ЦГМ прави обществена поръчка, за да загуби няколко милиона от паркиране

В един нормален свят би трябвало човек (или фирма) да се грижи да намалява разходите си и да увеличава приходите си.

Да направиш обществена поръчка, с която увеличаваш разходите си с няколко милиона, а приходите поставяш под заплаха, противоречи на пазарната логика.

Една публикувана наскоро обществена поръчка поставя редица въпроси.

Поръчката

Автор на обществената поръчка е Центърът за градска мобилност (ЦГМ), който е общинско предприятие към Столична община с доста голяма самостоятелност.

Предметът на поръчката е системата за паркиране с SMS-и, или по-точно нейният софтуер и поддръжка. В момента ЦГМ получава около 90% от стойността на всеки изпратен СМС. Системата работи от години и всеки месец ЦГМ получава около 1 000 000 лева от нея. Договорите са сключени между ЦГМ и мобилните оператори.

Това е вторият опит за пришиване на балтон към копче. За първия, който се отличаваше с изключителна арогантност, писахме преди време и можете да прочетете повече тук. Тогава заради обществената реакция поръчката беше отменена. Сега параметрите на обявената обществена поръчка изглеждат доста по-благовидно, но при детайлен прочит трудно могат да бъдат обяснени с нормална бизнес логика.

Внезапно ЦГМ решава, че са му нужни някакви доработки в действащата система. И обявява, че за да се случат тези доработки в системата и тя да се поддържа от компания – посредник между ЦГМ и мобилните оператори, вече е съгласен да получава не около 90%, а до 85% от стойността на всеки изпратен SMS в следващите 4 г.
Загубата от упражнението е най-малко 2 милиона лева, ако предположим, че цената на паркирането няма да се вдига в следващите 4 г.

Мотивация защо трябва да се променя сегашната система няма. Към нея не се отправят критики, не се иска да се отстрани някакъв проблем. Или иначе казано, в документацията по обществената поръчка не са формулирани конкретни технически подобрения, които трябва да бъдат реализирани от потенциалния изпълнител на поръчката. Разбира се има списък от качествени общи пожелания, като „улесняване…, модернизация…, осигуряване на сигурност… и пр.“

Не се поставя и задача да се изгради нова система. Всъщност конкретна задача не се поставя. Срокът за изпълнение на софтуера е между 30 и 90 дни, а поддръжката след това 4 г. За тази услуга възложителят отстъпва до 15% от приходите си (при сегашни около 10%) за периода на договора.

Методологията за оценка

Изпълнителят ще бъде избран по критерии за оценка със следната тежест:
Ценова оферта – 40%
Техническа оферта – 50%
Срок на въвеждане – 10%.

Това е любима схема за предопределен избор на победител. Някой може да предложи по-ниска цена, дори от сегашните около 10%, които ЦГМ плаща от цената на услугата. Но този евтин вариант може да не бъде избран, защото не е с достатъчно тежест. При равни други условия ще надделее този, който даде най-добра техническа оферта и най-къс срок за въвеждане. Познайте кой би дал най-къс срок за въвеждане – само този който познава съществуващата система в ЦГМ, разбира се. Познайте дали описание на съществуващата система бе предоставено с публикуването на поръчката – разбира се, че не – такова и то не пълно, е разпратено до кандидатите в последствие, най-вероятно след задаване на въпрос.

Малко повече за тежест на техническата оферта – 50%

Ще кажете: „Какво лошо? Сигурно има обективни измерители коя оферта е най-добра технически. Сигурно има нерешени проблеми, чието решаване ще подобри значително услугата за гражданите? Нищо подобно.

Едни нормални критерии за оценка на техническата оферта биха изглеждали така:
- брой възникнали проблеми (например неотчетени SMS-и).
- непрекъсната работа (uptime) - например системата да работи над 99% от времето
- време за реакция – за колко минути може да се отстрани възникнал проблем.

Подобни общо взето са стандартните параметри при сключването на всеки договор със системен администратор и най-важното – могат да се измерят обективно.

Но от техническата оферта са отстранени всички критерии, които могат да се измерят. И вместо ясните и разумни изисквания, са въведени критерии, които звучат сложно и високопарно, но за сметка на това са идеални за манипулация.

- Функционалност и експлоатационни качества. - 30 точки
- Капацитет и възможност за разширение. - 30 точки
- План и методология за изпълнение на поръчката. - 40 точки

Кой кандидат, колко точки да получи не зависи от някакви обективни индикатори, а от „експертна оценка“ по пределно общо звучащите критерии.

Как се присъждат точките по отделните подкомпоненти?

1 точка се дава, ако е предоставена информация по отношение на ключовите функционални изисквания и начините, по които ще се постигнат изискуемите експлоатационни характеристики, но информацията е описана по начин, който води до неизяснени въпроси
2,5 точки се дават, ако е предоставил изчерпателна информация.
5 точки се дават, ако е предложил допълнителни функционалности.

Каква е разликата между „информация“ и „изчерпателна информация“ е страхотен критерий. Някой си експерт ще реши какво за него е „изчерпателно“.

Но още по-шокиращо е за какво се дават максималните точки. ЦГМ не дефинира ясно какви допълнителни функционалности трябват на съществуващата система. Но ще оцени най-високо този, който ги предложи, без да е ясно дали са нужни и в каква степен точно са нужни спрямо съществуващите.

Да се замислим какви биха могли да са допълнителните функционалности в един SMS за паркиране?

