Аналитик от MapInfluenCE: Китайската пропаганда нахлува в България в помощ на Кремъл

Китайските медии разпространяват в района на Централна и Източна Европа пропагандата на Кремъл след изчезването от това пространство на руската агенция „Спутник“, твърди Алиция Бахулска, анализатор по въпросите на Китай в Центъра за изследване на Азия в Университета за военни науки в Полша и проекта MapInfluenCE, цитирана от портала Interia. Най-голяма пропагандна активност е отчетена в България, Чехия, Полша и Румъния.

Бахулска е съавтор на доклад, публикуван през май като част от проекта CHOICE (Китайски наблюдатели в Централна и Източна Европа). В него изследователи от Централна Европа са анализирали посланията на китайските посолства, на държавната информационна агенция Синхуа и Китайското международно радио (CRI) от 1 февруари до 19 април, адресирани до жителите на региона. MapInfluenCE е международен проект, известен до 2020 година като ChinfluenCE, чиято задача е да анализира и оценява влиянието на авторитарни режими върху страните от Централна Европа, в това число влиянието на Китай върху медиите, академичните общности и политическите елити. Изследва и съвместните хибридни действия за пропаганда и дезинформация на Русия и Китай в региона.

Според изследването, освен че представят руската гледна точка чрез своите медии, китайците се опитват и да провеждат собствена информационна политика . Основната характеристика на този наратив е неговият антиамерикански характер и представянето на европейските страни като пасивни обекти в политиката на по-големите играчи. Правителството в Пекин представя Централна и Източна Европа като зависими от САЩ, а европейците като предполагаеми „жертви на американския империализъм“.

Лидерът в разпространението на такива послания е Радио Китай за чужбина (CRI), което излъчва програми на 38 езика, сред които и български. Българската секция има и новинарски уебсайт, присъства и в социалните мрежи, в частност във фейсбук. Повествованието на CRI е открито прокремълско, като обвинява САЩ и НАТО за войната в Украйна, а на международната сцена се опитва да представи Пекин като говорител на мира. Показва дестабилизиращата роля на НАТО и показва САЩ като циничен играч, ръководен единствено от собствените си интереси, коментира съдържанието на CRI в Източна Европа Бахулска.

Бахулска се спира на полското съдържание на CRI като примери за повторение на руските тези за предполагаеми биологически лаборатории в Украйна. CRI системно изтъква расовите и етнически проблеми в САЩ. В българската секция риториката е същата: „Триковете на САЩ в Азия удариха на камък“, „Без хаос по света САЩ не са щастливи“, „Виктор Орбан: Санкциите срещу Русия вредят на Европа“. „Путин: енергийните санкции на Европа срещу Русия са икономически убиец“.

На този фон официалните власти в България провеждат редица протоколни срещи, а в комюникетата след тях констатират „традиционно добрите двустранни отношения“. Пример за това е срещата на военния министър Драгомир Заков с посланика на Китай Дун Сяодзюн, на която били обсъдени актуални въпроси за сигурността в региона, а министър Заков „запозна китайската страна с българската позиция относно войната в Украйна, вследствие агресията от страна на Русия и сподели своите впечатления от видяното в околностите на Киев.“ В комюникето не се казва каква е била позицията на китайската страна.

Два дни по-късно дипломатическата активност на Китай у нас е продължила със срещша на посланик Дун с председателя на Групата за приятелство с Китай Пламен Николов от „Има такъв народ“. На срещата българската и китайската страни изразили „готовност за продължаване на успешния политически диалог, който да бъде претворен в конкретни практически решения в стопанската, образователната и културната сфери“.

Всички присъстващи или убедени, че „тепърва взаимоотношенията между двете държави ще укрепват и ще се развиват. И за това ще допринесат, както допирните точки във визията за бъдещето, така и дългата устойчива история в отношенията между Република България и Китайската народна република, и връзките между българското Народно събрание и Общокитайското събрание на народните представители.“

На 14 май вече на територията на академически автономния Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ Дун Сяодзюн е присъствал на националния кръг на Международното състезание за студенти и ученици „Китайски езиков мост“. Посланикът е припомнил пред присъстващите неофициалното обещание от МОН китайският език да бъде включен като опция в матурите след 12 клас, което да насърчи изучаването му у нас.

Следете новините ни в GoogleNews