Редовната парламентарна комисия по социални въпроси прие на първо четене да се удължи действието на разпоредби по Закона за държавния бюджет, бюджета на НЗОК и Държавното обществено осигуряване до 31 март 2022 г. 

Причината за това е, че все още няма приет държавен бюджет за 2022 г. Зам.-министърът на финансите Росица Велкова представи мотивите за това: 

"Както знаете, сме в ситуация, в която нямаме приет закон за бюджет за 2022 г. Според Закона за публичните финанси са уредени основните въпроси, свързани със събирането на приходи, но има редица бази и критерии, заради които е създаден този законопроект. Предлагаме датата да е до 31 март, тъй като се очаква началото на февруари трите бюджетни закона за 2022 г. да бъдат приети от Народното събрание."

В законопроекта се предлага Министерският съвет да може да увеличава разходите само в два случая – когато има да се извършват разходи за инвестиционни проекти, одобрени от НС, и когато следва да се извършват разходи от сметките за чужди средства.

С една година се отлагат разпоредбите за Закона за радиото и телевизията, според които те нямат право на бюджет и се финансират от Фонд радио и телевизия, който на практика не съществува. Отлагането е традиционна практика от 2007 г., когато фондът трябваше да заработи.

Правят се и изменения в Закона за хората с увреждания, където се предвижда да се създаде Държавна агенция за хората с увреждания от 1 юли 2022 г.

Социалният зам.-министър Лазар Лазаров разясни какво се предлага по отношение на социалното осигуряване: 

"Предвижда се удължаването на действието на семейните помощи за деца, както и правото на достъп до тях. Запазват се размерите за еднократните семейни помощи за деца. И един благоприятен регламент за ползвателите на асистентската подкрепа по Закона за социалните услуги. Лицата, които полазват тази асистентска подкрепа, ще бъдат освободени от такси. Предлага се да не се заплаща тази такса поради липсата на нормативно основание за това."

Относно Държавното обществено осигуряване (ДОО) Лазаров обяви, че всички годишни параметри в областта на приходите - размерите на осигурителните вноски, на минималния и максималния осигурителен доход - се запазват.

"Запазват се и съответните размери на обезщетения при безработица – минималният и максималният размер. Запазване на сегашното равнище на минимална пенсия както и на максималната."

Зам.-социалният министър каза още, че е предвидено да влезе в сила и промяна на коефициента за формиране на възнаграждението на личните асистенти след 31 март - да стане от 1,2 на 1,4.

Бившият социален министър и зам.-председател на комисията Деница Сачева заяви, че ГЕРБ ще се въздържат по време на гласуването и направи няколко забележки по предложенията: 

"За пръв път влизаме в годината без бюджет. Доброто планиране като че ли още е трудно за колегите от "Продължаваме промяната" - този законопроект бе внесен едва на 23 декември. По отношение на минималната работна заплата (МРЗ) бяха направени анонси, че ще е 760 лв. Тя сега остава 650 лв. Не мисля, че би представлявало проблем коефициента за личните асистенти да бъде 1,4 от 1 януари със задна дата, тъй като пак ще е по-нисък от МРЗ."

Според Сачева 1 юли е нереалистичен срок за откриването на нова агенция за хората с увреждания: 

"Всички с опит в администрацията сме наясно, че това са невъзможни срокове. Към момента не е ясна формата на тази агенция, откъде ще се взимат служители и т.н. Този срок е нереалистичен. Ако ще правим нещо, по-добре да говорим за 31 декември 2022, а не за 1 юли. Няма смисъл да влизаме в механично прехвърляне, както всеки път създаването на тази агенция се отлага."

Зам.-председателят на комисията д-р Хасан Адемов от ДПС заяви, че ДПС няма да подкрепи предложения законопроект:

"Нивата на социална защита в този законопроект или са замразени, или дори има отнети права. Служебният кабинет беше приел закон за държавния бюджет, той можеше да бъде коригиран, а сега хората ще бъдат със замразени социалноосигурителни права."

Според д-р Адемов объркването при пенсионерите е голямо и те не могат да се ориентират коя добавка за какво е: 

"750 млн. лв. бяха отпуснати за тази допълнителна добавка до юни. Пенсионерите трудно правят разлика между добавка за COVID и размер на пенсията. Ние предложихме тези пари да отидат към Aгенцията зa социално подпомагане, за да знаят хората, че има разлика между COVID добавката и размера на пенсията. Сeга объркването е тотално и хората не могат да се ориентират."

Георги Георгиев от "Възраждане" попита Росица Велкова колко точно би струвало, ако коефициентът за изчисление на възнаграждението на личните асистенти бъде увеличен:

"Разходите, които са необходими за първите 3 месеца на 2022 г., възлизат около 19 млн. МФ е направило разчетите и има готовност да финансира тези средства и да повиши възнаграждението на личните асистенти", отговори Велкова.