Заровени в земята машини се вадеха, дизелът се крадеше, а привидно всичко беше наред в руската армия

41-годишният Андрей Лаврентиев, бивш прапоршчик (младши лейтенант - бел. ред.) и старши техник от село Екатеринославка в Амурска област, разказва пред "Важные истории" как е било в руската армия, защо не е отишъл да се бие в Украйна и защо е преследван от руските власти.

"До 2017 г. идвах и си отивах по договор (в армията). През 2017 г. работех като охранител в "Транснефт", но обявиха, че тъй като районът ни е спокоен, ще съкратят хора. Не чаках и се присъединих към военната полиция по договор. "Млада структура", помислих си (военната полиция получи официален статут през 2014 г. - бел. ред.). Особено ако погледнете официалните изисквания (към кандидатите): ръст поне 175 сантиметра, физически здрав... Но в крайна сметка се оказа, че са набирали всички подред, някой с девет оценки. Разгледах всичко това и тогава открих един човек в моето подразделение, който изнудваше за пари свой колега. Казах на началниците си, но получих само шамар: "Защо скачаш през глава? След това се прехвърлих в бригадата (38-а гвардейска отделна мотострелкова бригада, 35-а комбинирана армия на Източния военен окръг) като техник и там през 2019 г. получих звание прапоршчик.

Оборудването на армията е в разруха. Стои на улицата. Така че, естествено, се разваля: през лятото изгаря на слънце, в гумите се появяват пукнатини. След това през зимата водата навлиза в гумата и я разрушава. И тогава виждате (по новините): някой е хванат с подкуп, друг е хванат, откраднат е милион, откраднат е милиард. Страната разполага с пари. Това означава, че трябва да построим нормални сгради за съхранение на оборудването.

Два пъти годишно войниците трябва да сменят униформите си за летния и зимния период. През това време трябва да сменям маслата и филтрите в оборудването. След това идва комисия, за да го провери. И ето, че идва командирът на 35-а смесена армия от Белогорск в Амурска област (генерал-лейтенант Александър Санчик. - бел. ред.), влиза в третия минохвъргачен взвод на третия батальон и има три "Урала". Всички са боядисани, джантите са черни, броните са почернени, всички етикети са опънати, алгоритъмът на действие на алармата - всичко е перфектно.

Генералът казва: "Ето, командири, вижте как се прави, ще ви дам пример с командира на трети минохвъргачен взвод!" Генералът си тръгва... (смее се). Те просто вдигат капаците на тези автомобили и един от тях е без двигател, друг - без радиатор, третият е с открадната горивна помпа, а на някои дори са отмъкнати акумулаторите. Такава клоунада, казвам ви сериозно. И този командир на 35-та армия пристига с японски автомобил (Toyota Land Cruiser) Prado 120. И този човек ми крещи от трибуната за патриотизма. Какво става, приятелю, ето един УАЗ "Патриот", какъв е проблемът? Качете се в него и шофирайте. След това излезте на подиума. Говорете за това как трябва да защитавате родината си.

Или например Омурбеков (Азатбек Омурбеков, 38 г., ръководи 64-та отделна гвардейска моторизирана стрелкова бригада от Хабаровския край. По това време той е началник на щаба в Екатеринославка - бел. ред.) имаше един шофьор, момче, което караше децата си на училище и ги взимаше от училище. Те не са взели автобус от града, а само служебния УАЗ. Самият Омурбеков винаги е седял в централата и е излизал да крещи само ако нещо не му е харесвало: "Всичко да се преправи!".

Руският военен Даниил Фролкин, който призна пред "Важные истории" за убийството на цивилен в Украйна, заяви, че полковник Азатбек Омурбеков е предал на командването фалшива информация за несъществуващи успехи на 64-а мотострелкова бригада в Украйна. А също така, че по време на окупацията на Андреевка в Киевска област командирът "е седял в мазето на едно училище", където се е намирал щабът. Омурбеков бие войниците, които отказват да се сражават, и ги заплашва, че ще ги застреля. Колегите на Фролкин също разказват, че Омурбеков е наредил на военните да стрелят по цивилни коли и да убиват "всеки, у когото намерите телефон".

