"Народното събрание не трябва да е ковачница, в която се коват закони, а трябва да е лаборатория, в която работят най-способните химици и пипат с кадифени ръкавици".

С този цитат на Петко Стайнов - български юрист, дипломат и политик, Симона Велева от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) се обърна към народните представители, а поводът беше проектът за Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения, станал известен като "медийния закон на Пеевски".

Това стана по време на дискусия между собственици, главни редактори на медии и депутати по повод законопроекта, който беше приет от депутатите на първо четене през юли тази година. Той е изготвен от издателя и депутат от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и бившия пиар на ДПС Велислава Кръстева, която също е депутат.

По време на разискването проектът получи принципната подкрепа представителите на гилдията. 

"Новият медиен закон не си поставя задача да регулира медийни отношения в обществото. Чрез него целим да бъде ясно кой кой е – коя медия чия собственост е, как се разпространяват отделните издания", коментира депутатът от ДПС Йордан Цонев, а по-късно добави: "От предпазливост не искахме да сваляме кадифените ръкавици".

Какво предвижда проектът на ДПС?

Новият закон предвижда всяко печатно издание да съобщи собственика си в началото на всяка календарна година, а информацията се вписва в регистър. Проектът предлага декларирането на източниците на финансиране и собствениците на медиите, като освен печатните, включва и онлайн изданията. Идеята е печатните, електронните и онлайн медии да трябва да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик и да декларират всяко получено финансиране в предходната календарна година.

Медиите ще са длъжни да подават декларации не само за собствеността по Търговския регистър, но и т.нар. "задкулисни собственици". Ето какво пише в проекта: в случай че лицето, което "фактически контролира съдържанието на медията или редакционната политика", е различно от действителния собственик (този, посочен в Търговския регистър - б.р.), това се обявява в декларация, предлагат вносителите.

Предвиждат се и санкции от 20 хил. до 30 хил. лв., ако не бъдат декларирани обстоятелствата по собствеността на медиите. Глобите ще бъдат налагани от Министерството на културата. Освен това се добавя задължение медиите да декларират и кредити, както и пари от европроекти, от държавата или от общините.

Проектът цели и ограничение върху монопола в разпространението на печатните издания - нещо, за което самият вносител Делян Пеевски неведнъж е бил обвиняван. Ако се установи, че едно лице държи над 1/3 от всички обекти за продажба на дребно на печатни издания, Министерството на културата ще трябва да сезира Комисията за защита на конкуренцията.

Какви бяха критиките и предложенията на медиите?

Въпреки че измененията получиха принципната подкрепа на присъстващите, към него имаше и критики и предложения за допълнения. Основните бяха за това дали декларациите да се подават пред Министерството на културата.

От Министерството на културата пък възразиха срещу задълженията, които този закон може да им вмени. "Предлаганата нова парадигма поставя Министерство на културата във функция на наблюдение на всички медии, но това не му отива", каза зам.-министъра на културата Румен Димитров и подчерта, че това може да се приеме като опит държавата да контролира медиите. Според него това трябва да се извършва от нови независими регулатори.

Подобни мнения се изказаха и от представители на медии. 

Йордан Цонев обаче възрази срещу притесненията. "Никъде в законопроекта няма възложени функциите, които вие изброихте. Министерството се явява депозитар, трябва да съхранява. Санкцията касае тези, които не подават декларация - вие виждате, че няма декларация - има глоба. За разпространителите получавате всички декларации, виждате дали има 1/3 концентрация статистически и ако има - сезирате КЗК", каза той.

Председателят на правната комисия към парламента обаче също изрази позиция, че трябва да се помисли дали тези функции да бъдат вменени на министерството.

От АЕЖ изразиха притеснения, че глобите са прекалено високи. "Може малки медии, самостоятелни сайтове, блогове, които може напълно да бъдат приключени", каза Велева.

"Ако целта на глобите е да са по мярка, какъв ще е смисълът от тях", репликира Велислава Кръстева от ДПС.

Критиките на АЕЖ спряха до тук. По думите ѝ не е ясно как точно може да се установи дали дадена медия е декларирала задкулисния си собственик. "Кой и как ще установява разликата между фактическия собственик и задкулисия", попита тя, но така и не получи отговор.  

БНТ пък поиска ясен, прозрачен и публичен регламент за всички медии. Зина Трифонова от управителния съвет на обществената телевизия възрази срещу съществуващото законодателство, което има изисквания за радиата и телевизиите, но не и за онлайн медиите. "Не може едни играчи на пазара да са поставени при много сериозни изисквания, а за други да няма никакви", каза тя.

Главният редактор и собственик на OFFNews Владимир Йончев пък постави друг медиен проблем - когато неизвестен сайт открадне дадена статия от друга медия в интернет и засегнатият реши да си търси правата, но не може да се разбере на кого е собственост неизвестният сайт. Идеята му е когато се стигне до такава ситуация и ГДБОП не може да установи кой е собственик на сайта, откраднал съдържание, да може достъпът да него да бъде блокиран, докато не се разбере на кого е. 

"Мисля, че е справедливо, но не знам дали това отговаря на европейския стандарт", коментира председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов. Цонев пък обясни, че умишлено няма подобни санкции, защото тогава би могло да има притеснения, че идеята е ограничаване на свободата на словото. "Материята на този закон е много тънка", добави той. 

"В началото този закон ни изглеждаше като целенасочена акция да се обори, че господин Делян Пеевски контролира голяма част от пазара, включително на разпространението", коментира Тео Захов от Съюза на издателите. Според него обаче след допълнителните промени нещата изглеждали по-добре, но "разбира се - не е панацея". "Тази стъпка може да бъде положителна, но не трябва да е последната", каза още той.