9 май 2022 година. Паметникът на Освободителите на съветска Латвия от германо-фашистките окупатори в Парка на Свободата в Рига е обкръжен от ограда, казват от съображения за сигурност, а провеждането на всякакви демонстрации и тържества край него е забранено. Въпреки това стотици жители на столицата идват с букети. Не ги допускат до монумента, полицаи поемат цветята и ги поднасят на земята в подножието на мемориалния комплекс. На другата сутрин багер изрива цветния килим и го товари в самосвал. Има ядосан, връщат се край паметника с цветя, остават там до късно през нощта на десети.

Паметникът в Рига се е превърнал в паметник на раздора и вбива клин в латвийското общество, коментира в репортаж по темата руската секция на Би Би Си, в опит да улови двете основни гледни точки към проблема.

В минали години на 9 май на това място винаги се събират хиляди граждани на столицата Рига. Сега, по време на войната с Украйна, всичко е другояче. До комплекса е подредена изложба „Слава на Украйна. На героите – слава!“. Достъпът до паметника е забранен.

- Аз ще настоявам да поднеса цветя.

- Ще настоявате, такова… после. – непреклонен е представителят на силите на реда.

- После вече ще е късно. Слагам ги и си тръгвам… - пазари се възрастен мъж.

Жена с бяла шапка и маска против ковид на лицето обяснява, че баща й е загинал край Ржев, когато е бил на 24, а тя на 3. Може да и е за последно и иска да стигне до паметника.

- Ако поднеса цветя тук, нима това е престъпление? – пита риторично възрастната дама.

Елисавета Кривцова е правозащитник, юрист, политик.

„Аз осъждам настъпателната война, която води Русия, аз осъждам действията на Путин и считам, че това е престъпно не само към Украйна, това е престъпно към Русия, към бъдещето на Русия, престъпно е към ситуацията в целия свят“, Кривцова произнася тези думи на фона на кадрите, които показват как върви с букет червени карамфили загледана напред.

В минали години Елисавета Кривцова е организирала похода на Безсмъртния полк в Рига, тази година шествието е забранено.

„Променихме тази година името на „полка“. Нарекохме го Безсмъртен полк за мир и искахме да излезем с лозунга: Простете ни, вие, наши предци, за това, че ние, вашите потомци не запазихме мира, с нещо такова - съжаление за това, което се случва в Украйна, но нашата идея не беше чута“, казва Кривцова.

Контрапунктът е в лицето на Угис Полис, автор на инициативата за събаряне на паметника, която вече е събрала над 10 хиляди подписа. Властите започнаха да я разглеждат още през 2019, но реално и дадоха ход едва сега след началото на войната в Украйна.

„За латвийския народ този паметник не се асоциира с никакво освобождение от фашизма, тъй като по време на Втората световна война просто една армия смени друга, а Латвия остана окупирана“, показва своята гледна точка Полис.

Пречка за събарянето на паметника е договор с Русия от 1994 година. По силата му Латвия е длъжна да се грижи за опазването на руските паметници и местата, на които са извършени погребения. Сега искат да отменят тази част от договора.

Възможно е да бъде преразгледан принципът на действие на един международния договор, ако една от страните, както е в този случай, е започнала активни военни действия. Такава практика е приемлива за международното право.

„Отчитайки факта, че тук не е погребан нито един съветски войник, това е просто площад с паметник, не мисля, че това е правилното място за поднасяне на венци. Цветята трябва да се поднасят там, където има погребения, на гробищата. А тук няма никакви основания за това. Освен всичко останало полагането на цветя се използва за пропагандни цели от руската страна. Показват го в руските медии за прослава на управляващия там режим“, обяснява Угис Полис.

За Елисавета Кривцова всичко е било нормално, докато не започнали да се събират стотици хиляди души край паметника. Докато хората не започнали да празнуват.

„Никой не ни пита за мнението ни за премахването на паметника. Идеята, че някой може да дойде тук и да протестира против войната не се приема, забранено е. Във всякакъв формат ние сме неприемливи тук“, оплаква се Кривцова.

Министър-председателят на страната е категоричен, че събарянето на паметника е неизбежно, въпросът е кога и по какъв начин.

„Голямата част от тези, които идват тук да поднасят цветя или да участват в празнични мероприятия това са руски латвийци, които живеят в руското информационно пространство и гледат руските новини. По принцип според мен те поддържат това, което се е случвало тук по време на окупацията. Аз смятам, че тези хора не са лоялни към Латвия“, убеден е Угис Полис.

„Аз съм готова да разбера болката на голяма част от латвийското общество за окупацията по съветско време, разбирам, но чисто логически окупацията е от 1939 до 1940, а не в периода 1941-1945, на който е посветен паметникът. Аз мисля, че това са стереотипи, болшинството е решило просто, че на него това не му харесва. Това е техен стереотип, те не се опитват да говорят, да разбират, не се опитват дори да чуят“, лансира своята истина Елисавета Кривцова.

Финалните кадри на репортажа напомнят подобни сцени пред съветските паметници из цяла Европа след нахлуването на Русия в Украйна. Полицейски коли, качват някого, възгласи: Защо я прибирате? и Как не ви е срам? Всичко си прилича, дори паркът, в който е монтиран паметникът носи името на Свободата.