Убийства, атентати, хаос: истината за разузнавателните служби на Путин

Последна промяна на 12 май 2016 в 20:45 17453 59

Руските разузнавателни служби далеч не са всевластна „шпионокрация“, която контролира Кремъл. Те са вътрешно разединени, разкъсвани от бюрократични войни за територия и често техният разузнавателен продукт е с ниско качество, с което в крайна сметка застрашават интересите на самия Владимир Путин.

Това се посочва в анализа на Марк Галеоти „Хидрата на Путин: руските разузнавателни служби отвътре“, публикуван на страницата на Европейския съвет за външна политика.

Основан върху пространни интервюта с бивши и настоящи служители на разузнаването, анализът на Галеоти обяснява как в действителност работят руските шпионски агенции и стига до заключението, че европейското разбиране за тях е скалъпено и базирано на остарели карикатурни представи.

Анализът разбива мита, че службите са властта, която действа зад гърба на „руския трон“. Те са твърдо подчинени на Кремъл и Путин ги използва една срещу друга.

Те не са единен блок, а разнородна група, солидарността в която изчезва при всяка възможност да се направят пари или да се избегнат обвинения.

Да угодиш на Путин

Службите често дублират работата си и са ангажирани повече в кървава конкуренция помежду си, вместо да си споделят разузнавателна информация. Необходимостта да се харесат на Кремъл и да постигат бързи резултати води до ниско качество на събраната информация и на анализите. Директорите на разузнавателните служби са принудени да нагласяват и разкрасяват фактите, за да угодят на президента – в противен случай те рискуват да загубят работата си.

„Войните между службите се разпалват и угасват от 2004 година насам. Размиването на границите помежду им насърчава периодични войни за територии – не само по отношение на обичайното бюрократично овладяване на пълномощия, финансиране и достъп до водеща роля, но също и бизнес възможности за своите служители и понякога за пряко оцеляване. “ - посочва Марк Галеоти.

Борейки се за територия и останали в плен на нагласата от Студената война, според която „Ако Западът губи, ние печелим“, руските шпионски служби предприемат крайни мерки в чужбина – дори убийства. Ходовете им на Запад може да изглеждат тактически ефективни, но са стратегически пагубни, представяйки Русия като непредвидима заплаха, констатира Марк Галеоти.

Убийства, атентати, хакери

"В екстремния край на спектъра са целевите убийства и директните атаки, извършвани най-вече от ГРУ и ФСБ. От убийството на Литвиненко в Лондон през 2006 г. има някаква мания да се търсят московски убийци зад всеки случай на починал руснак в чужбина, но основната цел на такава дейност е да се елиминират директни заплахи или да се предизвика хаос. Например ФСБ и ГРУ са били обвинявани за убийство на чеченски бунтовници и техни сътрудници извън страната.

По подобен начин в Грузия - преди войната през 2008 г., и в Украйна - през 2014 г., се наблюдават случаи на убийства и терористични атаки, насочени не толкова към конкретни личности, колкото към създаване на атмосфера на страх и несигурност. Целта на това е да се подкопае политическата и обществена воля и да се подкрепи руската теза, че тези страни се разпадат и са в анархия. Където не са необходими оръжия, понякога компютърни вируси или DDOS атаки вършат работа. ФСБ се занимава сериозно с кибератаки или наема руски хакери, които да ги извършват." - пише в анализа „Хидрата на Путин: руските разузнавателни служби отвътре“.

Заплахите за България

Галеоти посочва, че руската Служба за външно разузнаване и ФСБ са особено активни в Европа и организациите, които те подкрепят, включват движения за опазване на околната среда, борещи се срещу фракинга (които, колкото и да са искрени в притесненията си, много удобно поддържат пазарите за газ на Москва), националисти и анти-федерални политически групи, движения на руската диаспора в Прибалтийския регион и сепаратисти от Испания до Шотландия.

"Държави като Латвия, които отдавна са уязвими от навлизане на съмнителни руски средства във фискалните им системи, наистина напредват в противодействието на този проблем. Въпреки това малки държави с руски пари в границите им като Кипър, Чехия и България трябва да превърнат проследяването на финансите в по-висок приоритет. Голяма част от средствата може и да са законни или поне да не са свързани с разузнавателна дейност в Европа, но въпреки това способността на Кремъл да придвижва пари из континента, за да поддържа активни мероприятия, е съществен проблем." - пише в анализа.

В документа се посочва още, че европейските правителства могат да неутрализират действията на руските служби в своите страни, възприемайки по-твърд подход. Това означава не просто инвестиране в контраразузнаване, но и справяне със собствените управленски слабости, които улесняват кампаниите на Путин, включително поставяне под по-строг контрол на източниците им на мръсни пари.

„Путин разполага с разузнавателната общност и службите за сигурност, които искаше: мощна, дива, многоглава и послушна хидра. Но самият Путин и мечтите му за Русия като Велика сила са реалната жертва на това лошо управлявано чудовище. Службите засилват предположенията му и по-скоро играят според фантазиите му, отколкото да го информират и да поставят под съмнение виждането му за света.“ - коментира Марк Галеоти.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

66794

90

El Commandante

13.05 2016 в 11:47

"Я не сакам на мене да ми е добре, а на Вуте да му е зле! - балканска безочливост."

Да го кажем като Кунева: Не е съвсем релевантно колега, сравняваме ябълки към портокали тука, когато си опресиран от некого е единствено натурално да искаш...как беше тая дума на български.....ривендж да го кажем, един път или друг....

66794

89

El Commandante

13.05 2016 в 11:43

" днеска за Путин, утре ден за Ким Чен Ун, други ден следва ПАСКВИЛА на DW"

Логично.
Това са темите,пораждащи най-силна реакция и съответно-най-голем интерес.

18399

82

Izalina

13.05 2016 в 09:18

@82 Като спомена Тръмп - изгарям от любопитство :)