Желязната лейди - от сладоледа до смешния стар свят

Последна промяна на 08 април 2013 в 18:20 5301 9

Бившият британски премиер Маргарет Тачър почина тази сутрин след получен инсулт на 87-годишна възраст.

Маргарет Тачър ще остане в историята като първата и единствена до момента жена министър-председател на Великобритания.

"Ако правите нещо, за да ви харесат, нищо няма да постигнете“, казваше приживе  Желязната лейди - реплика, заради която беше обожавана и ненавиждана.

Тачър, родена през 1925 г. в Грантъм, Линкълншър, започва политическата си кариера през 1950 г.

На 11 февруари 1975 г. тя е избрана за лидер на Консервативната партия и заема този пост до ноември 1990 г. Тогава при вътрешнопартиен бунт е принудена да се оттегли от партийното ръководство.

Желязната лейди

На 19 януари 1976 г. Маргарет Тачър държи реч в Кенсингтън, в която остро атакува СССР.

В отговор на нейната реч вестникът на съветското Министерство на отбраната "Червена звезда" я нарича Желязната лейди и това прозвище скоро е разпространено по целия свят чрез радио "Москва".

В телевизионно изявление през април 1979 г. Тачър нанася жесток удар по профсъюзите:

"В тази страна има хора, които трябва да наречем огромни разрушители - те мечтаят да унищожат същността на нашето свободно общество. Много от тези рушители са в редиците на профсъюзите".

Когато на 5 май 1979 г. Маргарет Тачър е избрана за министър-председател на Обединеното кралство, тя става първият и единствен до момента премиер в историята на Великобритания с висше образование в областта на естествените науки и единствената жена във Великобритания, заемала постовете лидер на Консервативната партия и министър-председател. Подава оставка на 22 ноември 1990 г.

"Ще направим всичко сами"

Само месец след встъпването си в длъжност през 1979 г. Тачър намалява максималната ставка на данъка върху трудовите доходи от 83 % до 60%, а на нетрудовите - от 90 % на 75 %. Пред Бюрото за малък бизнес тя казва: "Пристъпих към управлението с едно обмислено намерение: да променя обществото ни от състояние на напълно зависим човек, издържан от други, до уверен в своето бъдеще предприемач; от традиционното "Дайте милостиня, моля" до нация, която казва: "Ще направим всичко сами"; за да се възцари Англия на девиза "Стани и ходи" вместо Англия на "Да поседим и почакаме".

На 28 юли 1980 г. е приет закон за ограничаване правомощията на профсъюзите. През 1981 г. започва програма за приватизация на държавните предприятия. След 10 години приватизацията е възприета в над 50 области на страната.

От 24 март 1982 г. до 12 юли 1982 г. Великобритания води война за Фолклендските (Малвинските) острови с Аржентина, която приключва с капитулацията на Аржентина.

Победата на консерваторите през юни 1983 г. често е наричана "ефектът Фолкленд".

Стачка на миньорите 

На 10 март 1984 г. синдикатът на миньорите започва стачка. Причината: Националният въгледобивен съвет закрива 20 нерентабилни мини.

Правителството на Тачър е твърдо решено да не се предава, докато за всички не стане ясна безперспективността на стачката.

Миньорите започват да се отказват и в края на февруари 1985 г. повече от 80 000 работници се връщат на работа. На 5 март 1985 г. националната миньорска конференция се съгласява на споразумение, което на практика е безусловна капитулация. Това е най-неуспешната голяма стачка в английската история.

Тачър към Горбачов: "Можем да работим заедно"

През 1985 г. Тачър става първият западен лидер, подкрепил реформистки настроения съветски ръководител Михаил Горбачов.

С победата на изборите на 11 юни 1987 г. Тачър става първият министър-председател в Англия, печелил три пъти подред изборите след лорд Ливърпул, който заема поста от 1812 г. до 1827 г.

Маргарет Тачър печели националните избори, произведени на 3 май 1979 г., на 9 юни 1983 г. и предсрочните избори, произведени на 11 юни 1987 г., и става министър-председателят с най-дълъг мандат през ХХ век.

През ноември 1990 г. Тачър се кандидатира за лидерския пост на Консервативната партия.