"Когато бях още техник, си тръгвах за уикенда и се връщах след това. Откраднаха три стартера от моите камиони Урал", продължава Андрей Лаврентиев. - Отивам при заместник-депото и казвам: "Другарю полковник, през уикенда ми откраднаха стартерите". - "Е, поздравления, прапоршчик Лаврентев, вие ги прецакахте". И охраната на депото (охраняват се оръжия, военно оборудване и друго военно имущество - бел. ред.) излиза не с оръжия, както преди, а с ножове с щикове. С други думи, ако някой се качи през оградата с пушка, боецът ще се защитава срещу него с нож.

Руската армия се крепи на фоторепортажи и продажба на дизелово гориво. Схемата е проста: даден автомобил е резервиран за пътуване, но той не пътува никъде. Излиза някъде близо до поделението. Остава там през целия ден, а вечерта се връща в депото с полупразен резервоар, т.е. броячът е набъбнал. Дизелът е източен. След това това гориво се продава на някои местни бизнесмени, които имат дизелово оборудване: например в нашето село има един китаец, който купува такова гориво. Тонове дизелово гориво се продават по този начин. А с тези пари старшините купуват нашивки, шеврони (нашивки бел.ред.), канцеларски материали, препарати за почистване, резервни части. Защото в армията няма резервни части за нищо. Това означава, че армията е снабдена с всичко на хартия, но на практика оборудването, което трябва да достигне до армията, така и не пристига.

Ето защо има такъв провал (на руската армия във войната в Украйна) и такива загуби във войските - защото никой не е готов за нищо. И фактът, че сега се твърди, че има дискредитиране на армията (След като Русия нахлу в Украйна, в Кодекса за административните нарушения се появи член за "дискредитиране" на руската армия. До средата на юли полицейските служители са съставили 3303 протокола по този член - бел. ред.). Е, така е. Никой не си измисля нищо. Един от другарите например записа гласова поща до мен (достъпна за редакцията):

"Опитах се, опитах се да се откажа (от участие във войната). Накратко, това не работи. Да се махаш. Това е всичко. Отивам на границата. В 40-годишен шибан Краз. Нищо в него не работи, освен шибания двигател. Няма пари, няма униформи. Не знам как, по дяволите, ще служа там. Така или иначе, всички ще умрем. Преебани сме."

Един мой близък познат го разубеждавах да не ходи, но не се получи. В крайна сметка той ми писа по-късно (гласовите съобщения са на разположение на редакцията):

"- Накратко, скочих в Урал-а, минахме границата и съм тук. Мисля да се прибера вкъщи, да се откажа.

- Какво става? Защо се отказваш?

- Омръзна ми да живея в гората, не искам. Живееш там като свиня. Носят ни вода и храна на всеки 10 дни. Когато свърши и не им пука, на командирите не им пука. Е, това е отношението. Постоянно сме под обстрел с тези снаряди. Навоювах се."

Видял е твърде много, което е увредило психиката му. Сега той пие.

Друг другар разказва: "Казаха ни в строя - кой отива, кой не отива. Как бих могъл да откажа?" Е, малко е странно да кажеш пред строя: "Не, няма да отида". Отидох. Върна се без крак. "Той е в болница, прецакан е, казва, че животът е черно-бял", каза ми общ познат (докладите са на разположение на редакцията).

Имам приятел, който е участвал в събитията през 2014 г. Отидохме с него на риболов и си поговорихме от сърце. Той каза: "Андрюха, аз бях в Донецк, в Луганск. През нощта се преобличахме като опълченци, отивахме там (на територията на Донецка и Луганска област), седяхме в окопите. В същото време по телевизията се казва: "Няма руски войски. Има само милиция. Той каза, че нашите хора са се преобличали в украински униформи и са извършвали саботажи правейки се, че самите украинци ги извършват. Е, трябваше да започнем конфликта с нещо. Трябваше по някакъв начин да имаме аргументи за това.

Аз самият не съм бил в горещи точки, избягвам ги по принцип. Военната полиция ми предложи да отида в Сирия. Казах: "Имам дете, което расте. Не съм достатъчно глупав, за да отида там. Искам да танцувам на сватбата му, да се уволня с непокътнати крайници." Особено след като това не е моята война. Със сирийците имаме различни езици, различни религии. Що се отнася до Украйна, тя е подобна.

Подадох оставката си още преди началото на войната в Украйна. На 19 септември (2021 г.) отидох на митинг в Хабаровск, за да подкрепя жителите на града и да настоявам за честни избори. Преди изборите ни дадоха подаянието на Путин: "Дайте им по 15 000, вие, воините, просто гласувайте за когото трябва", казва Андрей.

От 17 до 19 септември 2021 г. в Русия се провеждат избори за Държавната дума. Няколко седмици преди изборите Владимир Путин подписва указ, с който разпорежда еднократни плащания от средно 15 000 рубли на военните и 10 000 рубли на пенсионерите. На 19 септември в цялата страна се проведоха митинги срещу широко разпространените изборни измами. По това време в Хабаровския край жителите на региона вече втори месец излизат на масови протести срещу съдебното дело, заведено срещу бившия губернатор на областта Сергей Фургал.

"Всичко това (участието на Андрей в протеста) стигна до командването. Започнаха да ме притискат, да ми викат: "Щом си толкова смел, приготви се за командировка в Беларус". Но по това време (есента на 2021 г.) оборудване, което никога през живота си не е било използвано на полигони, беше на път да се появи.

Техника, която вече се беше враснало в земята, беше извадена от там. Както моят приятел ми каза за КрАЗ (КрАЗ се произвеждат в Украйна, като Андрей говири за камиони произведени още в СССР - бел. ред.)" - казва Андрей.

През септември 2021 г. се проведе съвместно руско-беларуско военно учение. Breaking Defense заяви, че след края на ученията руското военно оборудване, включително тежки превозни средства, е останало в Беларус. От есента на 2021 г. други западни медии съобщават, че руските войски се приближават към границите на Украйна и че Русия може да нахлуе в Украйна. По време на съвместните руско-беларуски учения през февруари беларуси заявиха пред медии, че руските военни пият много и търгуват с дизелово гориво.

"Вътрешно усещах, че нещо не е наред", продължава Андрей. - Спомних си думите на моя другар, който каза, че през 2014 г. са стояли на границата в Ростов и през нощта са преминали там (в Украйна). Осъзнах, че и сега ще бъде така. Той каза: "Момчета, командировка без мен. И написах рапорт за уволнение. Въпреки че се опитваха по всякакъв начин да задържат хората, те губеха докладните. Не само моята. Казаха ми: "Не сме виждали рапорта ви. Пригответе се за командировка. Отговорих: "Няма да ходя никъде. Пиша рапорт отново. Той отново е изгубен. Тогава вече разбрах, че просто ще ме притиснат повече. Военната полиция се включи. Написах още един рапорт и в края на декември заминах от Русия за Америка. И не съжалявам. Някои от момчетата в моето подразделение си бяха порязали ръцете с болт, за да отидат в болницата, други спешно си търсеха болежки, за да не отидат (на война). След това един другар ми каза, че от нашата бригада са останали 20%: техниката е унищожена, 200 души са убити.

След като напуснах, срещу мен бързо беше образувано дело (по член 337, параграф 4 от Наказателния кодекс на Руската федерация "Неправомерно напускане на поделението или мястото на служба" - бел. ред.) и бях обявен за федерално издирване в Русия (документите са на разположение на редакцията).

Сега понякога усещам агресия (от страна на моите приятели), като например: заминал си за Америка, предал си родината си. Не съм предал родината си. Обичам я и ще продължавам да я обичам. Но аз не харесвам управляващата власт, която държи лостовете на родината. Очите и умовете на хората просто са заслепени и те не могат да видят какво се случва: "зомбита с вата в главите", както ги наричам аз.

Докато правителството не се смени, няма да се върна. Никога не съм гласувал за Путин. За мен той е човек, който просто иска да остане на власт и да насърчава своите олигарси, своите подчинени. На него не му пука за обикновените хора.

"Путин обикаля страната на сребърен кон. Путин ще помогне на всички хора, Бог да го благослови. Той ще убие всички бандити, ще даде пари на работниците. Путин управлява страната, а ние сме все още в...", както пее любимият ми музикант Юрий Шевчук (фронтмен на руската рок група DDT). Неотдавна той дори беше подведен под отговорност за дискредитиране на армията, докато Шевчук винаги се е застъпвал за мир", възмущава се Андрей.

По време на концерт в Уфа Шевчук произнася антивоенна реч и казва: "Родината не е задникът на президента, който трябва да се целува. За това на 16 август Съветският районен съд в Уфа признава Юрий Шевчук за виновен в публично "дискредитиране" на руските въоръжени сили и го глобява с 50 000 рубли.

Следете новините ни в GoogleNews