Текстът да е шарен. „Здравейте“ да е в зелено, номерът на колата в червено, времето на изпращане в оранжево...
Или да има усмивка при пускането на SMS-а и скръбно емотиконче, при съобщението, че ви остават по-малко от 5 минути от времето за паркиране?

Все допълнителни функционалности. Едно 7 годишно дете с опит в емотикончетата вероятно може да измисли още 100 допълнителни функционалности и по тях ЦГМ ще определи победителя.

Ако все пак решим да го караме по-сериозно (което поръчката не предполага), можем да се опитаме да разтълкуваме следното изискване:

„Изпълнението на поръчката трябва да обхваща възможност за коригиране на параметри на съществуващи модули и/или функционалност, както и включването на допълнителни такива с цел актуализация при евентуални бъдещи промени, произлизащи от изменение на нормативната уредба, включително и от всички решения на Столичен общински съвет.“

Зад наукообразните сложни думи се крие нещо съвсем просто – ако общината вдигне цената на паркирането, системата да го отрази. Струва ли според вас това 2 милиона? И защо ЦГМ мисли, че сегашната система не го може? Нали съвсем скоро Синята зона поскъпна от 1 на 2 лева, а се въведе Зелена зона, която е на различна цена от Синята. Някой да се е оплакал, че SMS за едната се таксува като SMS за другата?

Но, за да не стане все пак инфекция, ЦМГ се е подсигурил двойно, като най-голяма тежест е сложил на параметъра „План и методология за изпълнение на поръчката“. С други думи – не е важна цената, важно е техническото решение. Но и техническото решение не е толкова важно, важно е какъв план и методология за изпълнението му ще предложиш. Това е толкова перверзно, че не можеш и да се оплачеш. Как да докажеш, че едно намерение е по-добро от друго намерение?

В цялата процедура има само едно нещо, което на пръв поглед звучи смислено, но всъщност и в него е заложена мина.

Сега системата работи така: ЦГМ има договор с мобилните оператори, на които плаща около 10% от цената на събраните SMS-и за паркиране. Те от своя страна имат договори с компании, на които плащат част от тези 10% за специфичната дейност по поддръжка на разплащания, чрез SMS-и с добавена стойност.

Отделно от това ЦГМ има договор с още една фирма (за неизвестна стойност), която поддържа сървърите за системата. Ако целта е да се избегне разходът за сървърите – това е несериозно. За колко е договорът на общината по това перо не се знае, но услугата не е нещо грандиозно и е сравнима с техническата поддръжка на средно голям сайт.

С обществената поръчка се въвежда промяна. ЦГМ вече ще сключи договор само с една изпълнител, а той ще се „погрижи“ за договорите с мобилните оператори и поддръжката на сървърите.

Какво значи това на практика?

Сега в ЦГМ пристигат няколко фактури месечно – от мобилните оператори. За в бъдеще ще пристига само 1 – от компанията победител. Цялата полза за ЦГМ се свежда до обработката на няколко (три) фактури по-малко. Но да помислим какви рискове възникват от това - ЦГМ ще отчита приходи по данните предоставени от избраната „правилна“ компания - посредник. Нали имате достатъчното въображение, за да си представите до какво може да доведе това в български условия?

Подходът

Има нещо много сбъркано в цялостния подход на ЦГМ. Защо концентрация в доставчик на услуга (и то SMS – базирана), вместо отваряне на системата към всякакви възможни доставчици на платежни услуги? Да не забравяме все пак, че вече много хора имат мобилни телефони с интернет и не би трябвало да е проблем да се плаща за паркиране по интернет, чрез обичайните доставчици на такива платежни услуги. Доставчиците на платежни услуги най-вероятно и сами ще си разработят съответните апликации, ако им се предостави такава възможност. Това ще е доста по-евтино за потребителите, а и за ЦГМ.

Защо смесване на изработка на софтуер с поддръжка на платежни услуги? Нима който доставя платежни услуги не си е разработил и софтуера? Единствена отговорност на ЦГМ би следвало да е да си поддържа своя софтуер и да дава ясни указания на доставчиците какви данни, в какъв формат, при каква сигурност и периодичност следва да предоставят и за това не са необходими никакви търгове.

Изглежда, че ЦГМ просто се чуди на кого да дава по 50 000 лева месечно отгоре, вместо да влизат в официалния бюджет и междувременно да поокрупни в „избраната“ компания-посредник и онази част от 10-те процента, които досега мобилните оператори изплащаха на избрани от тях компании. „Чуди“ е крайно неточно, защото е очевидно, че победителят няма да е случаен. В обществената поръчка са заложени изисквания за 7 ключови експерти със завидна квалификация. Защо точно 7 и нужни ли са толкова хора е единият въпрос. Другият е нужна ли е тази квалификация и всичките сертификати, които се изискват от тях? Твърди се, че досега всичко е работило без особени проблеми с по-малко експерти и с по-ниска квалификация.

Нашето проучване сочи, че на пръсти се броят хората, които отговарят на поставените изисквания, което навежда на мисълта дали случайно не става въпрос за публично известна практика, подобна на подробно документираната в знаменития разговор на Бойко Борисов, Мирослав Найденов и прокурор Кокинов, в който земеделският министър споделя с имена как хората, които печелят поръчките, преди това сами са си ги написали от името на възложителя.

Още по темата

12/09/2013 Анализи

Как трябваше да се откраднат едни милиони от София

Следете новините ни в GoogleNews