Армения е готова да признае териториалната цялост на Азербайджан, която включва и Нагорни Карабах, но при условие, че бъде гарантирана сигурността на арменското население. Това обяви на пресконференция в понеделник министър-председателят на Армения Никол Пашинян. Ако това стане, ще бъде историческо решение, което ще сложи край продължаващия от десетилетия конфликт в Кавказ.

„Армения признава 86,6 хиляди квадратни километра от територията на Азербайджан, изхождайки от факта, че Азербайджан е готов да признае териториалната цялост на Армения в 29,8 хиляди квадратни километра. 86,6 хиляди квадратни километра от Азербайджан включват Нагорни Карабах, но следва да се отбележи, че ние говорим за това, че въпросът за правата и сигурността на арменците от Нагорни Карабах трябва да бъде обсъждан във формат Баку-Степанакерт“, каза Пашинян.

Според ръководителя на арменското правителство Ереван има разбирането, че Баку признава териториалната цялостност на Армения. Пашинян призова също така за международни гаранции за сигурността и спазването на правата на арменците от Нагорни Карабах, като изрази загриженост, че в противен случай Азербайджан може да извърши етническо прочистване в региона.

Баку и Ереван си оспорват юрисдикцията върху Нагорни Карабах от февруари 1988 г., когато областта обяви отделянето си от Азербайджанската ССР. Ситуацията в региона ескалира на 27 септември 2020 г. и премина в активни бойни действия. На 9 ноември 2020 г. президентът на Русия Владимир Путин, президентът на Азербайджан Илхам Алиев и Никол Пашинян подписаха съвместно изявление за пълното прекратяване на военните действия в Карабах.

Според документа азербайджанската и арменската страна се спират на вече заетите позиции, няколко региона са попаднали под контрола на Баку, а руските миротворци са разположени по линията на съприкосновение и в Лачинския коридор. Впоследствие лидерите на трите страни приеха още няколко съвместни изявления за ситуацията в региона. Миналата година Азербайджан и Армения започнаха да обсъждат мирен договор. Към момента формално Нагорни Карабах влиза в територията на Азербайджан, но на практика функционира като самостоятелна държава, република, която не е призната от нито една страна по света.

За първи път Никол Пашинян допусна възможността за признаване на териториалната цялост на Азебрайджан в границите на републиката преди разпада на СССР, т.е. с територията на Нагорни Карабах на 18 април по време на правителствения отчет пред Националното събрание. Областта беше ключов сюжет за политика Никол Пашинян. Още като опозиционен журналист и привърженик на първия арменски президент Левон Тер-Петросян, днешният премиер публично се изказваше в ползата на компромиси по карабахския въпрос. Когато, обаче стана премиер, измени рязко реториката си за да стигне до фразата „Арзах (арменското наименование за републиката) това е Армения и точка“. Приемайки Декларацията за независимостта на Армения на 23 август 1990 година отците основатели на „третата република“ предвиждаха, че новата държава се създава на базата на съединението на Армения и Нагорни Карабах, но скоро след това се сблъскаха с международното непризнаване на Нагорни Карабах и се отказаха от обединението на съюзната република с автономната област. Армения също не призна Република Нагорни Карабах за отделна държава.