Дишай! Ковачки ти доставя миризми от боклука на Италия

Последна промяна на 29 август 2019 в 14:59 7467 0

ТЕЦ Република

Снимка Биволъ

Разследваният в Италия за незаконен трафик на отпадъци Серджо Гозза доставя чрез фирмата Ecoexport S.r.L. боклука, който се изгаря в ТЕЦ-овете, свързвани с енергийния бос Христо Ковачки. Гозза отдавна доставя боклук за изгаряне в България и Румъния, където обаче е спрян. В България проблеми няма и институциите си затварят очите, пише Биволъ в поредното си разследване.

През юли 2010 г. Гозза е задържан заедно с други 16 заподозрени в рамките на операция, водена от прокурори в Неапол и Анкона, следва под домашен арест. Групата е обвинена за фалшифициране на резултати от лаборатория за нивата на арсен в 150 000 тона боклук, предназначен за Германия. Според прокурорите обвинените са били “напълно наясно с ролята си в сложна схема за нелегално складиране на боклук“. До присъда обаче не се стига поради изтекла давност.

Тези факти са посочени в разследване, координирано от международната организация на разследващите журналисти OCCRP. В него е установено, че Гозза стои и зад скандал с изгаряне на италиански отпадъци в Румъния в циментови фабрики на Holcim. През 2013 година кораб, превозващ 2700 тона отпадъци (RDF) от завода “Деко” в Абруцо, е задържан за месеци на пристанището на Констанца в Румъния. Износител на товара е Серджо Гозза чрез фирмата от Бреша Eco Valsabbia.

Eco Valsabbia и Ecoexport са регистрирани на един и същ адрес, имат едни и същи телефони и имейли, а Серджо Гозза е управител и на двете фирми.

След като удря на камък в Румъния, Гозза се насочва към България, където институциите не му създават проблеми. Разследването на Биволъ откри доказателства, че Eco Valsabbia е доставяла през 2015 г. отпадъци за изгаряне в циментовата фабрика на Holcim в Бели Извор.

“Много бизнесмени, които се занимават с боклук, са свързани с хора от криминални групи като Камората” – обяснява за IRPI Адриано Д’Елиа от тосканската Guardia di Finanza. Конкретно за Серджо Гозза доказателства за връзка с италианската мафия обаче няма, разясни за Биволъ италианската разследваща журналистка Сесилиа Анеси, която е съавтор на разследващия материал за италианския боклук, публикуван в няколко италиански медии. Криминалното дело срещу Гозза и съучастниците му е прекратено по давност от съда в Анкона през ноември 2018 г. и той се измъква от отговорност.

Редакцията на Биволъ пази товарителница, от която е видно, че тази година Ecoexport S.r.L. на Гозза е доставяла боклук за изгаряне в ТЕЦ-ове, свързвани с Ковачки. RDF-боклуците и битовите отпадъци минават през Пристанище Бургас – Запад, което е собственост на Кирил Домусчиев.

Търговски представител на Eco Valsabbia е българката Юлияна Стоянова, а конкретно за твърдите битови отпадъци в Източна Европа от страна на Eco Valsabbia и Ecoexport отговаря румънката Кристина Танасе.

Стоянова е отказала да отговори на въпроса на Биволъ какви количества боклук са договорени от италианските фирми като доставчици на фирми на Ковачки. Тя се позовала на забрана от директора на фирмата да дава информация за медиите. “Всичко е по легален начин и от министерството могат спокойно да дадат информация” – уточни тя. От пресцентъра на МОСВ , затова се чакат по реда на ЗДОИ.

Горим евробоклуци. Евтино!

С благословията на правителството и на местните власти, България се превърна в територия за неконтролирано изгаряне на битови отпадъци. Доказателство в полза на това твърдение са черните като катран стълбове от пушек, които често се издигат от комините на няколко ТЕЦ-ове у нас. Най-осезаемо това се случва в Перник от комините на ТЕЦ- Република , в ТЕЦ- Бобов Дол, в придобилия скандална известност ТЕЦ- Брикел в Гълъбово и в ТЕЦ- Сливен. Всички тези централи под една или друга форма изгарят отпадъци – с комплексно разрешително или като експериментално горене.

Собствеността на 4-те топлоцентрали е свързвана със самоковския бизнесмен и енергиен бос Христо Ковачки. За него американските дипломатически грами, публикувани от Wikileaks, дават красноречива характеристика на “енергиен мафиот”.

