Станишев: БСП е партията на растежа, от 1997 г. насам нямаме провали

БСП е партията, която случва нещата, партията на икономическия растеж. От 1997 г. ние нямаме управленски провали, заяви лидерът на ПЕС Сергей Станишев в дълга и силна реч в Пловдив. Там се провежда организиран от ПЕС семинар, на който участват всички депутати от БСП, Изпълнителното й бюро, Националния й съвет, областните ръководства и младежкото обединение.

Този семинар е ясен знак, че ПЕС подкрепя БСП и председателя Миков, започна Станишев речта си, за да разсее опасенията, че има амбиции към ръководството на Столетницата.

Говоря като лидер на ПЕС. Днес БСП не е в международна изолация, както беше преди да поема лидерския пост. Като лидер на ПЕС една от моите задачи е левите партии да бъдат силни, каза Станишев.

Политиката не е нещо предопределено. Кой преди 2 години можеше да си представи, че правителството на Бойко Борисов ще бъде свалено след мащабни народни протести? Кой преди година можеше да си представи, че правителството на БСП ще бъде свалено от коалиционния ни партньор ДПС. Няма писано правило, че следващият кмет на Пловдив. Варна или Плевен ще е от ГЕРБ. Ще е, само ако го позволим.

В речта си продължила близо час, Станишев се разпростря върху почти всички теми:

Точките на напрежение

На 1000 км от нас се съществува Ислямска държава - средновековен халифат, отричащ всички фундаменти на европейската цивилизация.

На 100 км на север - в Украйна, в географското сърце на европейския континент се води война, жертвите на която вече са много хиляди.

Възражда се духът на Студената война в отношенията на Русия, САЩ и ЕС.

В Гърция - триумфална победа за СИРИЗА, след която всички се питат дали идеите на Ципрас са красива мечта или нещо, което може да промени Европа.

Неолиберализмът

Ние сме на финала на неолиберализма и в началото на нов политически и икономически модел.

Уорън Бъфет най-добре е описал неолиберализма: "В последните 20 г. се водеше класова война и моята класа я спечели. Това осигури доминирането на идеологията на неолиберализма."

В годините на прехода и у нас трайно се настани внушението, че пълното оттегляне на държавата от икономиката е единствено възможното модерно поведение и единственото условие за развитие. Твърдеше се, че „невидимата ръка на пазара“ гарантира прогрес. Както и по света, обаче, това доведе до уродливи резултати:

Оттеглянето на държавата фаворизира „силните на деня” – монополи и корпорации, използваха липсата на контрол не за да произвеждат, а за да се вплетат във властта, за да изкривяват пазара в свой интерес. И у нас, и по света това доведе до задушаване на демокрацията, до огромно неравенство, социален разпад и делегитимация на публичните институции.

И колкото и да се опитват родните критици да ни прехвърлят вината за неуспешния преход и разочарованието на българите, трябва ясно да кажем, че не ние сме авторите на този порочен модел! Напротив, оказа се, че в България единствената партия, която упорито заставаше срещу подобни политики е БСП.

Всички знаем, че сегашното правителство няма да реши проблемите на страната, напротив ще ги умножи.

Няма как да очакваме, че десните ще излязат от кризата. Те са част от проблема, не е от решението. За каква надежда можем да говорим? Днес за пръв път сме изправени през заплахата следващото поколение да живее по-зле от предишното.

И когато се оплакваме от нашенските олигарси, не е по-различно и в Европа. Най-скандалното в преговорите по Трансатлантическото споразумение за търговия, е намерението корпорациите да имат правото да осъждат цели държави за провеждани от правителствата им политики чрез „независим“ арбитраж. Замислете се – това не превръща ли демокрацията в една фасада?! Тогава кой управлява – гражданите, чрез легитимно избрани от тях правителства, или компаниите, чрез огромните си пари и неправомерно влияние?

Няма знак за равенство между капитализма и демокрация. На капитализма е нужен намордник.

На пазара правилата се определят от огромни конгломерати, за които е по-лесно да влияят на правителства, отколкото да се борят на пазара.

Левият разказ

На европейските избори през май 2014 г. ЕНП загуби значителна подкрепа – над 50 места по-малко в Европейския парламент. ПЕС запази позициите си. Но да си кажем честно – не бе припозната като алтернатива от гражданите на Европа. Ако социалдемокрацията не стане носител на промяната – други ще влязат в тази роля. Популистки, крайно леви или националистически партии. Донякъде виждаме повторение на 30-те години от миналия век.

Днес България е на прага на голяма и дълбока обществена промяна. Който не разбира това, няма да има бъдеще на политическата карта на страната. Търпението на хората отдавана е изчерпано. И макар на повърхността нещата да изглеждат приспивно спокойни, въздухът е зареден с напрежение. Недоволството ще нараства, поради задълбочаващото се неравенство, липсата на справедливост и перспектива за обикновените хора в страната. И големият въпрос пред БСП е – ще съумее ли да стане носител на промяната? Ще улови ли вятъра на промяната в своите платна? Или, вгледана в със себе си, ще пропусне този исторически шанс? Положението ни на опозиция е уникална възможност да насочим сили в тази посока.

