Кой е Александър Стуб - любимецът на Тръмп

Президентът на Финландия Александър Стуб е новата звезда на световната политика. От глава на малка европейска страна той се превърна в един от видните световни играчи, когото е готов да послуша президентът на САЩ Доналд Тръмп.

Хората, които са далеч от световната политика, може да се учудят, че на важните преговори за мира и съдбата на цяла Европа във Вашингтон на 18 август, на които присъстваха само европейската тежка артилерия и дори нямаше президент или министър-председател на Полша, беше поканен държавният глава на Финландия, който дори в собствената си страна има ограничено влияние върху политиката, като споделя правомощията си с парламента и правителството.

Млад и влиятелен

„Личните връзки в дипломацията понякога се подценяват“, казва Кай-Йоран Александър Стуб, който има 30-годишен опит в международната политика.

През далечната 1995 година той започва като съветник във финландското външно министерство, а след това през тези 30 г. е бил член на Европейския парламент, съветник на председателя на Европейската комисия, председател на ОССЕ, министър на външните работи на Финландия и председател на финландското правителство.

През последните година и половина Стуб е президент на Финландия и европейският лидер, който, изглежда, е успял да намери ключа към сърцето на Доналд Тръмп.

„Вие свършихте голяма работа и искахме да ви видим тук, защото всички ви уважаваме“, – с тези думи президентът на САЩ приветства Стуб на срещата с Владимир Зеленски и лидерите на европейските страни, ЕС и НАТО в Белия дом на 18 август.

Володимир Зеленски и Урсула фон дер Лайен в компанията на Стуб.  Снимка: Getty Images

Въпреки това, няколко секунди по-рано Тръмп не успя веднага да разпознае президента на Финландия сред общо осемте гости на масата.

„О, изглеждате по-добре от обикновено!“ – каза Тръмп, като най-сетне забеляза Стуб, който седеше точно срещу него, а след няколко минути нарече 57-годишния финландски президент „влиятелен млад човек“.

„Благодаря, ще предам на съпругата си думите ви за младостта“, – отвърна с шега Стуб – същият президент, с когото Доналд Тръмп първо игра голф почти седем часа, а по-късно седеше до него и разговаряше приветливо на погребението на папата.

При това, за разлика от повечето чуждестранни политици, които пресата нарича „любимци на Тръмп“ или „почитатели на Тръмп“, Стуб не е авторитарен лидер, не е национал-популист и не е национал-консерватор. Той е либерал, центрист и привърженик на евроинтеграцията.

От голфа към дипломацията

„Когато бях малък, прекарвах лятото в САЩ и Канада. Учих в Щатите. Затова сърцето ми е в Северна Америка“, казва днес Стуб.

Той е роден в Хелзинки в двуезично семейство: с майка си и брат си говорят на фински, а с баща си – на шведски.

Сега Стуб владее още английски, френски и немски. Това е резултат от дългогодишното му обучение в чужбина. Стуб е учил в:

Mainland High School в Дейтона Бийч, Флорида, САЩ,
Furman University в Грийнвил, Южна Каролина, САЩ,
Сорбоната (Париж),
College of Europe в Брюж, Белгия,
London School of Economics в Лондон.

От ранното си детство играе хокей. Това е спорт номер едно във Финландия, а баща му е бил високопоставен хокеен функционер.

Но на 12 години хокеят е заменен от голфа. Семейството вече живее в Америка, където баща му Йоран Стуб работи. Бъдещият президент на Финландия се увлича толкова много по голфа, че иска да посвети живота си на него. Той дори играе в състава на финландския национален отбор и показва отлични резултати. За това получава спортна стипендия в американския Furman University.

По това време, на малко над 20 години, както си спомня самият Стуб, той не е имал особено желание за знания, но по време на обучението си изведнъж осъзнава, че се е влюбил в темата за международните отношения. В крайна сметка се разделил с мечтата си да стане професионален голфър.

Годината е 1990 г. Дейтона Бийч, Флорида, САЩ.

Тръмп попита: „Мога ли да се доверя на Путин?“ Аз отговорих: „Не“

Март 2025 г. Мар-а-Лаго, Флорида, САЩ. Усмихнатият президент на САЩ Доналд Тръмп и не по-малко усмихнатият президент на Финландия Александър Стуб позират пред фотографа след почти седем часа голф.

„Баща ми веднъж каза: „Дори и да не станеш професионалист, все пак голфът ще ти е от полза някой ден“. Сега разбирам какво е имал предвид“, – спомня си с усмивка финландският президент.

Голфът се превърна за него в ключ, който му помогна да се сближи с най-важния политик в света, и то в такъв труден момент, когато Европа се опитва да обясни на президента на САЩ колко е важно да се подкрепи Украйна във войната, разпалена от Русия.

„Имах късмет, защото президентът на малка страна рядко получава възможност да прекара около седем часа в присъствието на президента на велика държава […] Мога да говоря на Тръмп за това, което мислят европейците или какво мисли Зеленски, а след това мога да разкажа на европейските си колеги какво мисли Тръмп“, – описва Стуб ползите от такова нетрадиционно дипломатическо общуване и добавя, че работата на президентите се състои именно в това да влияят един на друг.

В същото време на въпросите за подробностите от разговорите по време на голфа президентът на Финландия отговаря много лаконично.

„Това, което се случи на голф игрището, остава на голф игрището“, отговаря Стуб и споделя само, че в неформалния разговор с американския президент са говорили преди всичко за две неща: за отношенията между Финландия и САЩ и за руската агресия срещу Украйна.

„Тръмп ме попита: „Мога ли да се доверя на Путин?“, а аз отговорих: „Не, не можете“, – кратко преразказва един от фрагментите от този разговор Стуб и добавя, че се е опитал да обясни на Тръмп, че само той може да сложи край на тази война.

Според президента на Финландия Тръмп е много умел преговарящ, който се опитва да намери правилния баланс, макар и да използва „малко по-различни методи на дипломация от тези, с които сме свикнали“.

Намерихме решение през 1944 г., ще го намерим и сега, през 2025 г.

Александър Стуб е един от онези европейски лидери, които последователно осъждат агресията на Русия спрямо Украйна. Финландия има исторически опит със загубата на част от територията си в резултат на нападението на СССР.

Три дни след руската инвазия, на 27 февруари 2022 г., Стуб, който тогава все още не е президент, но беше влиятелен политик и дипломат, написа на руския външен министър Сергей Лавров и го помоли да повлияе на Путин. 

Ето диалога им:

А.С.: Сергей, моля те, спри този луд. Ти си единственият, който може да го спре!

С. Л.: Кой? Зеленски? Байдън?

А.С.: Не. Ти знаеш кого имам предвид. Историята е на твоите рамене.

По-нататък, според Стуб, Лавров отговарял с шаблони обвинения към Запада и фрази за „денацификация“, а той, „меко казано, ядосан и разочарован“, прекратил разговора.

Днес Стуб е не само президент на една от съюзническите на Украйна държави, но и лидер, който наред с президента на Франция Макрон, премиера на Италия Мелони, канцлера на Германия Мерц, председателката на Европейската комисия Фон дер Лайен, премиер-министъра на Великобритания Стармър и генералния секретар на НАТО Рюте се опитва да повлияе на решенията на Тръмп за подкрепата за Украйна във войната.

„Разбира се, ние имаме собствен исторически опит с Русия […] и ако погледнем положителните страни на настоящото ни състояние, то ние намерихме решение през 1944 г. и съм убеден, че ще можем да намерим решение през 2025 г., за да сложим край на военната агресия на Русия и да постигнем устойчив и справедлив мир. Ситуацията е много сложна, но затова дойдохме тук“, каза Стуб по време на срещата на европейските лидери с Тръмп на 18 август в Белия дом.

Освен дипломатическа подкрепа на международната сцена, през последните три години Финландия е оказала на Украйна военна помощ за над 2,7 млрд. евро, хуманитарна помощ за 816 млн. евро и финансова помощ за почти 90 млн. евро.

„Ако искаме да сложим край на войната, трябва да направим две неща: от една страна, да продължим милитаризацията на Украйна, а от друга – да продължим да оказваме натиск върху Русия“, е убеден финландският лидер.

Между другото, през август 2008 г. Стуб, тогава председател на ОССЕ, беше един от авторите на плана за мирно уреждане на конфликта в Грузия, а също така осъди признаването от Русия на Абхазия и Южна Осетия като отделни от Грузия държави.

Имайте големи мечти и вярвайте в тях

В работата и живота си президентът на Финландия се ръководи от четири принципа.

„Имайте големи мечти. Вярвайте в тях. Работете усилено. Постигайте успех“, – така той описва тези принципи.

За да бъде продуктивен, Стуб разделя деня си на три равни части: осем часа – за сън, осем часа – за интензивна работа, осем часа – за собствените си хобита, които са много.

Президентът на Финландия е голям любител на спорта. В „топа“ на неговите хобита са плуването, бягането, ски, велосипед. Той редовно участва в състезания по триатлон.

Например само преди месец, през юли тази година, той полутайно, регистрирайки се само с инициали, участва в триатлон във Финландия и измина 750 метра плуване, 20 км колоездене и 5 км бягане за малко повече от час, заемайки второ място сред аматьорите.

Стуб дели времето си между политиката и спорта.  Снимка: Getty Images

Опитва се да отделя по един час на ден за физически упражнения и по още един час за четене на книги и следене на социалните мрежи.

Стуб е женен и има две големи деца. Съпругата му е британка и е първата в историята съпруга на финландски президент, която е чужденка. През 2017 г. тя получи и финландско гражданство.

През 2016 г. семейство Стуб взе от приюта две котенца, Мило и Налу. През април Налу почина от болест, за което Стуб с тъга съобщи в Instagram.

Опитът на „финландската политика“ за Украйна

Когато става дума за опита на Финландия в противостоянието със СССР и за това как тя е запазила независимостта си, обикновено се има предвид така наречената „финландска политика“.

В края на 1939 г. СССР напада Финландия. По време на продължилата няколко месеца „Зимна война“ финландците успяват да отблъснат нападателите, нанасяйки тежки загуби на Червената армия, но са принудени да направят големи отстъпки - част от територията си, на Съветския съюз.

След нападението на Германия над СССР през 1941 г. Финландия също предприе контраофанзива, върна си териториите и дори зае административния център на съветска Карелия, Петрозаводск.

През 1944 г., в хода на войната, СССР си върна всички тези територии, а Финландия беше принудена да се съгласи на доста сложен мирен договор: тя запази независимостта си, но загуби не само територии, но и значителна част от суверенитета си.

Съгласи се да стане неутрална държава, а СССР получи значително влияние върху външната и вътрешната политика на страната за десетилетия напред.

Самите финландци смятаха този неутралитет за васална зависимост от СССР.

За влизането на страната, например, в НАТО не можеше да става и дума.

В същото време Финландия получи възможност да запази и развива пазарната икономика.

Следете новините ни в GoogleNews