Продължение от стр 1.

Славянск се връща към живота

Славянск е град в Източна Украйна, в Донецка област, който е бил арена на ожесточени боеве от април до юли 2014 г., когато украинската армия успява да изтласка руските “сепаратисти”. В наши дни градът изглежда почти изоставен заради калните улици и разпадащите се панелки, белязани от снаряди, въпреки че в него хората живеят, работят, въртят дребен бизнес и се опитват да се забавляват. Табелата в началото му, боядисана в украинския флаг, е надупчена от куршуми от войната и е оставена в това състояния като паметник. Недалеч от нея са руини на детска градина и болница, поразени от артилерийски огън. Зад руините се издига нова модерна сграда за болница, която е почти готова. Училището в село Семьоновка, което е част от града, е възстановено и в него се помещава и детската градина. В коридорите са поставени ламинирани упътвания за децата какво да правят при артилерийски обстрел или ако намерят мини или други боеприпаси.

Заместник-директорката на училището Мирослава Хоружа е преселена от Луганска област. Напуснала е къщата си по шорти, заедно с болната си майка, ден след като погребва баща си. Според информация от съседите и в къщата им се е самонастанил руски офицер със семейството им. Хоружа емоционално разказва, макар че не е била очевидец, за това как окупантите, които са се настанили в училището в Славянск, са унищожили всички учебници, библиотеката, дори не дали на директора да изнесе документацията. “Това са варвари, които които горят мебели, детски книги и творби и дори са разстреляли портрета на Шевченко”, каза учителката. Тя разказа още, че хората се страхуват до ден-днешен, а децата, като чуят силен шум, се хвърляли под чиновете. Трябвали 3 години работа с психолог, за да може децата да позабравят травмите си.

Хоружа определя себе си като част от проукраинското население. Разказва обаче, че руската инвазия не е приета еднозначно от всички жители на източните области. “Имаше хора, които се радваха на руснаците. Имаше такива, които се криеха в мазетата, други напуснаха града и се върнаха”, каза заместник-директорката. Хората бавно се връщат в Славянск. На 1 септември 2014 г. в училището е имало 63 деца, а сега са 118.

Хоружа е купила къща в Славянск, но не знаеше нищо за правителствената програмата за купуване на къщи на разселените.

Войната разрушава и бъдещето

След окупирането на Донецк местната областна администрация е преместена в Краматорск, където също са се водили тежки боеве, между украинската армия и сепаратистите. Областният управител Павло Кириленко разказа, че войната влияе негативно по много начини - инфраструктурата се разрушава от 2014 г., влияе на социално икономическото развитие на региона и благосъстоянието на народа. Влияе на вижданията им за бъдещето.

Водоснабдяването и сградите са повредени по време на артилерийския обстрел през пролетта на 2014 г. Само повредените жилищни сгради са 13200.

Пред Кириленко най-голямото предизвикателство е да бъде опростена процедурата по преминаването през КПП между окупираните и контролираните територии. Това е важно, защото цените в ДНР са по-високи и хората ходят да пазаруват в Украйна. Една четвърт от живеещите в окупираната част на Донецк са напуснали домовете си. Според Кириленко всички искат да се върнат. Войната плаши и хората на контролираните територии и там също много хора са напуснали домовете си. Това се вижда дори от преминаване с кола - празни къщи и тъмни прозорци в панелните блокове. Кириленко твърди, че проблемът с водоснабдяването може да се реши, дори и на териториите в ДНР. Управата е намерила начин да пусне вода там, без да навлиза.

Моята позиция е: няма никаква капитулация и няма как да има, заяви Кириленко. “Изборите са възможни след като руските войски напуснат окупираните територии. След като може да контролираме границите, тогава може да подготвяме избори".

Според него това, което искат хората, е мир.

Близо до фронта

Мариопул е пристанищен и индустриален град, намиращ се на Азовско море. Намира се на около 50 км от времената граница. Населението му е около 500 000 души. Първото, което ни посреща в него, е гъстият смог от стоманодобивните комбитани “Азовстал” и “Мариупольския металургичен комбинат Ильич”. И двата комбината са собственост на “Метинвест” на Ринат Ахмедов, който притежава и Promet Steel AD в Дебелт в България. Работниците в двата завода получават заплати съизмерими с българските. Но не и останалите хора в града. Инфраструктурата е в лошо състояние и на места е трудно да се каже, че има улици.

Местните власти и правителството видимо полагат усилия да подобрят живота на жителите, които са основно руснаци, и да им покажат, че не са изоставени. На журналистите в престура, организиран от “Академия на украинската преса”, ни бе показана току-що отворената нова детска поликлиника, която е изградена и оборудвана от местната власт. Стойността на инвестицията е 26 млн. украински гривни (почти 2 млн. лв). Тя е оборудвана с модерна западна техника и прегледите в нея са безплатни.

Стресът от войната и замърсеният въздух дават отражение на здравето на децата. Психоложката Лариса Чагавец разказва, че работи за сваляне на нивото на стрес и за овладяването им. Има много панически атаки, които са причинени от травми по време на войната, които “по учебник” се проявяват 4-5 години по-късно. Алергологът Елена Бояренко смята, че мръсният въздух и екологичните проблеми имат голямо отражение и се наблюдават бронхиална астма, ринити, кожни заболявания. “Отбелязва се ръст, когато има смог. Даже здрави деца и възрастни имат симптоми - драскане в гърлото, кашлица, проблеми с носа”, каза Бояренко.

Местната власт се опитва да задържи младите и с Цифров център, който има програма за развитие на IT стартъп компании, споделени работни места и цифрова библиотека.

Белезите на войната още се виждат в града. Все още не е възстановена сградата на полицията, която запалена при опит за завладяване на 9 май 2014 г.

За да се стигне до плажа на Азовско море, трябва да се мине през железопътните линии, които ограждат брега. Заради кораборемонтните заводи заливът е бил миниран. След това буря е разнесла мините.

”После уж е почистено, но…”, разказва местен жител.

До прелеза на брега е паркиран черен Голф, а около него се суетят трима мъже в камуфлажи и знаци на ръкавите на “Организацията на украинските националисти”. Според руските медии тази организация е крайнодясна, дори фашистка. Тя е създадена още през Украинската революция (1917—1921 г.) и ликвидацията на младата украинска държава, чрез разделянето и между СССР, Полша, Чехословакия и Румъния. Бойците отричат обвиненията във фашизъм и твърдят, че са патриоти биещи се за родината си. Те не са доволни от обявеното оттегляне от “границата”. Според тях това е капитулация. Паравоенните групи не са 100% контролирани от правителството и сред тях има настроения срещу властта, които биха могли да създадат голям проблем. Преди дни украинският парламент прие закон, с който приравнява паравоенните и доброволни групировки към ветераните от въоръжените сили на Украйна и им дава същите права и облаги.

Няколкото младежи в Мариопул, с които разговарях искат мир и работа. Както и шофьорите на Uber в Киев. Един от тях беше ходил на гурбет в Москва, както много други украинци, и се върнал през 2014 г., когато да си “хохол” в столицата на Русия е било опасно за здравето. Знаеш ли, войната ни направи нация, каза той.