Говорим за това, да сме в състояние да предложим на хората нов модел, нови принципи, нова идеология – и ценностна и икономическа, за управлението на страната за следващите 15 години. Накратко – БСП ще има бъдеще, ако съумее разбираемо и убедително да представи на хората левия разказ за това каква България искаме и ако го отстояваме последователно.

ГЕРБ бяха дясната СИРИЗА, днес са статуквото

Днес България се управлява от правителство, което е резултат на умората от един продължителен цикъл на противопоставяне, разделение, омраза и протести. ГЕРБ спечелиха, не защото се носител на надеждата, а като по-малкото зло. Като силна партия, излъчваща стабилност и монолитност, която знае какво иска и разчита на сериозна европейска подкрепа. Това е голяма разлика в сравнение с 2009 г. ГЕРБ се родиха като една своеобразна дясна „Сириза“ – с харизматичен лидер, популистко говорене, обещание за 2000 лв. заплата, алтернатива на статуквото. Но днес ГЕРБ е статуквото.

Нека бъдем откровени – в тяхно лице имаме мощен опонент. За тези години, чрез участието си във властта, повсеместно изградиха структури, които са най-ефективната изборна машина, подчинена на правилото „Целта оправдава средствата“. Демонстрират желязна дисциплина, партийна солидарност и самочувствие. Играят като един отбор.

На каква цена АБВ погази клетвите си?

Как претенцията за европейска ценностна ориентация на ГЕРБ, реформаторите и АБВ съжителстват с идеята на НФСБ циганите във фургони на полето, под охрана на жандармерията? На каква цена?!

Как многократните клетви на АБВ, че няма как да участват в самостоятелно дясно управление бяха погазени? И на каква цена? Как стана така, че АБВ се превърна в присъдружна на дясното управление партия, която не може да претендира за европейска лява ценностна ориентация, защото е в коалиционна прегръдка с крайно десните реформатори и с антиевропейски партньори като Патриотичния фронт?

Как например обещанията на АБВ за прогресивно облагане се трансформираха в отнемане на близо 400 лв. от джоба на стотици хиляди бедни работещи българи?! На каква цена? Къде се изпари грижата им за „Белене“ и „Южен поток“? Какво остана от „големия шлем“? Помним упреците към нас, с които проглушиха цяла Европа, как националистическа партия като „Атака“ крепяла кворума и каква била цената! Е, каква е цената за съвместното и ежедневно консумирано участие в управлението с националистите, с НФСБ? Всички знаем отговора на този въпрос – разпределението на благини и постове, разпределяне на ресурс за изборите! А ценностите? След всичко казано дотук трябва да ни е ясно, че участието на АБВ във властта освобождава ляво пространство и БСП трябва да се възползваме от това.

От 1997 г. БСП няма провали

На първо място – БСП има нужда от самочувствие и воля да отстоява постигнатото. Иначе никой няма да ни последва.

Някак плахо, без самочувствие говорим за управленските си постижения и по време на тройната коалиция, и по време на правителството, излъчено с наш мандат през 2013 г. Ние сме партията, която случва нещата. Ние вдигаме доходите и пенсиите и правим социалното размразяване. Ние докарваме икономическия растеж и даваме перспектива за развитие на икономиката, ние сме коректните към бизнеса и създаваме усещане за стабилност и предвидимост. След 1997 г. БСП няма управленски провали.

БСП е доказала, че може да работи за страната си. Имаме идеи, отстояваме ги. Но, когато постигнем резултат, не умеем да го защитаваме. При критики отвън лесно се огъваме, губим увереност, поставяме на съмнение собствените си сили и постижения. Време е да се отървем от комплексите си. 25 години стигат! Нашите постижения в управлението трябва да са като нашият Сталинград – рубежи, които да отстояваме и защитаваме с цената на всичко. Защото са част от нашата идентичност.

Дисциплина и солидарност, другари

На второ място – БСП трябва да се върне към свои утвърдени принципи – партийната дисциплина и вътрешна солидарност.

Само защитавайки се взаимно ще печелим обществено доверие и за партията си.

Говоря за солидарността, която трябва да има между нас, дори когато някой е в трудна ситуация, дори когато е сгрешил. Не си спомням някой от ГЕРБ да е говорил против свой колега или против лидера си в медиите. Нито някой от ДПС. Все чувам – ГЕРБ направи, ГЕРБ може, Бойко Борисов отстоява, бори се, работи… Срамота е да давам примери как другите правят това, което преди години беше наша „запазена марка“ и успешен модел на партийно поведение и дисциплина.

БСП ще излъчва сила, когато започне да отстоява хората си, политиките си, постиженията си. Тогава ще вдъхваме доверие и ще ни следват. Един конкретен пример, за който научих. Помните, че през пролетта именно благоевградската общинска организация поиска оставката на Кристиан Вигенин като министър. В ръцете ми връчиха това искане – на пленум на Националния съвет. Наскоро новата власт искаше да уволни председателя на същата тази организация на БСП – д-р Пандев – от ръководител на болницата в Благоевград – кой го защити – Кристиан Вигенин. Бих искал да дам десетки и стотици подобни примери. Вместо това мога да посоча множество случаи, когато ние сами хвърляме нашите кадри „на кучетата“. Ето това трябва решително да променим!

Разказ за бъдещето

За да ни припознаят за алтернатива ни трябва разказ за бъдещето. Нужно е да очертаем и споделим с хората ясна и вдъхновяваща картина за това каква България искаме. Да върнем надеждата, че личният и общностният интерес и успех, са възможни и съвместими, да върнем усещането за справедливост и равен шанс за хората.

Искаме България да е справедлива, социална, суверенна и просветена държава. Какво означава това?

Кметове на ГЕРБ прибират 1 милиард за саниране

Държавата ни днес привилигерова едни и дискриминира други. Как се разпределят обществените поръчки и евросредствата? Най-пресният пример – как ще се разпределят парите за саниране на жилищата? 1 милиард – само в общини на ГЕРБ и само от кметове на ГЕРБ? А в останалите общини няма ли панелки, не живеят ли български граждани?!

Държавата е на колене пред ЕРП-тата

Днес държавата е безпомощна пред големите финансови интереси. Не е в състояние да защити хората. Чухте ли последните оплаквания на премиера от двойните сметки за ток! Държавата стои на колене пред ЕРП-тата. И как няма да е така, когато правителството на НДСВ приватизира 2/3 от дяловете им, а ГЕРБ разпродаде остатъка?! 

Социалната държава

Обществените средства трябва да отиват за издръжка на обществените болници и училища. Който иска да се учи или лекува в частните – нека да си плаща.

Днес здравеопазването в България се е превърнало в печеливш бизнес за някои и в недостижим лукс за други. Това е цинично и само партия като БСП може да му се противопостави. Ние сме тези, които ясно трябва да представим нов здравен модел, който следва принципа – обществените пари – приоритетно в обществените болници. Не може най-бедната държава в Европа да издържа най-много частни болници на глава от населението, а в държавните да няма пари за бинтове!

В образованието – не е тайна, че голяма част от нашите деца излизат от образователната система в безпомощно състояние, да не кажем полуграмотни. Как е възможно да се допуска едно училище – в село Чипровци, което е преживяло и османското робство и войните от 20 век, да бъде пред закриване заради недостиг на 50 хил. лв. Ние сме тези, които се противопоставяме на безброй учебници по всеки предмет, за които се плащат десетки милиони годишно от хазната. Ние трябва да поставим въпроса за съдържанието на учебниците и да се спре сегашната вакханалия, която срива качеството. БСП е длъжна да промени деградацията на образователната система и да ѝ възвърне възпитателната роля, почти изкорубена сега, и уважението към учителите!

Просветена ще е държавата ни, когато върнем разговора за ценностите. Общественият модел, който ни наложиха през последните десетилетия, се превърна в опровержение на националните ни ценности. Успяват не тези, които се трудят честно, а тези които са вещи в далаверите. Реализират се не тези, които учат и трупат знания, а тези които са навътре в схемите. Силата на мускулите измести силата на ума.

Суверената държава

Има дълбоко вкоренено убеждание в обществото, че важните решения и за нашето бъдеще и за външната ни политика се вземат извън страната. А ние сме изпълнител на чужда воля. Много удобно е обяснението, че сме малка държава и не можем да се изправим напряко на големите сили. Побутнат ни от изток – огънем се, натиснат ни от запад – клекнем. Само че никой не се съмнява, че страни като Гърция, Сърбия или Румъния знаят какъв е техният интерес и го отстояват пред всеки. А ние все не можем. Именно заради това за четвърт век нямаме нито един реализиран голям индустриален или енергиен проект!

Когато националният интерес го изисква трябва да можем аргументирано да го отстояваме и пред Америка, и пред Европейския съюз, и пред Русия!

Аз съм премиерът, който през 2008 г. отстоя пред президента Путин България да има паритетно, а не миноритарно участие в „Южен поток“. Аз съм премиерът, който каза на ЕС, че не е справедливо България да получава компенсации за закриването на 1-4 блок на Козлодуй само до 2009 г. И извоювахме над 300 млн. евро допълнително. Аз съм отстоявал пред САЩ, че ако искат да се случи 7-ми блок на Козлодуй, няма как бедна България да даде 100% държавни гаранции за сумата за неговото изграждане.

И понеже днес голямото противопоставяне в света е между Русия и Америка, ние пак започнахме да се делим на американофили и русофили. Нека да запазим историческата ни обич и симпатия към Русия, респекта си към Америка, но да останем българофили.

Още по темата

31/01/2015 Политика

Пълната реч на Станишев пред седминара на ПЕС

Следете новините ни в GoogleNews