След 25 години законите за НСО и ра­зузнаването влизат в пленарна зала

Пакет от четири закона - за Националната разузнавателна служба (НРС), Националната служба "Охрана" (НСО), за службата "Военна информация" (военното разузнаване), както и за общия устройствен закон за сектора влизат за обсъждане в пленарната зала.

Четирите законопроекта бяха изработени още през първия мандат на ГЕРБ, но управляващите не успяха да ги гласуват заради преждевременната оставка на кабинета Борисов. Това е трети опит Народното събрание да приеме чаканите 25 години закони за НСО и разузнаването, които и до момента работят без регламент.

Вносител на законопроектите е председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и тяхното точно наименование е: Законопроект за Националната служба за охрана, Законопроект за военното разузнаване, Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”, Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност.

В законопроектът за национална  служба за охрана ключов въпрос е регламентирането на правото на охрана за държавния глава, вицепрезидентът, министър-председателя, председателят на НС и неговите заместници, председателят и членовете на Конституционния съд, членовете на МС, главният прокурор, омбудсманът, кметът на столицата и чуждестранни гости.

Президентът, председателят на парламента и премиерът нямат право да откажат охрана от НСО. Те имат право на охрана и до четири години, след като са напуснали постовете си, но само при условие, че е констатирана опасност за живота им. Всички останали могат да откажат държавна охрана, след като попълнят декларация. На тях им се полага охрана по местоживеене, както и лична охрана и транспорт в чужбина.

Законът дава право за охрана и на депутатите. Това обаче ще става само при констатирана повишена застрашеност в мирно време право. За първи път се дава възможността български задгранични представителства да имат охрана от НСО.

На държавните гардове се дават правомощия да изискват информация, както от публични органи и организации, но също и от юридически и физически лица. Те ще имат и ограничени полицейски правомощия - ще могат да задържат опасни лица с помощта на подръчни средства като белезници и въжета. Държавните гардове ще могат да ползват още електрошокови палки, димки и устройства за принудително спиране на превозни средства.

Те ще имат право да ползват и оръжие за защита на охраняваното лице или ако задържан нападател окаже въоръжена съпротива. Оръжие може да се използва и за спиране на превозни средства или за защита "от нападение от опасни животни". За първи път гардовете на НСО ще трябва да попълват и декларации за имущество и доходи, а за всеки служител ще се води служебно дело.

Законопроектът за военното разузнаване за първи път ще се регламентира работата на службата със закон. В предложението се посочва, че военното разузнаване или служба „Военна информация” ще се ръководи от министъра на отбраната и от началника на отбраната. Директорът на службата се назначава за срок от 5 години с президентски указ по предложение на правителството. Директорът може да бъде военен или цивилен, но не бива да членува в политическа партия. Проектът регламентира сътрудничеството с военните разузнавателни органи на други държави и структури в НАТО и Европейския съюз. Потребители на информацията на Службата са държавни ведомства и институции, като пълен достъп имат президентът, председателят на Народното събрание, министър­-председателят и министърът на отбраната. Изрично е
регламентирано, че върху дейността на военното разузнаване се упражнява парламентарен, административен и
съдебен контрол от предвидените в Конституцията и законите органи.

От ГЕРБ предлагат два отделни закона за институцията, която минава на подчинение на изпълнителната власт, и за военното разузнаване, което си остава като служба в Министерството на отбраната. Реформаторският блок внесе още в началото на мандата законопроект за сливането на военното и цивилното разузнаване в Държавна агенция "Разузнаване", който бе отхвърлен от парламентарната комисия.

Шефът на цивилното разузнаване да се назначава с указ на президента по предложение на правителството, предвижда още проектозаконът.

В Законът за национална сигурност се урежда дейността на Съвета по сигурността към министър-председателя. Вносителите предлагат специалните служби да се контролират от Министерския съвет чрез съвет по сигурността, който е консултативен и координиращ орган към правителството. В него ще влизат премиерът като председател, министрите на отбраната, на вътрешните работи, на финансите, началникът на отбраната, главният секретар на МВР, шефовете на ДАНС, на ДАР, на „Военна информация“, на НСО, секретарят на съвета по сигурността и двама представители на президента, изрично определени от него с указ.

Още по темата

27/04/2015

Сигурност в бъдеще неопределено

19/03/2015 Политика

Паравоенна структура ще пази властта от народната любов

12/03/2015

Законите за службите – минно поле за отношенията ГЕРБ-РБ

12/03/2015 Политика

Нов закон спира предаването на архивите на Военното разузнаване

Следете новините ни в GoogleNews