Quantcast

Св. Наум Охридски, Св. десет мъченици в Крит

OFFNews Последна промяна на 23 декември 2014 в 00:01 1084 0

Православието
Православието

Житие на свети преподобни Наум Охридски

Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.

Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.

В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.

Преставил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.

 

Светите десет Критски мъченици

Житие на светите десет Критски мъченици

Десетте Критски мъченици са родени в разни градове на остров Крит: Теодул, Саторнин, Евпор, Геласий и Евникиан се родили в гр. Гортина; Зотик – в гр. Киос; Помпий и Агатопус – в гр. Епинея; Василид – в гр. Кидония; Еварест – в гр. Ираклия. По време на гонението на римският император Деций на остров Крит дошъл специален съдия-мъчител, по име също Деций, за да задържи, да мъчи и принуждава към идолопоклонство тамошните християни.

В продължение на 30 дни тези свети мъченици били изтезавани по най-различен начин: били ги с тояги и камъни; рязали ги и ги влачили по земята; стъргали ги с железни куки така, че жилите им били късани и месата им капали на земята. След това били бити с оловни пръти, докато се разчупвали костите и ставите им. Били подигравани, заплювани, ругани, но те всичко понасяли с мъжествено търпение. През време на мъченията те като че ли с едни уста викали: "Ние сме християни и сме готови да умрем за своята християнска вяра!"

Най-после съдията-мъчител ги осъдил на посичане с меч. За изпълнение на присъдата били изведени вън от града на лобното им място, наричано Алониум. Присъстващите наблюдавали интересна гледна: в порив на мъченическа ревнос те се напреварвали кой пръв да мине по реда на посичането. Тогава св. Теодул обявал, че пръв ще бъде онзи, който последен бъде посечен, ако види посичането на всички, без да се уплаши и без да трепне.

Това предложение се понравило на всички и надпреварата престанала. Тогава запяли вкупом: "Благословен Господ, Който не ни предаде за плючка на техните зъби! Нашата душа като птичка се избави от примката на ловците!" (Пс. 123:6-7).

След това те се помолили с последна молитва:

"Прости Господи, на Твоите раби и приеми проливането на нашата кръв за нас, нашите сродници и приятели и за цялото ни отечество, за да се освободят всички от тъмнината на неведението – с чисти очи да видят благочестието и да познаят Тебе, истинската Светлина, вичний Царю!"

Тогава всички били посечени. Техните познати ги погребали на същото място, а когато престанали гоненията, Цариградският патриарх Павел изповедник открил техните св. мощи и ги пренесъл в Цариград.

Виж още за:
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !