Пренасяне неръкотворния образ на Господ Иисус Христос, Св. Диомид лекар, Преп. Йоаким Осоговски

Пренасяне неръкотворния образ Господен от Едеса в Цариград

Евсевий, епископ на Кесария палестинска, един от първите историци на древната християнска църква, разказва:

“Божествеността на нашия Господ и Спасител Иисус Христос заради своята чудотворна сила, прославяна между всички, привличала към Него с надежда за изцеряване от болести и различни страдания безбройно множество люде, дори и чуждестранници, които живеели далече от Юдея. По тая причина и цар Авгар, който с голяма слава управлявал народите, които живеели зад река Ефрат, но пострадал от тежка болест, неизличима с човешки средства, щом чул за името и чудесата на Иисус, едногласно от всички потвърждавани, веднага Му пратил писмо, с което Го молел да го изцери. Макар Спасителят тогава и да не отишъл пре Авгар, Той обаче го удостоил със собствено писмо, в което обещал да му прати едного от Своите ученици, за да го изцери от болестта и да спаси както него, така и всички близки нему люде. Не много след това обещанието било изпълнено.”

“Ще представя и писмено свидетелство за това – казва Евсевий, - взето из архивата на Едеса, която тогава била царствен град. В книжата на тази архива, в които е записано както старото, така и всичко, извършено при Авгар, се съхранява и това свидетелство. Да изслушаме самите писма, които извлякохме из архивата и буквално преведохме от сирийски език. Те са следните: “Авгар, едески владетел, приветства Иисуса, благия Спасител, който се явил в йерусалимската страна. Аз чух за Тебе и Твоите изцерявания, че Ти ги извършваш без всякакви лекарства и треви. Говорят, че Ти на слепи даваш зрение, на хромите – да ходят, очистваш прокажените, изгонваш нечистите духове, изцеряваш страдащите от дълговременна болест и възкресяваш мъртви. Като чух това да Тебе, аз си рекох, че Ти или си Бог, слязъл от небето, или си Син Божий. И тъй, аз счетох за нужно да те моля с това писмо: посети ме и ме изцери от болестта, от която страдам няколко години! Аз също чух, че юдеите негодуват против Тебе и искат да ти причинят зло. Моят град, макар да не е голям, е прекрасен и в него за двама ни ще има достатъчно място.” Така писал Авгар, когато Божествената светлина само малко го била озарила.”

Писмото си Авгар пратил до Спасителя по живописеца Ананий, комуто поръчал да снеме образ от Христа, в случай че Христос няма да дойде при него. Анания предал писмото и взел да разглежда лицето на Спасителя. И понеже поради многото народ не е могъл да дойде близо до Него, той застанал на един камък, откъдето устремил погледа си към Христа, държейки в ръка хартия, на която искал да изпише лицето Му. Но усилията му били напразни поради променливостта на божествената, неизобразима и непостижима слава и благодат на Христовото лице. Но Сърцеведът видял желанието на Ананий, повикал го при Себе Си, поискал вода, умил се, взел една кърпа за лице, обърсал се с нея и изведнъж на тоя убрус се отразило Неговото лице – изписал се Неговият “неръкотворен образ”. Господ дал убруса на Ананий, като му казал: “Иди и предай това на оногова, който те е пратил.” Заедно с образа Спасителя пратил на Авгар писмо, което Евсевий ни предава в своята история. Ето съдържанието на Христовото писмо до Авгар:

“Блажен си ти, Авгаре, че си повярвал в Мене, без да Ме видиш. Защото е писано за Мене, че които са Ме видели, няма да повярват в Мене, за да могат невиделите Ме и да повярват и да бъдат живи. Ти Ми пишеш да дойда при тебе. Но Мене Ми предстои да извърша тук всичко, за което съм пратен, и след това да се възнеса при Оногова, Който Ме е пратил. А когато се възнеса, ще ти пратя едного от Моите ученици, който ще те излекува от болестта и ще дарува живот и на тебе, и на другите с тебе.”

Авгар с благоволение приел от Анания неръкотворния образ на Спасителя още тогава се изцерил от своята главна болест, която оставила впрочем следи по лицето му. Но после и от това го избавил Тадей, един от 70-те апостоли, пратен в Едеса след Христовото възнесение. “Тия актове, буквално преведени от сирийски, струва ми се – говори Евсевий, - се поместват тук не без полза за читателите.”

Авгар оказвал дълбоко благоговение към образа, като заповядал да го оставят в Едеса над градските порти и заповядал, всички минаващи през тия порти да се покланят на образа.

В 944 г. императорите Константин Багренородни и тъстът му Роман Лакапин, движими от християнско благочестие, купили неръкотворния образ и го пренесли в Цариград, като го поставили в храма “Св. София”. Това пренасяне на неръкотворния образ се празнува на 16 август.

Пренасяне на неръкотворния Образ на нашия Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол

В дните на явяването на нашия Господ Иисуса Христа на земята, когато Той, живеейки с човеците, с проповедта Си за Царството Божие обхождал градове и села из Иудея и съседните страни "и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа" (Мат. 9:35), в сирийския град Едеса, намиращ се от другата страна на река Ефрат, живеел княз Авгар. Той страдал от неизлечима болест - проказа: отвън тялото му било покрито със синкави язви; вътрешно страдал от чупливост на костите и разслабеност на цялото тяло.

До Авгар достигнал слухът*  за Господ Иисус Христос и за великите чудеса, извършвани от Него - как със словото Си лекува проказа, разслабеност и всяка болест; и Авгар силно желаел да види с очите си Твореца на такива чудеса, надявайки се и сам да получи изцеление от Него.

* Първият разказ за отношенията на Христа с Авгар срещаме у родоначалника на църковната история Евсевий Памфил (+ 340 г.); по собствените му думи той записал този разказ в своята история, основавайки се не само на преданието, но и на писмените документи, намерени от него в Едеските архиви. Той бил последван в IV в. от свети Ефрем Сирин, в V век от арменския историк Моисей Хоренски и в VI в. от Прокопий. Арменският историк от V век от Моисей Хоренски описва случай, при който Авгар узнал за Христа от своите служители, които изпратил при римския трибун, управляващ Финикия, Палестина, Сирия и Месопотамия - на връщане пратениците били в Иерусалим и там видели чудесата на Спасителя. Писателят от Х век Константин Порфирородни (+ 959 г.), у когото срещаме най-подробния разказ за произхода на Неръкотворния образ, разказва, че на Авгар съобщил за Христа неговият слуга Анания, върнал се от пътешествие в Египет. Бел.ред.

И тъй като князът нямал възможност сам да отиде в Иудея, изпратил молба до Господа Иисуса, умолявайки Го да дойде при него в Едеса. Нямайки увереност, че молбата му ще бъде изпълнена, Авгар изпратил в Палестина изкусния живописец Анания, като му поръчал да изобрази на икона лицето на Господа; князът желаел да има поне тази утеха в болестта си - да вижда изображението на лицето на Иисуса Христа; толкова голяма била любовта му към Христа, внушена от вярата само по слух. Посланието на Авгар до Господа било следното:

"Едеският княз Авгар до Иисус, благият Спасител, явил се в плът, радвай се.

До мене достигна слухът за Тебе и Твоите преславни чудеса, как Ти без лекарства и лечение изцеляваш болестите - на слепите даваш да прогледнат, на сакатите да ходят, изгонваш нечистите духове от хората, очистваш прокажените, лекуваш с дума разслабени, лежащи на легло от много години, и възкресяваш мъртви: слушайки за Тебе, че вършиш такива дивни чудеса, стигнах до следните две заключения: Ти или си Бог, слязъл от небето, или си Син Божий. Затова и аз се обръщам към Тебе със следната смирена молба: да се потрудиш да дойдеш при мене и да изцелиш моята нелечима болест, от която страдам вече много години; до мене стигна и слухът, че иудеите Те ненавиждат и искат да Ти сторят зло. Аз имам град, макар и неголям, но красив и изобилстващ с всичко; и тъй, ела при мен и живей с мен в моя град, в който за нас двамата ще се намери всичко потребно."

С това послание на Авгар живописецът Анания достигнал Иерусалим. Той видял Господ Иисус, поучаващ сред множество хора, но не могъл да се приближи до Него поради теснотата, предизвикана от скупчилия се народ. Изчаквайки да се разотиде народът, Анания се качил на един камък, издигнат малко над земята; оттук той внимателно се вглеждал в лицето на Спасителя, с намерение да го нарисува; но Анания не могъл да направи това, защото Всевиждащият не благоволил към намерението на живописеца, и изменял лицето Си с божествена, недостижима, недостъпна за човешката ръка слава и благодат. Дълго се трудел Анания, но не постигнал нищо. Господ заповядал на апостол Тома да отиде и доведе мъжа, който, стоейки на камъка, се опитва да изобрази лицето Му. Когато го довели, още преди да започне да говори, Господ го извикал при Себе Си по име и, посочвайки занятието му, го назовал с името му - живописеца Анания - и открил причината за идването му, казвайки:

- Къде е писмото на твоя княз Авгар, което си Ми донесъл от Едеса?

Анания, удивен и ужасен от прозорливостта на Господа, начаса извадил посланието на княза и с трепет го подал в ръцете на Спасителя. Господ, като прочел посланието, написал на Авгар следното:

"Блажен си ти, Авгаре, който не си Ме видял и си повярвал в Мене, защото за Мене е писано, че виждащите Ме няма да имат вяра, а които не са Ме видели, ще повярват в Мене и ще наследят вечния живот. Ти Ми пишеш да дойда при тебе, но на Мен подобава да извърша това, заради което съм пратен, и след завършването му да се върна при Отца, Който Ме е пратил. И когато бъда възнесен при Него, ще изпратя при тебе един от Моите ученици, който, след като напълно те изцели от болестта ти, ще даде на тебе и на тези около тебе вечен живот (чрез кръщението)."

Като написал такова послание до Авгар, Господ Иисус Христос го запечатал с печат, на който с еврейско писмо било изписано: Божие видение, Божествено чудо. След това Господ, изпълнявайки желанието на Авгар и на художника, заповядал да донесат вода и като умил пресвятото Си лице, го изтрил с подадения Му четириъгълен убрус (платно, кърпа, бел.ред.). И о, чудо! Обикновената вода се превърнала в боя и на кърпата се отпечатало пресвято подобие на Божественото лице. Давайки това изображение на Авгар заедно с писмото, Господ казал:

Занеси го и го дай на изпратилия те. (Това било в последните дни от земния живот на Господа преди страданията Му)*

* Възразяват срещу истинността на посланията на Авгар до Христа и на Господа до Авгар. Казват:
1) Евангелието мълчи за това събитие. Но в Евангелието е казано: "И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга" (Иоан 20:30). Според Евангелието слухът за Иисуса Христа стигнал до Сирия и оттам донасяли болни (Мат. 4:24).
2) Писателите от първите три века преди Евсевий мълчат. Но и това доказателство е отрицателно, както и първото. Цицероновото съчинение "За Републиката" е открито едва в 1822 г.; какво удивително има, че не са знаели за това послание източните гръцки писатели, съчиненията на много от които не са достигнали до нас. Впрочем у Георгий Синкел под 215 година сл. Р.Хр. се казва, че Юлий Африкански е говорел за светия мъж Авгар от Едеса, а също и Моисей Хоренски.
3) Блажени Иероним мълчи. Но Евсевий заслужава повече доверие от Иероним. Той сам е видял тези актове и ги е обнародвал на гръцки език в своята Църковна история.
4) Блажени Августин казва, че Иисус Христос нищо не е писал. Той казва това в спор с манихеите, които се позовавали на съчиненията, които Сам Христос според тях бил написал за Себе Си, и изобщо има предвид, че Иисус Христос не е излагал и не е имал намерение да излага писмено учението за Себе Си, а това не може да се отнася за краткото писмо на Иисуса Христа до Авгар. Иисус Христос наведен писал на земята пред фарисеите, довели при Него жената блудница.
5) В писмото на Иисуса Христа се посочват думи от Евангелието на Иоан (20:29). Не от Иоан, а от пророчеството на Исаия (6:9; 50; 15, 65, 2).
6) У Евсевий годината на кончината на Иисуса Христа, по ерата на Селевкидите 340, се пада в 30-ата година от живота Му (на 15 Тиверий). Евсевий привежда не своето летоброене, а летоброенето на едесците; мнозина в древността били на мнение, че Иисус Христос пострадал в първата година на Своето служение, тоест в 30-ата от Своя живот. Впрочем известно е, че грешките в датите в древните ръкописи са нещо съвсем обичайно.
7) Папа Геласий с декрет признал това съчинение за апокрифно; но това не означавало, че то не било включено в числото на каноническите писания; и не всички апокрифни писания не заслужават вяра. - В славянския миней е казано, че апостол Тадей е починал във финикийския град Вирит. В Иполитовото съчинение за апостолите мъченическата кончина във Вирит се приписва на Тадей (от 12-те апостоли) или на Иуда (19 юни). Бел.ред.

И Анания се върнал* в Едеса при своя княз и му дал неръкотворното изображение на Христовото лице на убруса и писмото. Като ги приел, Авгар се изпълнил с радост и ги целувал с любов; като се поклонил на Христовия образ, той веднага получил облекчение от болестта и само малка част от проказата останала на лицето му до времето, когато трябвало да дойде при него изпратеният от Господа ученик.

* Преданието, записано от Константин Порфирородни, съобщава, че когато Анания, връщайки се в родината си, стигнал до град Иерапол, той спрял извън града и скрил изображението на Христовия Лик в една купчина от току-що направени тухли. Около полунощ жителите на града видели огън, горящ около това място, и тук намерили скритата светиня; заедно с това се оказало, че на една от тухлите се изобразил Ликът на Спасителя. Жителите на Иерапол задържали при себе си тази тухла, а Анания пуснали. Константин отбелязва, че тази тухла още по негово време се пазела в Иерапол. Бел.ред.

След доброволното страдание, възкресението и възнесението на Господа на небето в Едеса дошъл, воден от Божествената благодат, свети Тадей, един от седемдесетте апостоли: след като достатъчно наставил Авгар в светата вяра в Христа, свети Тадей кръстил княза; когато Авгар влязъл в светата купел, изчезнала и останалата част от проказата, и той излязъл от купелта, съвършено чист, здрав по тяло и душа. Заедно с Авгар се кръстил целият му дом и целият град, и в Едеса се славело името на нашия Господ Иисус Христос, Единия истинен Бог. При вратите на Едеса от древни времена стоял идолът на някакво езическо божество, на който всеки, влизащ в града, бил задължен да се покланя. Авгар свалил този идол от мястото му и го унищожил; след това направил над вратите укрепено място в каменната стена, защитено от дъжд; като сложил убруса с неръкотворния Христов образ на дъска от негниещо дърво, Авгар го обградил и украсил със злато и скъпоценни камъни, и го поставил на стената над вратите; освен това той изписал със златни букви следния надпис:

"Христе Боже! Всеки, който се уповава на Тебе, няма да се посрами."

И Авгар заповядал на всички, влизащи в града и излизащи от него, да се покланят на божествения Христов образ; той издал закон, повеляващ да се отдава чест на Господния образ; тази благочестива наредба на Авгар, утвърдена със закон, се спазвала в продължение на много години: както в дните на неговия живот и на сина му, който след него бил княз в Едеса, така и при внука му. По-късно, при един от правнуците на Авгар, приел княжеското управление в Едеса, в града се възобновило древното езическо нечестие: този княз се развратил, отстъпил от Христа и се отклонил към идолопоклонство. Като видял на градските врати образа на Спасителя, почитан от всички влизащи и излизащи, князът, бидейки враг на Христа, възнегодувал; той искал да свали божественото изображение от стената и на мястото му да постави идол. Като узнал за това, известен по особен начин от Господа, епископът на Едеса дошъл през нощта с клирици при градските врати и поставил пред светия Христов образ запалено кандило с дървено масло; след това епископът поставил пред светия образ глинена плоча, покрил с тухли мястото и го изравнил със стената - така му било наредено при божественото откровение. Когато неръкотворният Христов образ станал невидим, нечестивият княз се отказал от своето намерение. След много време в паметта на хората се заличил споменът за светия образ, било забравено и мястото, където бил заграден; и никой не знаел за него до деня на чудесното му явяване след много години, станало по следния начин.

В дните на благочестивия цар Юстиниан персийският цар Хозрой се приближил към Едеса с голяма войска, обкръжил града и започнал упорита и продължителна обсада. Когато гражданите, изнемогнали от недоумение и голям страх, със сълзи се молели на Бога, една нощ на епископа на Едеса, Евлавий се явила пресветла дева, блестяща с велика слава; посочвайки с пръст градските врати и мястото на стената, тя казала:

- Над тези врати е скрит божественият Неръкотворен образ на Спасителя Христа; добре ще направиш, като го извадиш от заграждението.

Епископът побързал към вратите и като се изкачил до посоченото му място на стената, намерил всичко така, както му било казано в откровението; разградил мястото, махнал плочата и намерил пречистия и пресвят Христов образ цял и невредим, а кандилото, въпреки че вече били минали толкова години, горящо и пълно с елей, а на самата дъска, върху която бил положен образът, се изобразило друго неръкотворно подобие на Христовото Лице. Епископът взел убруса с изображението на Спасителя и го показал на гражданите; това било голяма радост за всички, и всички се изпълнили с мъжество, уповавайки се на Господа. Епископът, като се молел усърдно, понесъл образа по стените на града, показвайки Лицето на Спасителя на персийските воини, обсадили града, и цялата персийска войска, гонена от божествена сила, се обърнала в бягство. Така Едеса, по милосърдието на Христа, нашия Бог, и явяването на Неговия неръкотворен пресвят образ, била избавена от враговете.

По-късно, също след много години, когато в Гърция царувал Роман Багрянородни, делящ властта с Константин, син на Лъв Премъдри, и със своя зет, светият убрус с неръкотворното изображение на божественото Христово лице бил пренесен от Едеса, която била завладяна от сарацините, в Константинопол: по това време вече цяла Сирия, в която се намирала Едеса, била под властта на сарацините. Пренасянето станало по следния начин: гръцкият цар Роман, желаейки да има в Цариград безценното съкровище (неръкотворния образ на Спасителя) много пъти отправял молба до Сарацинския емир да му даде неръкотворния Христов образ. Емирът, умоляван от едеските християни, не искал да даде образа, и започнала война: цар Роман изпратил своя войска в Едеса и атакувал града, опустошавайки околностите. Тогава едесците изпратили до гръцкия цар молба за прекратяване на войната; царят ги молел да дадат Христовия образ. А Сарацинският емир, под чиято власт била Едеса, не искал да го даде даром; и християнският цар, воден от силното желание да има при себе си неръкотворния Христов образ, дал на емира дванадесет хиляди сребърника и върнал от гръцки плен двеста знатни сарацини, към това добавил и царско писмо със златен печат, в което обещава никога да не обявява война нито на Едеса, нито на околните градове. Като получил чрез това желаното, царят взел неръкотворния Христов образ, а заедно с него и посланието, което, както беше отбелязано по-горе, нашият Господ Иисус Христос написал на Едеския княз Авгар; от ръцете на архиереите и други честни мъже с духовен чин светият образ бил пренесен в Цариград. По пътя и в самия Цариград от честния образ ставали много чудеса: изцелявали се всякакви болести - слепи проглеждали, глухи започвали чуват, сакати да ходят, изгонвали се бесове. Един бесноват възкликнал:

- Приеми, Константинополе, твоята слава и веселие, а ти, Порфирородни, честта на твоето царство.

Казвайки това, този човек се изцелил от беснуването.

Празнуването на пренасянето на неръкотворния Христов образ било установено на 16-ия ден на месец август, деня, когато царстващият град Го приел с голяма чест и тържественост и го поставил в църквата на Пресвета Богородица Фароска*, за защита на града и за слава на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин**].

* Този храм бил построен от император Михаил (856-867). Бел.ред.

** Константин Порфирородни описва пренасянето на Неръкотворния образ от Едеса и на Христовото писмо до Авгар в Константинопол в 944 г. Неръкотворният образ върху тухлата по свидетелството на Зонара (+ 1118 г.) бил пренесен от император Никифор Фока (963-969) в 968 г. Зонара го нарича свещено и божествено изображение. - Според едно сказание Неръкотворният образ около 1362 г. бил даден от Иоан Палеолог на генуезкия генерал Леонардо де Монталто за избавянето на гръцката империя от нападението на сарацините, а Монталто го дал в манастира на свети Вартоломей в Генуа, където се намира и до ден-днешен. Според друго, по-вероятно предание, по време на владичеството на кръстоносците в Цариград в 1204-1261 г. той бил похитен от венецианския дож Дандоло, но корабът, на който се намирал Образът, заедно с други свещени предмети, потънал в Средиземно море. Бел.ред.

 

Св. мъченик Диомид

Свети Диомид бил родом от град Тарс Киликийски (1), по занятие бил лекар, а по вяра християнин, и лекувал не само телата, но и душите на хората; защото той увещавал елините да повярват в Бога и ги просвещавал, подготвяйки ги за свето кръщение.

