Народното събрание прие в сряда на първо четене правителствения законопроект за киберсигурност. Законът мина с 89 гласа "за", 12 "против" и 19 "въздържал се". 

С текстовете на новия закон и на фона на буксуващата модернизация и липсата на квалифицирани кадри в Министерството на отбраната се предвижда военният министър да изгради, развие и поддържа способности за киберотбрана. Тези сили ще имат за задача да защитават комуникационните и информационни системи и системите за управление на националната отбрана и въоръжените сили при кибератака или при хибридни въздействия. Министерството на отбраната заедно с МВР, ДАНС и агенцията за електронно управление ще е отговорно и за осъществяването на киберотбраната на страната при извънредно положение или при война.

Военното министерство ще бъде задължено да провежда национални и международни учения и тренировки в областта на киберотбраната, като новите киберспособности на страната ще бъдат неизменна част от отбранителните сили и плановете за операции на войската. Ще бъде създаден и киберрезерв, в който ще се използва научният и образователен потенциал на страната.

В мотивите на проекта на закон се посочва, че с него България изпълнява ангажиментите си като член на Европейския съюз по мерките за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи.

Законопроектът предвижда създаването на нов орган - Съвет по киберсигурност, като консултационен орган към Министерския съвет. Министър-председателят също така ще определя Национален координатор по киберсигурност, който ще бъде секретар на новия орган.

Съветът ще изготвя Национална стратегия за киберсигурност и Национална стратегия за мрежова и информационна сигурност. Освен това той ще извършва "непрекъснат мониторинг на кибер картината в държавата".

В мотивите се констатира още, че в България към този момент няма съществуващ единен принцип на взаимодействие при киберинциденти и инциденти в мрежовата и информационната сигурност.

За тази цел ще бъде обособен Център по киберпрестъпност за действие на национално ниво към Главна дирекция "Борба с организираната престъпност". Той ще подпомага разследващите органи и ще изготвя дигитални експертизи на веществени доказателства.

В Държавна агенция "Национална сигурност" ще се създаде Център за мониторинг и реакция на инциденти със значително увреждащо въздействие върху мрежата и информационна сигурност на стратегическите обекти и дейности. Той ще подава ранни предупреждения, сигнали за тревога, съобщения и разпространяване на информация за инциденти и рискове.

Законопректът предвижда още председателят на Държавна агенция "Електронно управление" да създаде Национално единно звено за контакт. То ще отговаря за кординацията на въпросите, свързани с мрежовата и информационната сигурност, и за трансграничното сътрудничество със съответните органи в другите държави членки.

Ще се обособят и секторни екипи за реагиране при инциденти в компютърната сигурност. Те ще наблюдават за инциденти на нацинално равнище и ще оказват помощ за тяхното решение.

Още по темата

23/03/2018

Политика

Нов закон създава сили за кибер отбрана