България ще има геостационарен сателит поне до 2038 г.

Името на единствения български сателитен оператор BulgariaSat все по-често намира място сред новините, особено на страниците на технологичните медии. Малко преди светът да бъде разтърсен от коронавирус пандемията BulgariaSat на специално събитие за медиите обяви важни за бизнес развитието си новини.

Компанията продължава да изгражда клиентската си база и планира до края на 2021 г. да бъдат заети до 65% от капацитета на първия български геостационарен сателит Bulgaria Sat-1, а до пет години да достигне до 85%.

„Това е стандарно нормално натоварване за подобен клас сателит, коментира тогава Максим Заяков, мажоритарен собственик и изпълнителен директор на сателитния оператор BulgariaSat.

В момента сателитът работи с натоварване от около 14%-15% от капацитета си. Основният клиент е компания от Сърбия плюс още няколко от Германия и Ирак. BulgariaSat на съществуващите си клиенти DTH услуги, occasional use, корпоративни комуникации (point-to-point & point-to-multi-point).

Сателитният оператор за разлика от основните си конкуренти в региона и Европа, е единственият, който насочено покрива региона на България и Балканите, което се оказва от съществено значение за качеството и надеждността на услугата. Затова е логично, че компанията първо търси клиенти от региона на Балканите, включително Гърция, Румъния, Сърбия и Турция. В момента BulgariaSat преговаря с потенциални клиенти от Белгия, Украйна, Румъния и Гърция.

Нито един от опериращите в България телеком оператори или държавни институции не използват българският сателит. Заяков обаче е убеден, че това може да се промени.

„Смятаме, че в България има потенциал за развитие за сателитния ни бизнес. Иначе у нас засега клиент на Bulgaria Sat е bTV, която ползва услугите на сателита за живи излъчвания от страната“, каза пред OFFNews той.

Бизнесменът обяснява и че сателитната свързаност би могла да е полезна на страната ни при кризи като настоящата панделия от COVID-19.

„Ще отнеме малко повече време за държавния сектор да се ориентира към сателитните комуникации, като причините за това забавяне са многобройни, както обективни, така и субективни. За всички експерти обаче е ясно, че държавният сектор и тези на отбраната и ведомствата за реакция при извънредни ситуации, имат постоянна нужда от спътникова свързаност и геопространствени данни, особено във времена на криза. Този тип комуникации са най-надеждни при аварии и бедствени ситуации и имат широко приложение в сектора на сигурността“, добави Заяков.

Спътниковите комуникации са предпочитани за потребители, за които е особено важно осигуряването на непрекъснатост като, болници, образователни институции, обекти свързани със сигурността на страната и реакцията при бедствия и аварии и други.

„Въпреки нарастващото присъствие на наземни алтернативи на сателитните услуги директно до дома (DTH), настоящата извънредна ситуация, причинена от коронавируса, скоростната дигитализация и промяна на поведението на потребителите, включително и повишеното потребление на телевизия и услуги онлайн, показа в реална среда, че наземните мрежи бързо достигат тавана на възможностите си, което се отразява на качеството и надеждността на връзките. При сателитните комуникации подобно претоварване на мрежата или прекъсвания е практически невъзможно, а факторите, които биха могли да повлияят, като например силен дъжд, са много по-слабо изразени при Bulgaria Sat-1, заради насоченото излъчване към България и региона“, обяснява Зяков.

Според него това е възможност за всички компании в България и региона, които поставят качеството на услугите си на първо място.

Заяков вижда потенциал и дългосрочна нужда от сателитни комуникации в България, въпреки забавяне в развитието на сателитния ТВ бизнес. В същото време, с увеличаването на броя на потребителите в интернет мрежите, за поддържането на качествен стрийминг в интернет мрежа ще са необходими много повече ресурси.

„Широколентовите мрежи се използват все още само от около 45% от българските домакинства“, посочва той и прогнозира, че делът им ще достигне 60%-70% през следващите три до пет години, но не и 100 процента.

"Така че със сигурност все още има възможности за DTH услуги", категоричен е бизнесменът.

На глобално ниво Заяков очаква да се увеличи търсенето на сателитните комуникации на спътниково базирани връзки за комуникации с кораби и самолети, както и от сектора на телекомуникациите, включително за приложенията на 5G, при които няма много висока чувствителност към времезакъснението. Зотова той смята, че сателитната свързаност по никакъв начин няма да изгуби от важността си и има потенциал за развитие, включително в контекста на Интернет на нещата и мрежите от пето поколение.

Ако тези прогнози се окажат верни от ключово значение за бизнес плановете и успеха на българския сателитен оператор ще се окаже фактът, че Bulgaria Sat-1 ще заема българската позиция в орбита до 2038 г. При подготовката и преди изстрелването на българския сателит през 2017 г. се знаеше, че животът на съоръжението ще е около 15 години. При изстрелването на Bulgaria Sat-1 SpaceX използва иновативен подход на извеждане на суперсинхронна орбита, а не на традиционната геостационарна трансферна орбита, с което направи така, че да са нужни по-малко включвания на двигателите на сателита за достигане до нужната позиция в геостационарна орбита. С това беше спестено гориво на сателита, което се използва за корекции на позицията през цялата продължителност на живота му. При стандартен подход на извеждане на традиционната геостационарна трансферна орбита сателитите имат продължителност на живота от около 15 години. С иновативния си подход на извеждане на българския сателит SpaceX на практика е удължил живота на Bulgaria Sat-1 до 21 години.

Така България ще използва определената за нея позиция в орбита до 2038 г. и ще има повече време за изстрелване на втори български сателит, допълнителен или заместващ, така че да запази сегашната си позиция в орбита, където конкуренцията продължава да бъде все така ожесточена.

Следете новините ни в GoogleNews