При царуването на император Диоклетиан (2) свети Диомид напуснал Тарс и дошъл в град Никея, намиращ се във Витиния (3); и тук, по обичая си, свети Диомид лекувал болните, при което си служел не само с лекарствени средства, но най-вече с призоваването на всесилното и изцеляващо име на нашия Господ Иисус Христос и знамението на честния кръст; много идолопоклонници обърнал към вярата в Христа благодарение на лекарското си изкуство, както и на своето учение.

Когато император Диоклетиан, който по това време бил в източните страни, узнал за това, изпратил войници да хванат светеца; когато войниците пристигнали на това място, те намерили свети Диомид вече преставил се в Господа; но отсекли мъртвата му глава, за да я отнесат на императора. Веднага след отсичането на главата войниците изгубили зрението си и ослепели, така че други ги отвели при царя и носели отсечената глава на светия мъченик.

Когато императорът видял главата и слепите войници, им заповядал веднага да отнесат главата и да я съединят с тялото; и те, щом направили това, на часа прогледнали и повярвали в нашия Господ Иисус Христос, истинния Бог, на Когото се отдава вечна слава. Амин.

Св. преподобни Йоаким Осоговски

Осоговската планина се издига югозападно от Кюстендил. По нея сега минава границата между България и Сърбия. Мястото, където се е подвизавал преподобният Йоаким Осоговски, се намира в Сърбия. Не е известно къде се е родил Йоаким. Живял е през ХІ век и се е представил в Господа в самото начало на ХІІ век, когато България се  намирала под византийска власт. Той е един от четиримата велики български подвижници-отшелници, оказали най-силно влияние върху благочестието на своя народ и особено върху българското монашество - преподобните Йоан Рилски, Гавриил Лесновски, Прохор Пчински и Йоаким Осоговски.

Веднъж Йоаким като странник дошъл да се помоли в домашната църква на местния болярин в село Градец. В разговор с добрия болярин той го помолил да му посочи подходящо място за уединен подвижнически живот. И боляринът му посочил една пещера близо до реката Сарандапор (по гръцки) или Крива река (по български). Като се преселил в тази пещера, Йоаким преживял в нея всичкото останало време на своя живот в строг пост и съзерцателна молитва.

Веднъж на него случайно се натъкнали ловци, отчаяни от неуспеха си в лова. Преподобният им показал едно място, където те хванали много лов. От това време нататък работите на тези хора въобще тръгнали добре, поради благословението на светия подвижник. Но когато друг път нарочно посетили пещерата му, те намерили подвижника да лежи на земята умрял и го погребали там. След това често дохождали на гроба му с кадило и свещи.

След 50 години един овдовял свещеник, на име Теодор, от село Осмидол в Овчеполския край се поселил в мястото, където се подвизавал Йоаким и приел монашеско пострижение с името Теофан. Преподобни Йоаким му се явявал няколко пъти и му заповядвал да извади от земята нетленните му мощи. Теофан изпълнил заповедта на стареца. После построил и манастир с храм на името на преподобния. В този манастир и досега лежат светите мощи на преподобни Йоаким.

Един болярин се озлобил против невинния Теофан, но бил хвърлен от коня на земята. При падането му се счупили и двата му крака. Преподобни Йоаким му се явил насън и му заповядал да направи дар на манастира и да се помири с игумена Теофан. Боляринът изпълнил заповедта и оздравял напълно, като че нищо не е било.

Много пъти преподобният опазвал по чудесен начин имота на своя манастир от грабеж на странични лица. Той също така наставлявал като истински игумен манастирските братя, когато те правели грешки.

След освобождението на България от византийско иго (1186 г.) преподобни Йоаким в сънно откровение предупредил, че българският цар Калоян ще посети манастира в деня на неговата памет и че братята са длъжни да го посрещнат.

Годината на своята кончина преподобни Йоаким благоволил сам да открие на сън: „Осем години пред голямото слънчево затъмнение", което станало на 19 март 1113 г. Следователно, преподобни Йоаким Осоговски се представил в Господа на 16 август 1105 г. (Житието му е публикувано от проф. Йордан Иванов, Български старини из Македония, София, 1931 г., стр. 400-404).

Следете новините ни в GoogleNews