Чернобил: адът, фактите и престъпната съветска власт

Ръководителят на спасителната операция след катастрофата Николай Тараканов от първо лице пред „Новая газета“

Последна промяна на 06 юни 2019 в 16:18 34729 2

Снимка novayagazeta.ru

Един от най-страшните моменти в четвъртия епизод на сериала „Чернобил“ е как генералът, ръководител на операцията по разчистването на най-замърсените зони, праща хората си на покрива на саркофага – за да го изчистят с ръцете си от късовете графити. Защото германският робот, който са искали да използват, мигом излиза от строя поради високата радиация. Затова хората отиват сами. В самоделни оловни брони, с лопати и прахосмукачки. Само 376 души.

Генерал Николай Тараканов, представен в сериала от ирландския актьор Ралф Айнесон, е повече от реален персонаж. Генерал-майор, ръководител на дейностите по ликвидиране на последствията от аварията в АЕЦ „Чернобил“, президент на Центъра за социална защита на инвалидите от Чернобил, доктор на техническите науки, член на Съюза на писателите в Русия. Той сега е на 84 години и до момента се бори с лъчевата болест, която си е спечелил след катастрофата.

Много хора знаеха, но мълчаха

Септември 1986, третият месец от служебната ми командировка в Чернобил. Близките ми приятели и колеги се разотидоха по домовете си. По правило офицерите и генералите не се задържаха тук повече от месец-два. Аз сам се съгласих да продължа командировката. Началството в Москва не възрази.

Практически всички, които работеха в централата, имаха шанса, без самите да знаят и да забелязват, да се натоварят с радиоактивна мръсотия над разумните предели. А нали преди да изпратят на всякаква работа войниците, първи отиваха офицерите, особено химиците. Те замерваха нивата и съставяха картограми на радиоактивната зараза на местностите, обектите, оборудването. Беше ли изобщо възможно при това да се отчете облъчването?

И досега не мога да проумея защо нито правителствената комисия, нито химическите войски, нито Гражданската отбрана на СССР, нито Госкомгидромет, нито Институтът „Курчатов“ не се интересуваха от особено опасните зони, където бяха изхвърлени стотици тонове силно радиоактивни материали, топлоотделящи отпадъци и елементи, отломки от тях и пр. Нали академици неведнъж кръжаха с хеликоптер над аварийния трети блок, нима и те не видяха тази маса?

Възможно ли е толкова дълго – от април до септември 1986 – от тези зони ветровете да са разнасяли радиоактивно заразена пепел по целия бял свят!

Радиоактивната маса се отмиваше от дъждовете, заразните изпарения летяха в атмосферата. Самият реактор продължаваше да „плюе“ по тях, той изхвърляше немалки количества радионуклиди.

Вероятно много ръководители знаеха за това, но радикални мерки никой не предприемаше. А учените физици от Института „Курчатов“ доказваха, че вече през май реакторът е прекратил бълванията – това беше чиста лъжа! Последното изхвърляне беше регистрирано от радиолокационната станция в средата на август. Основната тежест от работата по оценката на радиационната обстановка, в т.ч. вземането на десетки хиляди проби от почвите, водата, беше на армията. Резултатите от изследванията редовно се докладваха с шифровки в съответните инстанции. Най-правдивата и пълна карта на радиационната ситуация беше изготвена също от военните.

Доклад без истини

Веднъж в Чернобил на заседание на държавната комисия по радиационната обстановка в Чернобил докладчик бе Юрий Израел – шеф на Госкомгидромет /държавния комитет по хидрометеорология/. Аз попитах защо в доклада е дадена такава светла и розова обстановка – та ние знаехме много добре всичко. Отговор не последва.

А ние в Киев по молба на украинския премиер А.П.Ляшко взехме стотици проби от почвите, листата, водите. Помня как бяха заснети на фотолента зелените листа от кестените на Крещатик. Проявихме лентата, а по нея навсякъде светеха точките на радионуклидите. Тези листа бяха заложени в специална камера и след месец отново бяха снимани. Вече бяха напълно поразени – светещите точки образуваха паяжина. Когато Ляшко ги видя, дъхът му спря…

Най-опасните и отговорни дейности по дезактивацията трябваше да се изпълнят на покривите на 3-и енергоблок, където беше концентрирано значително количество силно радиоактивни материали, изхвърлени при аварията на 4-и блок. Това бяха късове от графитната зидария на реактора, топлоотделящи сглобки, циркониеви тръби и пр. Мощностите на излъчваните дози от отделно лежащите предмети бяха изключително високи и крайно опасни за човешкия живот.

И ето всичката тази маса от 26 април до 17 септември лежеше върху покривите на 3-и енергоблок, по площадките на главната вентилационна тръба, ветровете я разнасяха, отмиваше се в дъждовете в очакване най-накрая да й дойде редът за отстраняване. Всички чакаха и се надяваха на робото-техниката. Дочакаха. Няколко робота бяха доставени с хеликоптери в особено опасните зони, но те не сработиха. Акумулаторите им блокираха, а електрониката отказа.