Оттегля се, след като не е преизбрана автоматично. През 1992 г. подава оставка като депутат и влиза в Камарата на лордовете.

През 2002 г., след като прекарва няколко леки инсулта, лекарите ù препоръчват да не произнася повече публични речи.

Маргарет Тачър преди политиката

Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в град Грантъм, в графство Линкълншър в Източна Англия. Нейният баща Алфред Робъртс е собственик на две бакалници, дълбоко религиозен член на Методистката църква.

Маргарет и сестра ù Мюриъл израстват в жилището над едната от двете бакалници и са възпитани от баща си като методистки. Той участва в местната политика като член на градския съвет (докато официално е определян като независим либерал, на практика той подкрепя местните консерватори). Когато Либералната партия поема контрол над Грантъмския съвет през 1945 г., Алфред Робъртс не е преизбран за член на съвета - решение, което афектира дълбоко Тачър.

Младата Маргарет се справя добре с училищните занимания. Тя учи в хуманитарно девическо училище, а от 1944 г. е в колежа Самървил в Оксфорд, където следва химия.

Избрана е за председател на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 г. — едва третата жена, която застава на този пост. През 1947 г. получава диплома за бакалавър и започва научна работа като химик в Колчестър. Помага за развитието на метод за съхранение на сладолед и е част от екипа, който развива първия замразен сладолед.

Нейната дейност в Консервативната партия в Кент я среща с Денис Тачър, те се влюбват и се женят през декември 1951. Денис Тачър е богат бизнесмен и финансира жена си да следва право. Тя се квалифицира като съдебен адвокат през 1953 г. и през същата година се раждат нейните деца - близнаците Карол и Марк. 

Без поклонение

Днес националният флаг над резиденцията на настоящия премиер Дейвид Камерън на "Даунинг стрийт" №10 е спуснат наполовина в знак на траур.

Баронеса Тачър ще бъде изпратена с церемониално погребение с пълни военни почести и църковна служба в катедралата "Сейнт Пол" в Лондон.

Съгласно волята ù тялото ù няма да бъде изложено за поклонение.

Маргарет Тачър в цитати

 "Обичам спора. Обичам дебата. Не очаквам някой просто да седне и да се съгласи с мен – това не им е работата" (1980)

"Аз не съм политик на консенсуса. Аз съм политик на убеждението." (1979)

"Никой нямаше да си спомня добрия самарянин, ако той имаше само добри намерения. Той също така имаше и пари." (1980)

"Бихме се с външния враг на Фолклендските острови. Винаги трябва да сме готови и за вътрешния враг, с който борбата е много по-трудна и по-опасна за свободата." (1984-85 г. по време на миньорски протести)

"Няма такова нещо като общество. Има индивидуални мъже и жени, има и семейства." (1987)

"Искам парите си обратно!" (по време на среща на Европейския съюз в Дъблин през 1980 г.)

 "Това е смешен стар свят." (27 ноември 1990 г. по време на последната среща на кабинета ù)

"Вкъщи е там, където се прибираш, ако нямаш нищо по-добро за правене" (1991 г., шест месеца след оставката ù)

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

08.04 2013 в 22:24

Лека и пръст.

08.04 2013 в 20:59

Лошите хора са като плевели - не щат да мрат.

Още един поздрав за проклетницата:
http://www.youtube.com/watch?v=h_1c6I4UkNU

08.04 2013 в 20:56

Rot in Hell

08.04 2013 в 19:30

Един от най-лукавите , безскрупулни , арогантни, нагли политици , представител на англо-саксонската политическа върхушка.
Прочее , нека Господ и прости...аз ще се въздържа...засега...

08.04 2013 в 19:16

Ех, дали някога ще имаме такъв политик? Едва ли..

08.04 2013 в 19:04

Ето какво мисля за нея:

http://www.youtube.com/watch?v=EwnkFlVRCZc

08.04 2013 в 18:46

Един от най-добрите политици на века, един от най-важните политици на века. Вечна и́ памет! В момента ни трябва точно такъв политик.

08.04 2013 в 18:37

Един от най-страшните властници минали през човешките съдби!!!

08.04 2013 в 18:33

Ако генералите от аржентинската хунта не бяха толкова глупави, едва ли някой щеше да си спомня за нея след 1984 г.