120 часа терор. Русия вече не трупа запаси, а праща произведените реактивни 'Шахед'-и направо на фронта

Това е много изтощително, просто лудница, казва възпитателката в детска градина в Киев Валентина Николаевна. Така тя описва новата тактика на руските удари по столицата. Поради сирените за въздушна тревога, които през деня се включват почти на всеки половин час, тя е принудена десетки пъти за денонощието да сваля децата в мазето, в укритието, а после отново да ги качва. Другият проблем е, че Киев е разделен на две, разказва Би Би Си.

Метрото – най-популярният сред киевчани вид транспорт – по време на тревога не се движи от десния бряг на Днепър към левия и обратно. Да се премине след работа на левия бряг, където живеят повечето киевчани, е възможно само с автомобил, и то не по всички мостове. Това води до големи задръствания. Освен това протоколите за сигурност заради въздушната тревога принуждават търговските центрове и строителните хипермаркети постоянно да се затварят и отварят. Това удря по бизнеса и по купувачите.

В същото време Русия продължава да удря по украинския бизнес и в буквалния смисъл. През последните седмици пострадаха десетки складове на големи търговски вериги край Киев. Това дори доведе до дефицит на отделни продукти в столичните магазини.

А попадането на реактивен „Шахед“ във военен склад в западните покрайнини на Киев, в село Мила, на 28 август, доведе до смъртта на 28 души.

Снимки: Getty Images

Всичко това Русия успя да постигне, използвайки нов „прозорец от възможности“ в тази война. Тя бързо наваксва с производството и натрупа стотици реактивни дронове, а Киев закъсня с адекватна реакция на тази заплаха. Осъществяването на тактиката за „реактивен“ натиск върху столицата на Украйна руската армия започна от 27 август.

Ако предния ден сигналът за тревога в столицата прозвуча само веднъж, то в онзи четвъртък заради приближаването на дронове се наложи да се включва 13 пъти. На следващия ден – 12 пъти. В събота и неделя – съответно 10 и 11 пъти. Приблизително същият график се запази и в понеделник, 31 август.

По думите на прессекретаря на Въздушните сили на Украйна Юрий Игнат, през тези дни Русия е ударила с 1500 безпилотни апарата, от които над 800 бяха реактивни. Повечето от тях летяха към Киев.

През юли Русия изстреля по Украйна 1500 реактивни „Шахед“-и, което беше пет пъти повече, отколкото през юни, а през август – вече 2500.

Такива данни предоставя съветникът на президента Володимир Зеленски по въпросите на технологиите Сергей Бескрестнов (позивна „Флеш“).

Общият обем на производство на реактивни дронове в Русия украинското военно разузнаване оценява на 3000 броя на месец. Тоест, само за пет дни в края на август руската армия изстреля почти една трета от месечното си производство. С обикновените „Шахед“-и в началото всичко беше различно: Москва натрупваше и после ги изстрелваше на много големи партиди по няколко пъти в месеца.

В това, че реактивните дронове отиват на фронта буквално „от завода“, журналистите от украинската служба на Би Би Си са се убедили лично: на отломките на един от реактивните БПЛА, свален над столицата на 27 август, имаше дата на производство – 10 юли 2026 г.

Както казва полковник Юрий Игнат, такава бързина означава, че противникът не трупа запаси и максимално ускорява доставките до бойните позиции.

„Разбираме: врагът си постави за цел не просто да плаши и деморализира киевчани, но и всеки „Шахед“, реактивен или обикновен, насочва към конкретна цел. Това може да бъде някакъв логистичен център, търговски центрове, където има обикновени хора и няма никакво военно производство“, каза той в ефира на телемаратона на 31 август.

Освен количеството реактивни „Шахед“-и, Русия промени и тактиката на тяхното използване.

Първо, те се изстрелват на по-малки партиди, отколкото обикновените, но по-често. Тоест, изстрелват се три-четири, понякога до 10 реактивни дрона, но, условно казано, на всеки половин час.

Към Киев повечето от тях летят от Брянска, Курска и Орловска област на Русия. Тоест, до украинската столица дроновете летят приблизително 300–600 км.

В същото време, както отбелязва съветникът на президента Сергей Бескрестнов, безпилотниците не летят по права линия, а по протежение на белоруската граница, максимално близо до нея. Според него това позволява на „Шахед“-ите да се свързват с белоруските станции за мобилна връзка, а това означава, че могат да се управляват в онлайн режим.

