Талибаните се опитаха да спечелят подкрепата на хората с обещания, че са се променили, че момчетата и момичетата ще могат да посещават училище, че правата на жените ще се защитават. Нещо повече, по време на първата си пресконференция те обявиха, че канят жените в правителството.

Зад всичко това обаче стои една уловка - жените ще имат равни права, но в съответствие с ислямското право, в съответствие с Шариата и най-радикалната му интерпретация. И така, след официалното обявяване на правителството на талибаните обаче стана ясно, че жените ще бъдат отделени от мъжете в университетите, в училищата се въвежда дрескод - бурка, като освен това се обмисля и редуциране на предметите, които изучават момичетата.

Afghan women wearing full face veils sat in rows at a Kabul university lecture theatre Saturday, pledging commitment to the Taliban's hardline policies on gender segregation. My story from Kabul: https://t.co/M49NAMiyzO#Afghanistan #Kabul #Taliban pic.twitter.com/IzMyBb8ahn

— James Edgar (@JamesEdgar) September 11, 2021

Група момичета по време на лекции в университета в Кабул, принудени са да носят бурка. 

Новият министър на образованието Абдул Баки Хакани съобщи, че е възможно класните стаи да бъдат разделени, съгласно принципите на Шариата, или пък момичетата да бъдат обучавани само от жени.

Students across Afghanistan have started returning to university for the first time since the Taliban stormed to power, and in some cases females have been separated from their male peers by curtains or boards down the middle of the classroom https://t.co/evBeUMDynp pic.twitter.com/5H9guTycbZ

— Reuters (@Reuters) September 7, 2021

Обещания vs. действителност

При предишното управление на талибаните, преди началото на войната в Афганистан, жените бяха ограничени до ролята на домакини - без право да излизат без придружител мъж, без право на образование и работа, задължени да закриват лицата си. 

С началото на войната и поемането на властта от подкрепяното от САЩ правителство обаче се променя и ролята на жените. Те получават място в обществото, правата им са гарантирани. 

Споменът за предишното управление на талибаните е причината за огромната доза скептицизъм, с която афганитанците гледат на обещанията на талибаните. Нещо повече, появиха се и първите сигнали, че обещанията на бунтовниците целят само да спечелят подкрепа сред местните и респективно - да легитимират бъдещото правителство. Причината - равните права между жените и мъжете не съответстват на ултраконсервативната трактовка на Шариата, приета за основна за талибаните.

И така, само дни след завземането на столицата Кабул, вече са известни и първите случаи на погазване на правата на жените и връщането към предишния социален ред - 9 жени в банков клон в Кандахар бяха принудени да напуснат работа, а местата им заеха техни роднини мъже, 3 жени бяха уволнени в Херат заради това, че не са закрили лицата си, започна пребоядисване на рекламни пана, изобразяващи жени. 

По време на първите протести срещу режима на талибаните пък се съобщаваше за редица случаи на бити деца и жени по улиците в столицата.

Права, но според Шариата

И така, какво точно означава на практика, изказването на талибаните, че жените ще имат права, но според Шариата? Как точно ще изглеждат реформите, които те обещаха да въведат след изтеглянето на чуждите сили, което приключи преди няколко седмици, когато излетя последният американски военен самолет.

Много показателен пример е въпросът с образованието. Момичетата имат право да учат, обещават бунтовниците. Уловката обаче е в това, че те могат да единствено да получат религиозно образование, в което се включва изучаването на Корана и Сунната. (Житието на пророка Мухаммад, както и практики от периода на Праведните халихи - първите четирима халифи след смъртта на Мухаммад. В сунитския ислям има четири правни школи, които се различават помежду си в това колко буквално тълкуват на шариата.)

Това се случва и в момента, седмици след завземането на властта от талибаните. Репортаж на кореспондента на Си Ен Ен Клариса Уорд показва група момичета, учещи в Джамия. Нямат достъп до училище. Причината - "те учат всичко тук, не искат да посещават училище", твърди религиозният учен, обучаващ момичетата.

Уорд разговаря и с афганистански жени. Тя задава въпроса: "Ще ходят ли момичетата на училище сега, когато талибаните обещават да им разрешат да се обучават". Отговорът - "Не. Абсолютно не. Талибаните казват, че е грешно."

Публичните обещания на талибаните се различават от действията им в отдалечените градове, където се стига и до насилие, защото местните командири не приемат за приемливо правото на момичетата да учат. Например в Херат, един от най-големите градове в страната, талибаните са изградили пропускателен пункт пред университета и не допускат студентките и професорите жени, пише "Ню Йорк таймс". В Катдахар пък вече са затворени всички женски училища и клиники.

Това е и една от причините, поради които родителите решават да спрат децата си от училище.

Щом нямат право на работа и обучение, за момичетата остава една единствена роля, заложена и в Шариата - да бъдат съпруги и майки. Салима, която живее на летището в Кабул, е една от стотиците жени, опитващи се да избягат от страната. Тя разказва пред Дойче Веле, че талибаните в родния ѝ град са нахлули в местната джамия и са заявили, че всяка вдовица, както и всяко момиче ще бъдат омъжени за техните бойци.

"Изплашихме се и избягахме. Те разрушиха дома ни. Избягахме само с дрехите на гърба ни. Нямаме нищо", казва още Салима.

Ограниченията за излизане без придружител, разбира се мъж, правото на работа, шофиране и прочее са другите по-познати ограничения, с които се сблъскнват жените от по-консервативните мюсюлмански страни.

Интерес обаче представляват публичните наказания, ампутациите и екзекуциите. Според Шариата има два типа престъпления - "хад" - тежки престъпления, и "тазир" - такива, при които наказанието се определя от съдия.

Изневярата е престъпление хад и то се наказва с публична екзекуция с камъни, носенето на лак за нокти е тазир, наказанието, определено от съдия през 1996 г. е ампутация, пише Amnesty International.