Двайсет души са се събрали на барбекю миналата слънчева априлска неделя в Шверин, Северна Германия. Извикана от една съседка, полицията обаче се намесила и им съставила протокол за неспазване на изолацията по повод коронавируса, пише Франс прес.

"Скандализирана от това поведение", съседката им дори се хвали с постъпката си в социалните мрежи, отваряйки дискусия за доносничеството, подновено в разгара на епидемичната криза.

Въпросът е особено деликатен в тази страна, обсебена от миналото си - издайничеството е било издигнато едва ли не в ранг на държавна доктрина по време на нацисткия режим, после и в комунистическата ГДР.

Затова под хаштага #Denunziant ("доносник") се редят все нови туитове, изпълнени с възмущение, все повече сравнения с Третия райх и политическата полиция на бившата ГДР.

"Всичко това затвърждава един предразсъдък, дълбоко вкоренен у германците и насочен срещу самите тях: в несигурни времена част от населението е готово да се превърне в продължение на държавната власт", разсъждава Кристиян Щьокер, преподавател по психология, в седмичника "Шпигел".

Според него впрочем тук няма нищо специфично германско - в тревожна атмосфера хората навсякъде са раздвоени между рефлекс за солидарност и желание за ред, за санкциониране на непокорните.

Подозрителност

Поток от подобни съобщения се забелязва и в ред други страни, въвели карантинни мерки, за да възпрат разпространението на COVID-19: един специализиран сайт в Нова Зеландия се срина под лавината от сигнали. Анонимно обаждане прекъсна брачна церемония в Южна Африка, а френският номер за спешни повиквания 17 е претоварен с телефонни доноси.

"Явлението е всеобщо, но с различна специфика по места. Това става по-често в градските зони, където мнозина хора зависят един от друг, отколкото в по-слабонаселените райони, в които човек разполага с повече пространство", обяснява за АФП Рафаел Бер, преподавател по криминология и социология в Хамбургската полицейска академия.

По думите му "колкото по-дълго трае извънредното положение, толкова по-рядко се среща просоциално поведение и толкова повече се развиват недоверчивост и подозрителност".

В Германия например полицията получава дневно стотици подобни сигнали по телефона, с имейли или чрез социалните мрежи, сочат изчисления на АФП.

Само в Мюнхен "към 100 до 200 граждани се обаждат всеки ден" по такъв повод, посочва Свен Мюлер, говорител на градската полиция.

От 20 март до 7 април полицията в Бранденбург се е намесвала 2930 пъти при нарушения на санитарните правила. "Близо две трети от тези акции са били по сигнали от граждани", споделя с радост говорителката й Щефани Клаус.

Разрушително действие

В повечето случаи става дума за поява на публични места със забранен достъп, примерно стадиони, за тържества по частни апартаменти, дори за присъствие на коли с номера от други региони.

"Не се намесваме обаче задължително след всяко обаждане", изтъква Хайди Фогт, говорителка на берлинската полиция. Претрупана с повиквания от този род, полицията в германската столица настоя в края на март чрез Туитър жителите да спрат да товарят спешния номер 110, "непредназначен за сигнали във връзка с нарушения на изолацията".

Андреас Гайзел, вътрешен министър на берлинското регионално правителство, прикани гражданите да проявят здрав разум. "Не желаем доносничество", отсече той в ефира на радио Ер Бе Бе.

"В случай на лека изолация, както в Германия сега, относителната свобода идва от възможността за самоограничаване", коментира за АФП Клаус-Петер Зик, историк и политолог. При липса на самодисциплина за постъпките, сметнати за "безотговорни", може да се сигнализира.

Но наред със стремежа да защитят обществото, разкривайки провиненията, някои може да се възползват от ситуацията за разчистване на лични сметки.

"Така става винаги по време на криза, особено щом нови правила предвиждат правосъдието да реагира: всеки, който има зъб на съседа си, може вече да го издаде за най-малкото нарушение на разпоредбите срещу коронавируса", твърди Бер.

"Това руши социалните връзки", казва той.