Националният съвет за тристранно сътрудничество отхвърли бюджета на Държавното обществено осигуряване. Съгласие не беше постигнато и по въпроса за размера на минималната работна заплата.

Бизнесът се обяви против вдигането на минималните осигурителни прагове.

Работодателите поискаха още обезщетенията за болест да се плащат от НОИ, а не както е в момента, първите три дни от болничния да се заплащат от работодателите.

Това трябваше да е една временна мярка, чиято цел беше да се справим в момент на криза, но това вече не е така, подчертаха работодателските организации.

Социалният министър Ивайло Калфин коментира по този повод, че може да се търси разрешение на този проблем, но няма как да се прехвърли тежестта изцяло върху НОИ. Вместо това е по-добре да се помисли как да се намалят злоупотребите.

Бизнесът критикуваха и административното увеличение на минималните осигурителни доходи със 7,5%, колкото е средният договорен ръст по сектори, в дейностите, в които не е постигнато споразумение.

Синдикатите пък изразиха недоволство от запазването на размерите на обезщетенията и помощите. Те посочиха, че някои от тях не са се променяли от години.

Синдикатите подчертаха, че не могат да подкрепят бюджет, в който толкова често се казва „запазва се“.

Запазва се дневният размер на обезщетението за безработица. Обезщетението за майчинство остава 340 лева, въпреки че минималната работна заплата продължава да се увеличава, коментира президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, като настоя обезщетението за безработица да стане 12 лева на ден.

Намалява се процентът на държавната субсидия в ДОО за сметка на собствени разходи на НОИ, което е положително, но промените се случват бавно. Има две части в ДОО, които са недовършени – въпросът с частните фондове и със средствата за хората с увреждания.

Имаме готовност да започнем веднага преговори с частните пенсионни фондове. Вече имаме предложение на КФН, посочи Ивайло Калфин.

По повод публичните финанси за хората с увреждания пък Калфин обяви, че е поел ангажимент до края на есента да предложи концепция, която ще бъде обсъдена в Тристранката.

НСТС не постигна съгласие и за увеличението на минималната работна заплата на 420 лева през 2016 г.

Според работодателите минималната работна заплата ще стане твърде висока и фирмите ще са неконкурентоспособни. Синдикатите пък са на мнение, че тя е твърде ниска спрямо страните от ЕС.

Социалният министър предложи широк дебат по въпроса и определяне на критерии за размера на минималната работна заплата, така че тя да не се налага от държавата, а да се определя с договорка между синдикати и работодатели.

Още по темата

28/10/2015

Политика

„Мнимият болен“, избори и имунитетът на вечния фарс

24/08/2015

Икономика

Пенсионерите у нас са с 2766 по-малко спрямо миналата година

24/05/2015

Анализи

Пенсионна реформа или временно закрепване на статуквото