Военният лекар Александър Салеев

Беше решено да се подготви и проведе подробен експеримент в режим на подготовка за операция. Подполковник д-р Салеев трябваше лично да провери шансовете за работа в опасната зона „Н“. той трябваше да действа със специални защитни средства, опаковаха с олово гърдите му, гърба, главата, дихателните органи и очите му. Нахлузиха му ръкавици с оловно покритие, на гърдите и гърба допълнително сложиха престилки със същата защита, окачиха по него десетки датчици и дозиметри. Всичко това понижи въздействието на радиацията с 1, 6 пъти.

Задачата му беше да влезе през дупка в стената на площадката, да огледа и аварийния реактор, да хвърли 5-6 лопати радиоактивен графит в разрушенията и по сигнал да се върне назад. Това той изпълни за 1 минута и 13 секунди. За тази минута д-р Салеев получи облъчване до 10 рентгена. Датчиците бяха изпратени в лабораторията, само след разшифровката им можеше да се направят по-точните изводи. След два часа получихме сведенията, но те не се отличаваха от вече известните ни. Резултатите от експеримента и заключенията докладвахме на правителствената комисия, тя ги одобри.

Бяхме стъписани от факта, че за целия период на работата на щаба по ликвидирането на последствията от аварията – от юни до ноември 1986, здравното министерство на СССР не издаде никакви препоръки и не проведе изследвания на психофизическото състояние на работещите.

Само веднъж бяха направени кръвни анализи на хората от отряда за специално разузнаване, работещи в условията на свръхвисоко радиационно поле! Дивашко равнодушие…

Войниците ръчно изработваха средства за индивидуална защита – оловни пластини, „гащи за мъжките яйца“, щитове от органично стъкло, оловни стелки за обуща или ботуши, респиратори, престилки от гума с оловно покритие, ръкавици… В тези доспехи от 25-30 килограма войниците отиваха да работят. Но тази защита понижаваше действието на радиацията върху организма 1, 6 пъти.

Не спирам да се питам – как така?!? Или ние сме дошли от каменната ера, че така да събираме оловни листове и на бърза ръка да изрязваме от тях защита за критичните органи на човека? Аз се срамувам да говоря за тази толкова примитивна защита на хората.

Операцията по прочистването на ада

Тя започна по обед на 19 септември в крайно опасната зона на 3-и енергоблок. Според всекидневните замервания нивото на радиацията по стената откъм 4-ия авариен блок бе 1,0 – 1,5 рентгена в час, а на противоположната към 2-и блок – 0,4 рентгена в час. Така за две седмици престой в командния пункт по 10 часа в денонощие можеше да „спечелиш“ много от проклетата радиация.

Първи в зоната постоянно ходеха разузнавачите и докладваха всеки час променящата се радиационна обстановка. Бяха 12 души герои и за тях, а не за арбатските трубадури трябва да се пишат песни! Войниците работеха по 2 минути – за това време майор Биба успя да изхвърли с лопата близо 30 кг радиоактивен графит, сержант Канарейкин отстрани разрушената тръба от ядреното гориво, сержант Дудин и редник Новожилов изхвърлиха 7 къса смъртоносни топлоотделящи елементи. Всеки от тях, преди да изхвърли убийствения товар, беше длъжен да погледне в руините на реактора – да погледне в ада…

Дозиметрите отчетоха при всеки облъчване от 10 рентгена. Операцията беше в разгара си и изведнъж – провал. В зона „М“ се появиха извънредно високи полета – до 5-6 хиляди рентгена в час, а и повече. Почти всички разузнавачи бяха надвишили дозите на облъчването. Но дотук, както казва народът, бяха цветя и рози, „черешките на тортата“ ни очакваха на площадките на главната вентилационна тръба и основите й, където и графитът, и ядреното гориво бяха просто планини.

И ето, в съответствие с разработената технология за отстраняване на радиоактивните отпадъци, беше прието решение да се започне работа на първата тръбна площадка, където радиацията бе повече от 1 000 рентгена в час!

На 2 октомври 1986 успешно приключихме операцията по отстраняването на силно радиоактивните елементи. В разрушенията на взривилия се 4-и енергоблок бяхме изхвърлили около 200 тона ядрено гориво, заразения с радиация графит и други елементи от експлозията. Тръбопроводите бяха разгърнати и с помощта на хидромотори бяха измити всички дребни фракции от взрива от покривите на Чернобилската АЕЦ. Специална комисия обследва района на покривните работи, на машинната зала и тръбните площадки на главната вентилация. А на нея бе издигнат червен флаг в знак на победата над „бялата“ смърт.

/със съкращения/

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

900

2

Старши

13.06 2019 в 13:16

Мисля ,че както руските филми за ВСВ са класика и нямат нищо общо с холивудските така и Чернобил, който го е изживял ще направи най-добрия филм за събитието.

575

1

Чалгомраззз

06.06 2019 в 20:44

Филмът наистина си заслужава!Ако на някой не му харесва,моля-да направи по-добър!