“Произходът на Ковачки е по-скоро от организираната престъпност. Той е бил близък партньор на Константин Димитров (наричан още „Самоковеца“), който, преди да бъде убит в Амстердам през 2003г., беше един от най-големите български контрабандисти. Някои като Дюлгеров, вярват, че незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Други, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки.“

Изгарянето на италиански боклук е нов етап за енергийните проекти, свързвани с бизнесмена и в него има икономическа логика. В Италия различни компании пласират различни типове битови, индустриални отпадъци и RDF за между 80 и 140 евро на тон. По-скъпо оценените отпадъци могат да бъдат само и единствено изгорени, или, казано с други думи, „оползотворени“ с код R1. За да получи някоя компания италиански боклук, тя трябва да представи на местните власти, отговарящи за сметищата, удостоверение, че разполага с площадка, лиценз и разрешения за съответните количества от компетентните власти в държавата – крайна точка за преработване и оползотворяване на сметта.

С всичко това разполага фирмата „Траш юнивърс“, която има разрешение от РИОСВ в Стара Загора да изгори 1,6 млн. тона отпадъци в България. Адресът за кореспонденция на „Траш юнивърс“ е в гр. Гълъбово – площадка “Брикел”. Площадката се намира в землището на село Обручище на терен с площ 25 декара, собственост на “Брикел” ЕАД. Формално фирмата няма връзка с Ковачки, но косвените връзки са налице.

С решение № 13-РД-468-00 на директора от 27.03.2019 г. на компанията се разрешават дейности по третирането на отпадъци. В заповедта са посочени 200 000 тона пластмаса и каучук, които могат да бъдат размесвани с цел подлагане на дейности по „оползотворяването“ им между R1 и R12. С R1 се означава изгарянето в пещи. Останалите дейности между R2 и R12 са оползотворяване по други начини. Най-често се преминава през стопяване на полимерите и превръщането им в спойка за тухли, керемиди и други строителни материали. Правят се опити и за добиването на гориво за генератори от полимерите в RDF-а.

Със същите указания на „Траш юнивърс“ се позволява да съхранят и преработят 700 000 тона запалими отпадъци RDF – модифицирани горива, получени от отпадъци. Разрешава се и третирането на 700 000 тона други отпадъци, включително и смеси от материали, образувани от третирането на други категории смет.

Според източници на Биволъ, емисари, свързани с Ковачки обикалят с въпросното разрешение и предлагат на различните компании в Италия да приемат смет на по-ниски цени. Дори ако приемат смет по 100 евро на тон при оценка 140 евро, от „Траш юнивърс“ се превръщат в желан партньор. След приспадането на транспортните разходи и пристанищни такси, приходът за компанията е между 45 и 60 евро от тон при пристигането на RDF-a на Порт Бургас.
От 2015 г. Христо Ковачки разполага и със собствен железопътен превозвач, което минимизира транспортните разходи вътре в страната. Ако всички количества се доставят през италиански контрагенти, тогава компанията „Траш юнивърс“ ще реализира около 80 милиона евро приходи.

Двойна печалба

В Закона за управление на отпадъците (чл 89 ал 2 от ЗУО) е вписано ясно ограничение „Забраняват се превозите на отпадъци за Република България, предназначени за изгаряне или съвместно изгаряне с оползотворяване на енергията за всяка инсталация, в количества за съответната календарна година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията, определен в разрешението или комплексното разрешително“.

Вече стана ясно, че “Брикел” има договор (с тайни клаузи) за изгарянето на 500 000 тона боклук от община Гълъбово. Какви са количествата вносен италиански боклук и дали те не надвишават половината от капацитета на инсталациите на Ковачки, засега не е ясно, но МОСВ и Митниците дължат отговори на тези въпроси по реда на ЗДОИ.

Ясно е, обаче, че евробоклукът е много по-изгоден. Родните компании, които пласират RDF, плащат само до 20 лева на тон на инсинераторите. Разликата с италианския боклук е в пъти.

„Брикел“ ЕАД има интерес да изгори колкото се може повече от отпадъците доставени на площадката на „Траш юнивърс“. Още повече, че контролът за количествата боклук, влизащи на площадката на “Траш юнивърс” се извършва с електронна везна на… самия “Брикел”, както е посочено в заповедта от РИОСВ – Стара Загора.

Идентични са интересите и на ТЕЦ-овете в Сливен, Бобов дол и Перник. Според мнозина експерти, пернишкият ТЕЦ – Република е най-заинтересован да се гори биомаса и RDF, защото въглищата, които се добиват в района към момента са с ниска калоричност и влажни. За разпалването им е нужно алтернативно гориво. В „Брикел“ ЕАД няма такива проблеми с въглищата, но пък имат ясен финансов интерес, а и разрешително за площадката.

