Св. преподобни Партений, епископ Лампсакийски

Преподобни Партений се родил в Мелитопол и в детството си не получил образование. Но молейки се усърдно в църква и слушайки внимателна четенето на свещените книги, той обикнал Господа от все сърце, стараел се да изпълнява Неговите заповеди и да помага на нуждаещите се. Сам той бил беден, ловял риба в близкото езеро, продавал я и помагал на бедните. Господ удостоил младия Партений с благодатта Си и му дал сила да изцерява болести чрез призоваване на Божието име.

Мелитополският епископ узнал за това, повикал Партений, погрижил се за неговото образование и по-късно го ръкоположил за презвитер. Св. Партений почнал още по-усърдно да служи Богу и да помага на ближните. Той бил избран за епископ на град Лампсак, пасял вярно паството си и с горещата си и силна молитва правел чудеса.

Особено той бил силен над злите духове. Веднъж, когато се готвел да изгони злия дух от един бесноват човек, злият дух го молел да не го изгонва. Давам ти друг човек, в когото можеш да влезеш и живееш – казал му св. Партений. – "А кой е тоя човек?" запитал злият дух. – "Сам аз съм тоя човек – отговорил му светителят, - влез и живей в мене!" Като чул това, злият дух избягал, като от огън обгорен. "Как бих могъл да вляза в жилището на Бога!" – казал той.

 Св. Партений доживял до дълбока старост и на дело показал своята любов към Бога и ближните. Той живял във времето на св. цар Константин и се преселил във вечния и блажен Христов покой в ІV век.

През 1235 г. в неговия град Лампсак (Калиопол), може би в неговата катедрала и пред ковчега с неговите св. мощи било съборно признато патриаршеското достойнство на търновския архиепископ св. Йоаким.

Преподобния наш отец Лука Еладски

Свети Лука се родил в Елада . Родителите му били преселници от чужда земя. Те пристигнали тук от острова, наречен Егина, който се намира в Егейско море. Понеже не могли да изтърпят постоянните нашествия на арабите, те изоставили отечеството си и като се преселили в пределите на Гърция, пътешествали из нея, докато се заселили в една местност, наричана Кастория . Тук им се родил блаженият Лука; имената на родителите му били Стефан и Ефросиния.

От ранна възраст блаженият Лука и в игрите с децата не проявявал нищо детско; охотно изоставял всички детски игри и развлечения. Още в момчешките си години се проявил като пълнолетен мъж - обичал безмълвието, уединението и се отличавал със скромност.

Най-чудно от всичко е това, че той на тази възраст бил вече голям постник и въздържник. Не само че не вкусвал месо, но се въздържал и от млякото, сиренето и яйцата. Дори не се докосвал до ябълките и останалите градински плодове, които са толкова вкусни и приятни за малките момчета. Хранел се само с хляб, вода и градински зеленчуци. В сряда и петък не хапвал нищо до залез слънце.

Но за най-голямо учудване е това, че при такъв пост и въздържание Лука нямал нито ръководител, нито наставник; той сам, чрез силата на действащата у него Божия благодат, ден след ден възлизал на все по-висок подвиг - избягвал преяждането и сладките храни, обикнал поста, съчетан с труд, оскъдността във всичко, дори и в необходимото, и въобще всичко онова, което умъртвява плътта - само в тези подвизи се упражнявал. Всичко, което за другите изглеждало толкова сладостно, радостно и приятно, всичко това за блажения Лука било нещо тежко, ненавистно и неприятно, а онова, което в живота почти на всички изглежда тежко, неприятно и непоносимо, за него било приятно и желано.

Родителите на свети Лука, като забелязали този необичаен за младеж начин на живот, много се чудели, но най-много ги удивлявало неговото постничество и въздържание. Като си помислили, че това не произлиза от някакво добродетелно настроение, а само от детинско лекомислие, те замислили да го изпитат по следния начин: сварили в един съд заедно месо и риба и на трапезата му предложили тази храна; бащата взел една риба и я подал на блажения Лука. Той, понеже не знаел, че рибата е варена заедно с месото, започнал да яде, но като разбрал по вкуса й как е приготвена, много се натъжил и веднага повърнал изяденото; и сякаш че доброволно е извършил голямо беззаконие, с ридания и въздишки, той не пожелал дори хляб да вкуси и в такъв плач и пост прекарал три дена. Тогава родителите му, като видели, че не от детско лекомислие, а по Божия благодат му е присъщ този стремеж към благочестие, занапред му предоставили да живее според доброто си желание.

Блаженият Лука във всичко се подчинявал на родителите си, като старателно изпълнявал каквото и да му наредят. Като бил малък, пасял овцете; когато пораснал, започнал да обработва земята, а от време на време вършел домашни работи, за да умъртвява плътта и да потиска страстите си. Толкова бил милостив към бедните, че заради тях често лишавал себе си от най-необходимото. Като излизал от къщи по някаква работа, раздавал всичката храна, която взимал, на бедните, а сам той оставал гладен. По същия начин, с голяма радост и любов им раздавал и дрехите си и често се връщал вкъщи разсъблечен, за което родителите му се карали и го наказвали, а понякога дори го оставяли да ходи необлечен и дълго време не му давали никакви дрехи, като мислели, че ще се засрами от голотата си и ще престане да раздава дрехите си на бедняците. Но добродетелният юноша не преставал да върши дела на милосърдие - не се срамувал от голотата и не се боял от наказанията. Голотата заради бедните за него била като царска багреница, а наказанията и боя заради тях приемал като чест и похвала за себе си; и след това още повече започнал да им благотвори.