Арест на Драгоман. Как НРБ излекува социализма на тъста на новия британски премиер Риши Сунак

Георги Ангелов, Красимир Крумов 25 октомври 2022 в 14:03 18480 11

Бъдещият милиардер и тъст на британски премиер на автостоп в Италия през 1974

Снимка CNtraveler

Бъдещият милиардер и тъст на британски премиер на автостоп в Италия през 1974

Тъстът новия министър-председател на Великобритания Риши Сунак - милиардерът и основател на технологичния гигант Infosys Нараяна Мурти - е бил арестуван в България и прекарал у нас три дни в полицейска килия без никаква храна, след което го изгонили в Турция. Този кратък, но съдържателен престой в килия в София през далечната 1974 година "излекувал социализма" у пленения по онова време от марксизма индус и го превърнал в „състрадателен капиталист“, по собствените му думи, и в един от пионерите на индийската технологична индустрия.

Нараяна Мурти е разказвал на няколко пъти за българските си преживелици, в това число и пред ВВС, а през януари 2020 година сподели историята с участниците в технологичен фестивал в Мумбай. Случката, която описва добре и атмосферата в Народна република България от онова време, 1974 година, започнала на гарата в Ниш.

Живеел в Париж в апартамент с една спалня в 7-ми район, а Европа и Париж по онова време били под влиянието на левицата, социализма и либерализма. И решил да опознае континента… на автостоп. Тогава нямало Шенген, но пък като индиец трябвало да събере 25 визи в паспорта си. Купил си спален чувал, хубава раница, яке против вятър и топли дрехи, нямало още и кредитни карти, тръгнал с пътнически чекове. Напуснал работа и през следващите 11 месеца минал от Париж до Кабул, минавайки през Италия, Австрия, Германия, Чехословакия, Полша, СССР, Унгария, Румъния, Йордания, Иран, Ирак, Израел, Гърция, Турция, Афганистан и… България. На стоп.

Една вечер към 21:30 любезен сърбин оставил 28-годишния Мурти на гарата в Ниш, където на следващия ден трябвало да хване влак за София. Като син на антиамерикански и просъветски настроен учител от град Мисор в Южна Индия, Нараяна искал отблизо и на живо да види предимствата на социализма и избрал за тази цел България. Тъй като нямал югославски динари, в гаровия бюфет в Ниш отказали да му сервират храна, следващият ден бил неделя, всички банки били затворени и младежът прекарал нощта и целия ден гладен по пейките на гарата. В 8 вечерта хванал „София експрес“.

В купето разговарял с момиче, което било с млад спътник. То разбирало само френски и разговорът вървял трудно, но се разбирали.

„Говорихме за живота в България. Мисля, че момчето, което придружаваше момичето, се ядоса по някаква причина. Затова отиде и извика полиция“, разказа Мурти пред публиката на технологичния фестивал организиран от IIT-Bombay. Вероятната причина за милиционерската намеса били въпросите, които чужденецът задавал за живота в България. Както споменава през ВВС, те приели, че злослови за прекрасната българска държава.

На гарата, на българска територия, милиционерите грабнали паспорта на Нараяна, багажа му и го завлекли по перона. Арестували го и го хвърлили за три дни в килия с размери 2.50 на 2.50 метра, която имала единствено тоалетна в ъгъла, а подът бил твърд и студен, без легло.

През цялото време на престоя му у нас не му дали храна нито веднъж. „Мислех, че ще отворят вратата сутринта и ще ми донесат закуска, тъй като бях гост на държавата, но нищо такова не се случи. Изгубих всякаква надежда да ям нещо“ - спомня си Нараяна Мърти.

„След около 120 часа без вода и храна вратите се отвориха. Извлякоха ме и ме заключиха в купето на охраната на товарен влак. Бях загубил способността си да мисля“, добавя милиардерът. Мърти си спомня как охраната му казала: „Виж, ти си от приятелска страна, наречена Индия, така че ние те пускаме, но ще ти дадем паспорта, когато стигнеш до Истанбул“.

"Върнах си паспорта и раницата, но инцидентът ме превърна от объркан левичар в решителен капиталист. Това ме остави разочарован от комунизма и ме накара да се замисля за метода на управление, който е най-добър за развитието на една страна. Докато бях в Париж, имах възможност да се срещна и с Жорж Марше, тогавашния ръководител на френската комунистическа партия. Разбрах, че една страна може да просперира само чрез създаване на работни места и единствените хора, които могат да направят това, са предприемачите. Разбрах, че работата на правителството не е да създава работни места, а да улеснява предприемачите да създават работни места", обяснява след години милиардерът.

