Quantcast

Трима депутати препитват Владислав Горанов по доклада за КТБ

OFFNews Последна промяна на 04 май 2016 в 16:07 1671 1

Народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев от Групата за натиск внасят днес два нови въпроса към министъра на финансите Владислав Горанов относно публикуваните наскоро доклад и договор за международно разследване на фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Това съобщиха от Гражданския съвет към РБ. 

Към този момент тримата народни представители, които работят най-активно по търсенето на истината за КТБ през последните две години, са открили два основни проблема в публикуваните данни.

„Преведеният вариант на доклада е пълен с грешки, а оригиналът не е наличен. Още по-притеснителна е частта с договорените неустойки за публикуване на доклада или договора между КТБ и международната разследваща компания AlixPartners Services UK LLP. Там ясно пише, че всички евентуални вреди или пропуснати ползи се дължат от масата на несъстоятелността на банката“, алармират Димитров, Славов и Андреев.

Във връзка с преведения доклад Групата за натиск пита министъра на финансите кой е извършил превода и как ще бъде предоставен той в оригинал на английски език. Неточностите, грешките и смисловите несъответствия вероятно се дължат на големия обем на доклада (близо 600 страници) и краткия срок за изготвяне на превода, отбелязват още депутатите.

Вторият въпрос е свързан с неустойките, предвидени за публикуването на доклада за международното разследване и договора.

В съобщението относно неустойките, на страница 3 е посочено,че:

„…имуществената отговорност на КТБ АД (н) може да бъде ангажирана, като КТБ АД (н) следва да обезщети AlixPartners Services UK LLP за вреди, загуби, разходи, искове или разноски, възникнали от или във връзка с договора, включително претенции от трети страни и произтичаща от това загуба, в резултат от разкриването на предоставени консултации или на Доклада.“

С други думи, евентуални вреди,пропуснати ползи и разходи на засегнати от посоченото в доклада лица следва да бъдат компенсирани от КТБ чрез масата на несъстоятелността, от която следва да бъдат удовлетворени вземанията на кредиторите на банката, в това число и най-големият ѝ кредитор с близо 4 милиарда лева – Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Той от своя страна дължи близо 2 милиарда лева на държавата по целеви заем за изплащане на защитените депозити в банката. В този смисъл, подобна клауза за регресна отговорност в договора за международното разследване, подписан от синдиците на КТБ, е от съществено значение за защитата както на интересите на неудовлетворените кредитори, така и на държавата, пишат в своя въпрос тримата депутати.

Затова Димитров, Славов и Андреев искат да разберат съгласувани ли са клаузите за имуществена отговорност с ФГВБ и респективно с министъра на финансите, като представител на държавата, която е най-големият кредитор на КТБ. От Групата за натиск настояват още за информация, относно мерките, които ще бъдат предприети за недопускане увреждане масата на несъстоятелността от подобни претенции на трети лица.