Прессекретарят на Въздушните сили Юрий Игнат заяви, че реактивните дронове не само летят по протежение на границата: засечен е и случай на навлизане на БПЛА в украинското въздушно пространство непосредствено от Беларус.

По думите му това се е случило през деня на 30 август. „Шахед“ пресече границата близо до Припят.

След това безпилотниците летят до Киев над Киевското водохранилище и руслото на Днепър, а непосредствено в покрайнините на столицата се разпръскват в различни посоки и атакуват предградията. Въпреки че общият брой реактивни дронове в залп е значително по-нисък, отколкото при обикновените, „Шахед“-и (например на 24 март 2026 година Русия изстреля по Украйна почти хиляда обикновени „Шахед“-а и дронове-аналози), по-високата скорост и височина на полет им позволяват да преминават рубежите на украинската противовъздушна отбрана.

Според ежедневните доклади на командването на Въздушните сили процентът на свалените руски БПЛА през последните дни, е спаднал, но не съществено.

Например на 27 август през деня успяха да свалят почти 88% от дроновете, включително и реактивните. През нощта на 31 август успяха да свалят 79% от далекобойните безпилотници.

Но това все още е по-малко, отколкото беше през зимата и пролетта на 2026 година, когато делът на свалените обикновени бутални „Шахеди“ достигаше до 95–98%.

В какво точно е проблемът с реактивните дронове?

Първото е височината и скоростта. Те могат да летят на височина 3,5–5 км, а скоростта стана по-висока 2–3 пъти. Например новата „Геран-4“ (направена на базата на „Шахед-238“) може да лети със скорост почти 500 км/ч, а „Геран-5“ – 600–650 км/ч.

Приблизително същата скорост има и реактивният БПЛА „Бандерол“, който руснаците също започнаха активно да използват през последните месеци.

Всичко това направи безпомощни украинските дронове-прехващачи, които бяха създадени за борба с обикновените „Шахед“-и, които летят със скорост 180–200 км/ч.

Украинските производители се опитват спешно да наваксат изоставането в контрамерките.

По думите на министъра на отбраната Евгений Хмара, вече има четири прототипа на прехващачи, които обаче все още са преминали само полеви изпитания, и производството им не е масово.

В същото време заместник-ръководителят на офиса на президента, бригаден генерал Павел Палиса, казва, че новите дронове-прехващачи все още „не демонстрират очакваната ефективност“ по отношение на реактивните БПЛА.

„Инфраструктурата за противодействие на реактивните „Шахед“-и все още не е формирана. Руснаците го разбират и се опитват да се възползват от този прозорец“, каза представител на голяма украинска военно-промишлена компания, която произвежда прехващачи.

Нейният дрон вече има на своя сметка известно количество свалени реактивни „Шахед“-и, но въпросът за усъвършенстването остава.

А дотогава Украйна може да разчита само на своята авиация, групи оператори на ПЗРК и мобилни зенитно-ракетни комплекси.

Освен това ВСУ се опитват да нанасят удари по складовете и пусковите площадки на „Шахед“-ите – така наречените „дронопортове“.

През нощта на 30 септември от удар на украинските Сили на отбраната пострада един от такива дронопортове – на летището край село Цимбулова в Орловска област. Военният експерт и бивш оператор на БПЛА Александър Карпюк, известен също като Серг Марко, обръща внимание на недостига у Украйна на радари, необходими за предварително откриване на реактивни дронове.

„За да се противодейства ефективно на реактивния „Шахед“, той трябва да се открива по-рано и да не се губи на големи участъци, а за това са нужни повече радари и покритие на голяма територия“, написа Карпюк.

Както и всички „прозорци на възможностите“ за развитие на собствените въоръжения, които отваряха Украйна и Русия по време на войната, и този прозорец има ограничен срок на действие.

Търсенето на контрамерки срещу реактивните дронове на Русия активно продължава и източници на Би Би Си в украинския ВПК прогнозират, че проблемът ще бъде решен ориентировъчно в рамките на следващия месец, тоест до октомври.

Според прогнозите на ръководителя на офиса на президента Кирило Буданов, „шахедния терор“ по отношение на Киев руската армия планира да продължи поне до парламентарните избори в Русия - до 18–20 септември.

Това, смята Буданов, позволява на руските власти да показват на своите избиратели „впечатляваща картина на победа, която не усещат на бойното поле“.