На 23-27 септември в контролираните от Русия територии на Украйна в Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област се провеждат "референдуми" за влизане в състава на Руската федерация. Москва не контролират изцяло нито един от тези региони, но това не попречи на окупационните власти да съобщят за рекордна избирателна активност и за желанието на хората да станат част от Русия възможно най-скоро.

За Украйна тези "референдуми" означават, че преговорите с Русия вече не са възможни, коментира Би Би Си.

Вот под дулото на пистолет

Днес допитването трябва да приключи и се очаква Кремъл да обяви присъединяването на тези региони към РФ. През петте дни на "гласуване" окупационните власти съобщават за много висока избирателна активност, въпреки че още не разполага с данни колко точно жители остават в окупираните от нея територии.

"И четирите референдума за присъединяване към Русия са проведени", съобщи Първи канал на зрителите още в понеделник сутринта, макар че "гласуването" официално ще приключи днес.

В продължение на четири дни "референдумите" в самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, както и в окупираните части на Запорожка и Херсонска области, ще дойде рад на традиционните телевизионни включвания.

Руските пропагандатори обаче не са особено убедителни през тези дни. В първия ден на "гласуването" RT публикува видео от Донецк: жена в розов дъждобран поставя на земята мигаща колона, от която радостен глас съобщава: "Избирателната комисия е готова да приеме вашите гласове точно пред дома ви, скъпи жители на Калинински район". Операторът снима колоната, а след това улицата, на която няма нито един човек.

В кадрите, заснели някакви избиратели, прави впечатление, че са "гласували" предимно жени и пенсионери. Липсата на мъже в "републиките" може да се обясни с факта, че след няколко месеца мобилизация или не са останали мъже, или те продължават да се крият от военна повинност. В Херсон и окупираните градове на Запорожка област, където мобилизацията е обявена, ситуацията с мъжете в кадрите на държавните канали е малко по-добра.

Константин (името е променено по негова молба) живее в Луганск. В неговия район са открити две избирателни секции, но той самият не отива на "референдума" от съображения за сигурност - "за да не бъде отведен на фронтовата линия".

"Познати (които са отишли) ми казаха, че нищо особено не се е случило. Там седели хора от избирателната комисия и имало въоръжена охрана. Поискали паспорта и дали формуляр. Във формулярите нямало предварително отбелязани знаци. Всичко било както при нормалното гласуване. Сутринта имало малки опашки, а вечерта почти нямало хора", казва той.

Докато руската пропаганда убеждаваше, че "Русия е завинаги" в окупираните територии, РИА Новости размазваше лицата на гласоподавателите в Бердянск в своите репортажи за всеки случай, защото може да не е безопасно да се гласува с открити лица, след като руската армия напусна Харковска област.

Монахините от местния манастир, гласували в Мелитопол (Запорожка област), признават, че са били "малко уплашени". И това е разбираемо: на 25 септември украинската армия удари хотел в центъра на Херсон, където бяха отседнали руски журналисти, дошли да отразяват "референдума". В резултат на това бившият депутат от Партията на регионите Олексий Журавко, който от 2015 г. живее в Русия, но се е върнал в Херсон и е успял да гласува, е убит.

Докато съобщават за 90% избирателна активност сред жителите на самопровъзгласилата се ЛНР, руските държавни агенции пускат паралелни репортажи за гласуването в село Новотошкивское например, където преди войната са живели над 2000 души, а до края на септември 2022 г. са останали десет жители - и не виждат в това нищо особено.

Украинският кмет на Мелитопол Иван Фьодоров също говори за неуспеха на окупационните власти да съберат хора за "референдум". Според него в града са останали около 60 000 души от общо 150 000, които са живели там преди войната. За трите дни на "референдума" само 20% от останалите жители са решили да гласуват, казва Фьодоров. Според него окупационните власти ходят по домовете и принуждават жителите на града да гласуват за роднини или непознати.

Популярни станаха кадрите от камерите за наблюдение в Енергодар, на които се вижда как служители на "избирателната комисия" ходят по домовете, придружавани от двама въоръжени военни, което буквално илюстрира популярната фраза "гласуване под дулото на пистолет" след анексирането на Крим през 2014 г.

В самопровъзгласилите се републики има и хора, които гласуват добросъвестно. През юни 2014 г. Кристина (името е променено) и партньорът ѝ се преместват в Ивано-Франковск, но майката на Кристина остава в Луганск.

"Попадна под силното влияние на пропагандата", казва семейството за жената. След началото на пълномащабната руска офанзива майката пише на Кристина: "Всичко ще бъде наред, скоро ще се видим. Известно време Кристина не можела да общува с майка си, защото вярвала: "навсякъде ще има Русия". Но на 26 септември Кристина пише на майка си и я пита за "референдума". "Отидох", отвръща жената. - "Сега имаме Русия, имаме мир и спокойствие. Донецк е (само) в беда, много хора умират...".

62-годишна жителка на Донецк разказва пред Би Би Си, че е гласувала на "референдума" в полза на присъединяването към Русия: "Никой не ме е принуждавал, направих го сама. Част от семейството ми живее в Москва, а друга част - в Севастопол. Искам да бъда заедно със семейството си. И за да има мир", казва тя.

Те самите са изненадани колко демократично е всичко тук

Окупационните власти в четирите региона заявиха, че ВСУ се опитва да предотврати "референдумите".

Властите на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР говорят за постоянни обстрели от първия ден на допитването. Лидерът на Донецката народна република Денис Пушилин заяви, че Украйна е "истерична", защото вижда как се провеждат референдуми в републиките. И според Пушилин те се провеждат без никакви нарушения: "Всичко е абсолютно законно и това вече става ясно на онези наблюдатели, които присъстват и записват всичко. Понякога дори се изненадват колко демократично се случва всичко тук.

През първите дни на "референдумите" Херсон е бил подложен на мащабен обстрел, съобщават проруските власти в града и журналисти от руските медии. През първите дни на "референдума" в Мелитопол и Запорожие също бяха регистрирани взривове.

В същото време ситуацията на фронта очевидно пречи на провеждането на референдума в окупираното село Снежировка в Николаевска област. Няколко дни преди него окупационните власти на Херсонска област обявиха, че няколко села в Николаевска област, които са били завзети от Русия, са присъединени към Херсонска област и там също ще се проведе референдум. Руските медии съобщават, че гласуването в тези територии протича "гладко", но на 25 септември избирателната комисия в Херсон обявява, че гласуването в село Снегиревка е трябвало да бъде преустановено поради обстрел.

Жителите на Снегиревка, които са успели да напуснат селото, записват видеопослание, в което заявяват, че са против присъединяването към Русия.

На 25 септември, два дни преди края на "референдума", Кримският социологически център РИПСИ оповести резултатите от "екзит пол" в Запорожка област. Според тези данни 93% от участниците в референдума са гласували за присъединяване към Русия. Същите кримски социолози публикуват и резултатите от социологическо проучване още преди началото на гласуването, според което резултатите от "референдумите" ще покажат 80-90% подкрепа за Русия в четирите окупирани региона.

Реакцията на Киев на събитията е очаквана. На 25 септември украинският президент Володимир Зеленски заяви, че смята за невъзможно "продължаването на каквито и да било дипломатически преговори" с Русия след приключването на "референдумите".

Киев смята, че плебисцитът по никакъв начин не е променил ситуацията на фронтовата линия и плановете на Украйна да деокупира завзетите територии.