идеите на Добрата държава, преподавател е в университета в Сингапур и е автор и анализатор със смесен американо-индийски произход. Хана говори в книгите си именно за нов глобален ред на технологиите. Държавите в момента функционират по „средновековен“ модел и за да се решат глобални проблеми, е нужна нова международна сила, която да ги движи напред. От гражданите на Добрата държава ще се събират данъци в размер 5 долара на година. С тях ще разполага министъра, но ще ги използва само за цели, одобрени вече на общото обсъждане от гражданите.

Истински средства във виртуално ковчеже

Въображаеми общности по цял свят има много. Целия човешки свят се крепи на подобни общности и можете да си ги припомните с автора Ювал Ноа Харари. Говорим за корпорациите из целия свят, за кварталите, за обединенията на нациите, на държавите и всичко, основано на измислени правила от хората.

ООН или Фейсбук са общности, които не се основават на нищо физическо – но са глобални. Анхолт обаче се разграничава от подобен тип общности в света. За него ООН има много държави членки, но силата им е ограничена именно от тези държави членки и затова не може да реши глобалните проблеми. ООН има добри намерения, но не може да ги изпълни. От друга страна Фейсбук е мощна общност, но в нея общуването няма цел. Просто се създават новини и се повтарят едни и същи идеи без резултат. Добрата държава иска реално да промени нещо в света.

Виртуалната добра държава няма да бъде либерална ехо стая, твърди Анхолт. Тя не е и либерално движение. Либералния елит в света няма да подаде молби за членство тук. Тук ще подадат молби за членство от различни хора, с различни идеали от цял свят, но с общи ценности. Те могат да са гласували за Брекзит или за Тръмп да речем, но различията в държавната им политика или в международната са обединени от общите им цели. Да решиш световните проблеми обединява и леви, и десни, смята Анхолт. Постигането на общи резултати изисква постигането на съгласие и ако виртуалните граждани искат резултати, ще трябва да постигнат съгласие. 

След като се установи, че системите работят, създателите на Добрата държава искат власт без граници. Както казахме, около 760 милиона души по света споделят сходни ценности. Ако се съберат  по 5 долара от гражданин, това прави 3,8 милиарда долара за държавата – бюджетът на Сиера Леоне, но без всичките й проблеми. С подобни средства Добрата държава ще бъде истински участник в международните отношения и ще има възможност да предлага решения, да прокарва политики и прочие. Възможно е и да се изкупи дълг на дадена държава към друга – ако задлъжнялата държава гарантира да работи и лобира за интересите на Добрата държава.

Разбира се, не е трудно да се сетите, че тази идея идва като естествен отклик на всичко случващо се в света. Днес национализмът и авторитаризмът набират все по-голяма сила. Политическият електорат апелира към разделение, наместо позитивно обединение. Миналото има по-голямо значение от бъдещето и настоящето. Така идеята за Добрата държава става донякъде анахронична. Но за Анхолт всичко това е съвпадение и идеята му не е краткосрочно влияние, а решение на глобални проблеми. Добрата държава не е импулс, предизвикан срещу Тръмп, Ердоган или пък Путин. Тя е идея, която се заема да докаже, че този свят може да се управлява по един логичен начин, а не спрямо собствените интереси на някого. Да докаже, че страните могат да работят заедно за общите си цели, не само да се състезават помежду си.

Следете новините ни в GoogleNews