Три дни народът иска да пребие „психопата“ Сидеров и да му свали имунитета за да бъде поредният от хилядите осъдени политици, вероятно. Блажени са верующите.

Сидеров е „психически болен“, колкото аз съм балерина от „Большой театр“. Понякога политическите инженери имат чувство за хумор – нахлуванията и скандалите са в НАТФИЗ, а не в Лесотехническия, например. Темата е точно наркотици, а не друго. Фарс на фона на театралната академия, „Мнимият болен“ на Молиер, но далеч по-наситен конфликт. Златното пръстче се трансформира в алена бузка. Завеса така и не пада вече 10 години, аудиторията е пленена и изходите са заключени. Само не знам какво стана с #ignorevolen?…

Три дни няколко хиляди души са пленени в друг фарс – този в зала „Армеец“. Обсъждат се походни легла, дали имат храна и вода, свършила ли е тоалетната хартия?! Тук драматизмът щеше да привлече много публика, но спектакълът в НАТФИЗ е по-касов.

Никой не търси Гоочолу, който е купил навремето копирни машини, които не са в състояние да изкарат 100 копия. Никой не търси Доочолу, който е доставил тонери втора ръка, пълнени колкото да свършат на двайсетия лист. Никой не се замисля, защо докато спят по пейките три дни, никой не обяви, че секционните комисии, които не са броили преференции и предават празни таблици, биха имали време да ги преброят отново, под контрол на ОИК.

Малцина говорехме, още тази пролет, че тези избори ще са ад, че гласуването няма да свърши до вторник, ако има висока избирателна активност, че броенето ще е далеч от коректно представящо точните резултати. Не е възможно никой да не беше забелязал структурните дефекти и заложените капани в закона. 19 члена на ОИК трябваше да се справят с по 80-90 протокола, много от които с грешки и отнемащи чудовищно време за въвеждане. Все пак, поздравления за редовите членове на ОИК и на секционните комисии, които побъркани от умора и безсъние, се опитваха да крепят три денонощия система, която е проектирана да се скапе.

Машинно гласуване, донякъде и дистанционното, ще намали злоупотребите, при ясен обществен контрол върху програмното осигуряване на системата. Другото е срам.

Кандидати са разочаровани от грешките в СИК, избиратели не си откриват личния глас в секцията, където гласуват и става все по-трудно да ги убедим да гласуват отново. Личният мажоритарен избор на кметове и съветници не доведе до висока избирателна активност, дори напротив. В малките населени места се видя и рецидивът на преференцията при нисък праг и появата на никому непознати хора с 50-60 гласа, взети отнякъде. Предстои да видим първите частни общински съвети, където числеността на съветниците е малка (11 души), а феодалите вече нямат само кметове, имат си и съвети. Оставката на ЦИК няма да реши проблема. Демокрацията „победи“ и сега нека за десерт набием Волен.

И като се върнахме на фарса, един призив към мислещите хора в Народното събрание. Да внимаваме с имунитета на народните представители. Да не отидем в друга крайност, където ще се налага да дебнем кога повдигнати обвинения срещу депутати ще съвпадат с ключови гласувания и дали динамичното мнозинство във всеки следващ парламент няма да се арбитрира през съдебната власт. Все пак, може имунитетът да се премахне за хулигански прояви, но трябва много да се мисли за границите. Да не се вкараме, през популизъм, в ситуация, когато се срива имунитета на държавността и политическата система.

Докато не поставим основите със съдебна реформа и работещ антикорупционен закон, всичко което се прави ще влошава политическата среда и провеждането за избори занапред.

Невъзможността да проведем ефективни, коректни и спокойни избори, обезсмисля дебата за правомощия, местни финанси, такси смет и други теми. Те са безспорно важни, но е изгубено доверието на гражданите към разговора за идеи въобще, преди да са сигурни, че има смисъл да гласуват и гласът им да има значение. Разговорите за идеи се възприемат като лицемерие към демокрацията когато основите й са проядени.

П.П. Този текст не е критика към определена партия, а по-скоро към всички нас. За пореден път обаче, безспорно е, че законодателство, правено от социалистите, няма качества за нищо, освен за миниране дори на криво-ляво работещи механизми. 

Статията е публикувана на http://proshkov.eu/

Още по темата

20/10/2015

Избори

Прошко Прошков: Когато едно управление е атакувано от Москва, то е по-скоро добро

19/10/2015

Избори

Как да гласуваме аналогово в дигиталния свят

26/09/2015

Политика

Прошков: РБ иска да разруши едноличното управление в София