След този случай магистърът от Индийския технологичен институт в Канпур се потопил в предприемачеството, като първият му опит бил с компанията, наречена Softronics в Пуна, която закрил доста бързо, тъй като не виждал никакви бъдещи перспективи. През 1981 година заедно с още шест души и с мизерните 10 хиляди рупии, взети на заем от съпругата му, днес известната писателка-фантаст и филантроп Судха Мурти, тъщата на днешния британски премиер, основал Infosys.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    1000

    10

    Petar Petrov

    25.10 2022 в 21:43

    Джедев, то незначи, че Краси е бил при кози, имало е и изключения в градска среда. Ето документиран казус точно от 1974 г.: Из текст в книга за предложения и оплаквания на гражданите в елитен за времето си ресторант в Габрово, написан от Ангел Д. на 30.7.1974 г. (оригинал в Държавен архив – Габрово, фонд 827, опис 2, архивна единица 121, лист 147) (в цитата са запазени оригиналната пунктуация и граматика): „Пожелах да вечерям в ресторан „Могилев“ но за голямо мое учудване ми отказаха вечеря, поради това че не съм отговарял на заповед No 33 на ОНС (Окръжен народен съвет) гр. Габрово. По същото време се сервираше на един другар за когото ми дадоха обяснение че той носи дълга коса с разрешение. Никъде в заповета не е упоменато че ще се прави някому изключение… Хубава заповед но практическото и приложение е много гнило, и доста несправедливо“.

    155

    9

    Джендо Джедев

    25.10 2022 в 20:25

    Красчо, какви дълги коси и къси поли на село при козите, бе? Много ясно, че няма да ви гонят там. Ама по градовете, особено в големите, е било друга работа.

    173

    8

    Johnny B Goode

    25.10 2022 в 19:53

    Красимирчо, ти какво точно имаше когато влезе в 4-ти танков батальон - дълга коса или къса пола? Опитвам се да разбера за кое точно не са те гонили.
    А иначе по принцип си прав за тъпанарите, винаги намират начин да се изявят тъдява (present company NOT excluded).

    155

    5

    Джендо Джедев

    25.10 2022 в 16:28

    1215

    Точно! Майка ми е била арестуваназа през 1974 за къса пола. Заедно с 2 колежки. Извадила е късмет, че шефът на РУ е бил баща на неин бивш съученик и я е познал докато е чакала в ареста. Колежките й, за жалост, не са извадили тоя късмет и са им набили печатите по краката. Ама това ако тръгнеш да го разправяш на бройлерите, няма да ти повярват. А и на цървулите от оня период дето са си прекарвали дните с дочените дрехи от къра до вкъши и обратно.

    530

    4

    1215

    25.10 2022 в 16:22

    Красимир Т.Г.вероятно е 25 гдишен бройлер с оплакнат ганглий.Такива каквото им набият в главите го приемат за чистата и свята истина.А през 1974 година имаше жестока хайка в цялата "татковина" за дълги коси и къси поли.Защото в щатското списание "Лайф" на двете централни страници имаше много качествена снимка на младежи седнали на парапета пред стълбите и насядали по стълбите на СУ.Текста не помня,но беше нещо от рода-В комунистическа България хипита са по хипита от американските.И мен ме остригаха в кауша на севлиевското РУ.Бях на гости.Роднините ме страшно се притесниха да не им сторят нщо.И си платих 10 стотинки за услугата.Та атка.Беше доста подивяла властта през 1974 г.

    155

    3

    Джендо Джедев

    25.10 2022 в 15:23

    Краско, минал е границата ЗАЕДНО с охраната на товарния влак, кое не разбра? И те учудва, че "биещото сърце на Партията" е държала човек 3 дни без храна и вода? Пич, ти сериозно ли? На коя планета си живял?

    „След около 120 часа без вода и храна, вратите се отвориха. Извлякоха ме и ме заключиха в купето на охраната на товарен влак. Бях загубил способността си да мисля“, добавя милиардерът. Мърти си спомня как охраната му казала: „Виж, ти си от приятелска страна, наречена Индия, така че ние те пускаме, но ще ти дадем паспорта, когато стигнеш до Истанбул.“

     
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице