Шарли Ебдо: Свещено е правото да се присмиваш и да осмиваш

Месец и половина след терористичния акт срещу „Шарли Ебдо“ от печат излиза новият брой на седмичника.

През тези седмици абонатите му са се увеличили почти два пъти и вече надхвърлят 200 000 души.

Сегашният брой излиза в тираж от 2,5 млн. екземпляра. До деня на атентата изданието е имало 50 000 броя седмичен тираж.

На яркочервената корица бяга куче. То стиска в зъби един „Шарли Ебдо“, а след него тича цяла кучешка глутница. Тези животни си имат собствени физиономии. Авторът е изобразил муцуните им като Марин Льо Пен, римският Папа, Никола Саркози, джихадисти ... а отдолу е сложил и надпис „Да вървим!“

Авторът на тази карикатура, Люз, обяснява защо е изобразил тези хора точно по този начин: „Обичам да рисувам животни. Особено кучета. Те са безотговорни и покорни. Безотговорни като Шарли и покорни като всички, които тичат подир него“.

Според „Либерасион“ рисунката съвсем точно ни обяснява, че духът на 11 януари, републиканската солидарност и единомислие не са нищо друго освен някаква ефимерност. Сигурно тъй би трябвало и да е …

Още на първата страница екипът трогателно благодари на всички, които са го подкрепили, изпращали са писма и пари. Авторите с благодарствена ирония се обръщат и към римския Папа - заради съвета му да попрочетат малко Библията:

„Макар и да се налага сам да поразгърне Евангелието, защото като праведен християнин не трябва да удря онзи, който е оскърбил майка му, длъжен е да подложи и другата си буза.“

Така от „Шарли Ебдо“ намекват за изявлението на Светия Отец във Филипините. Тогава той осъди терористичния акт срещу редакцията на изданието, но съвсем отчетливо обясни, че и свободата на словото си има граници. Освен това категорично изрази и готовността си с юмруци да брани честта на своята майка.

В редакционната статия новият главен редактор Рис търси смисъла на политическата сатира и определя свободата като свещен начин да изразиш сам себе си. Да се присмиваш и да осмиваш другите, но също така да се замислиш и да погледнеш на нещата от малко по-друг ъгъл – това е главната мисия на „Шарли Ебдо“.

„Излишеството и преувеличенията, за които толкова много ни критикуват, са средствата, чрез които се опитваме да опознаем непознатото, онова, което не ни е известно.“, пише Рис.

Според него това именно не са успели да разберат убийците от 7 януари. Всъщност те никога не са проявявали смелост, защото вечно са били в уюта, създаден им от собствената им религия. Тя пък има готови отговори за всичките им въпроси.

А ние си губим времето да изпадаме в съмнения и догадки, възкликва главният редактор на „Шарли Ебдо“.

И сам на себе си припомня как през 2011 година след палежа на редакцията, мъртвият им вече колега, карикатуристът Волински, публично си зададе въпроса „Дали пък не стигнахме твърде далеч?“.

Според Рис само изключително честен човек като Волински може да постъпи така.

Той припомня още и че копенхагенският терористичен акт се случи в момента, когато предишния брой вече пътуваше към читателите си.

И тогава нападателите преследвали същите цели както при терористичните актове в Париж: да ни принудят да замълчим, казват от „Шарли Ебдо“.

„Тези изблици на тероризъм са насочени срещу съвременните представи за междуличностни отношения, против плурализма“. Така завършва статията си главният редактор.

Левият вестник „Либерасион“, който подслони отбора на „Шарли Ебдо“, отделя специално място на новия му брой.

„Всички ние едва не загинахме заради този вестник“ - казва един от журналистите, приели под своя покрив колегите си.

Оцелелите след атентата от 7 януари в „Шарли Ебдо“ получавали не само подкрепа, а и фрази като „Ами сами са си виновни! Те си надробиха тази попара!“.

Авторът на редакционния текст в „Либерасион“ определя подобни изявления като посегателства към паметта на мъртвите си колеги и за пореден път изразява солидарност: „Както никога досега всички ние сме Шарли“.

“Либерасион“ ни въвежда и в "задкулисието" на сатиричното издание. Благодарение на това ние узнаваме какво се е случило през последните шест седмици, докато се е работело над новия брой. Оказва се, че не всички са били готови толкова бързо пак да се хванат за моливите.

Например авторът на корицата, Люз, защитава мнението, че най-добре е да позамълчат поне половин година.

Екипът бил силно депресиран: трудно е да приемеш факта, че колегите ти са мъртви! Живите трябвало да работят с психолози, с полицията, с медиите, да отговарят на множество писма.

През това време от различни организации и от частни лица журналистите получили четири милиона евро подкрепа, като в тази сметка не влиза сумата от продажбата на извънредния, тъй наречен „брой на оцелелите“ от събитията на 7 януари. Той излезе в рекорден осем-милионен тираж .

А на корицата му бе изобразен плачещият пророк с плакат в ръце и надпис „ всичко е простено.“

Превод: Ивелина Ватова

Още по темата

02/02/2015 Свят

Без нови издания на "Шарли Ебдо", докато не се изкупи "броят на оцелелите"

21/01/2015 Анализи

Отхапаният нос на „Шарли”

19/01/2015 Свят

Оцелял в атаката над "Шарли ебдо" художник е новият директор на изданието

19/01/2015 Свят

Хиляди мюсюлмани на протест срещу "Шарли Ебдо"

Следете новините ни в GoogleNews