Бизнесът с горене на боклук има и друга сладка страна – държавата изкупува електроенергията на ТЕЦ-овете на преференциални цени. Само от “Брикел” при 17 ст. на киловатчас без ДДС се генерират около 40 млн. лева годишно над борсовата цена на тока, сочи анализ на финансиста и съпредседател на ПП “Зелено движение” Владислав Панев.
Така се стига до парадоксалната ситуация, че ТЕЦ-ове, които имат инсталирана когенерация и комплексно разрешително да изгарят битови и технологични отпадъци, печелят веднъж от преференциалните цени, на които се изкупува произведената от тях енергия, и втори път от отпадъците, които им плащат да изгарят. За сметка на замърсяването и щетите за здравето на данъкоплатците.

Има – няма ОВОС

Преди повече от година няколко медии алармираха, че вместо да закрие топлоцентралата, правителството разрешава на „Брикел“ ЕАД да реализира инвестиционното си предложение за използване на алтернативни горива, като биомаса, RDF, нефтошисти и други подобни индустриални и битови отпадъци.

След като проучват проекта за „иновацията“, от РИОСВ-Стара Загора решават, че няма нужда да бъде изготвяна оценка на въздействието ѝ върху околната среда (ОВОС). Държавните експерти в звеното приемат на вяра, че иновацията цели подобряване на качеството на околната среда в района и снижаване на разходите за производство на електрическа енергия. Ситуацията с ТЕЦ-Сливен, който също е под опеката на РИОСВ Стара Загора, е идентична. Там също липсва искане за изготвяне на ОВОС.

Дотук инвестиционните предложения за горене на отпадъци от топлофикациите удрят на камък в няколко града – Плевен, Русе и др. Най-драматична бе съпротивата срещу горенето на RDF във Враца. Там населението на града започна да готви протести, когато общински съветник реши да прокара тази идея в местния парламент. Накрая кметът Калин Каменов обяви, че е против да се горят отпадъци в града му.

Експерти: Вредно и опасно е да се горят боклуци в стари инсталации

В решението на старозагорската инспекция относно „Брикел“ е посочено, че при реализацията на проекта не е предвидено изменение на технологията, защото добавянето на биомаса, отпадъци, RDF и нефтошисти нямало да измени състава на отделяните от ТЕЦ-а отпадъци. За повечето независими експерти подобни твърдения са меко казано смехотворни.

Случайно или не, на територията на свързваните с Ковачки ТЕЦ-ове в Перник и Сливен в последните годни възникнаха пожари. В края на септември 2018 г. в двора на топлоцентралата в Сливен избухна сериозен пожар, през лятото на 2017 г. и зимата на 2018 г. и в Перник. Отпадъците, които се запалиха под магистрала “Струма” при Дупница, също се оказаха предназначени за ТЕЦ-Бобов дол.

Повечето топлофикационни дружества, считани за собственост на Ковачки, правят постъпки да горят отпадъци в пещите си. В най-добрия случай те имат сероочистки. Реално при изгарянето на RDF се отделят неорганични газове като серен двуокис, азотни и въглеродни окиси и хлороводород. Образуват се токсични метални съединения на базата на арсен, олово, хром, никел, кадмий. Отделят се още и канцерогенните бензоли, феноли, диоксини, и фурани. Последните два се натрупват в околната среда и организмите чрез хранителната верига и буквално застрашават човешкото здраве и природата. ТЕЦ-овете не са пригодени да пречистват тези токсини. А за да се случи това, са нужни десетки милиони инвестиции, каквито очевидно не се планират.

Боклук, нефтошисти и… биомаса от норки?

Чрез компанията “Траш юнивърс”, която изглежда е в центъра на “екосистемата” на Ковачки за изгаряне на боклука, се открива връзка с друг голям скандал от последните седмици – загробването на стотици тонове трупове на норки край Сливен.

Според регистрите “Траш юнивърс” няма видима връзка с Ковачки. Фирмата е собственост на Георги Василев Илиев. Той регистрира компанията през юли 2018 г. в съдружие с “Ак Комерс” ЕООД на Асен Кръстев, който пък е съдружник в друга фирма с ресторантьора Ути Бъчваров. Впоследствие “Ак Комерс” ЕООД прехвърля дружествените си дялове (10%) на Илиев.

Освен “Траш Юнивърс”, Илиев притежава и компаниите “Мин Инвест” и “Видахим Експорт”, като втората е била собственик на първата, преди да продаде дяловете си на Илиев. След като “Брикел” обяви, че ще диверсифицира горивата си с биомаса, RDF и нефтошисти, „Капитал“ откри справка в регистъра на енергийното министерство, според която “Мин Инвест” е единствената компания в България с концесия за добив на нефтошисти. Концесията е за терен в с. Боров дол.

Именно на този терен според прокуратурата са открити заровени между 120 и 140 т. одрани норки, пише сайтът „За истината“. Там се посочва, че загробването на такова количество убити норки в землището за добив на нефтошисти е невъзможно без знанието на „Мин инвест“. Защото за това е необходима тежка техника, с която разполага само концесионерът.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !