Демократична България внесе за обсъждане промени в Конституцията още в първия работен ден. Интересно е, че проектът за промяна в Конституцията вече е качен на парламентарния сайт от деловодството - при положение че, за да започне такава процедура за промяна, са необходими 48 подписа на народни представители, а “демократите” имат само 27.

Промените, предложени от ДБ, са основно за сериозна съдебна реформа. Въвеждат се правила и контрол при избора за висши съдебни постове, висши административни постове и регулаторни органи. С други предложения се дават повече права на гражданите, включително законодателни.

Лустрация за 10 години

Едно от предложенията предвижда с отделен закон да “се въвеждат основания за лустрация на лица, заемащи публични длъжности в държавната администрация - поради принадлежност към репресивните органи на тоталитарния режим, както и поради членство в ръководни органи на Българската комунистическа партия".

Реално се предлага отстраняване от висши публични публични длъжности за период от 10 години в секторите: национална сигурност, отбрана, вътрешен ред и правосъдие. Лустрационните основания трябва да се прилагат за Министерски съвет, министерствата на отбраната, правосъдието, вътрешните и външните работи, в службите за сигурност, в съдилищата, прокуратурата, следствието, Висшия съдебен съвет, в Конституционния съд, както и в независимите контролни и регулаторни органи. Ограниченията трябва да важат също за експертния и техническия персонал, ако работят с класифицирана информация.

С лустрацията върви и “проверка на интегритета на кандидатите за висши публични длъжности, включително за тяхната лоялност към демократичните ценности и принципи". За това се предвиждат периодични "проверки за почтеност" на хората на висши постове.

Съдебна реформа

Идеите за промените в Конституцията предвиждат сериозна съдебна реформа. Предвижда се намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет до 5 души и 15-членен орган. В момента парламентарната квота е 11 души, a целият ВСС - 25. Осем от тях трябва да се избират пряко от съдиите, а председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд трябва да са членове по право.

В момента ВСС се състои от две колегии – на прокурори и съдии. Те функционират заедно в Пленум на ВСС, който избира тримата "големи" в съдебната власт и решава финансовите и имуществените въпроси на съдебната власт. Сега политическата квота е равна на професионалната квота във ВСС и реално има превес заедно с главния прокурор. 

Мандатът на ВСС трябва да е 5 години, без право на преизбиране. ВСС да се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие – от този на ВАС. Министърът на правосъдието и главният инспектор могат да присъстват на заседанията, но нямат право на глас.

Прокуратурата се предвижда да бъде извадена от ВСС и съдебният орган става "съдийски".

Нов модел за избор на главният прокурор

Предложението е главният прокурор да се назначава и освобождава от президента по предложение на парламента с мнозинство от 3/5 от всички народни представители, а не от присъстващите в залата, като самият той ще се предлага от министъра на правосъдието или от 1/5 от депутатите. Мандатът на главния прокурор трябва да е 5 години.

Проектът на ДБ предвижда създаването на нов прокурорски съвет. Той ще назначава, повишава, понижава и освобождава от длъжност прокурорите. „Прокурорският съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, министърът на правосъдието, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, петима членове, избрани от Народното събрание с мнозинство две трети от всички народни представители“, пише в проекта.

Мандатът на Прокурорския съвет е 5-годишен, членовете не могат да бъдат преизбирани за нов мандат. Предлага се председателите на ВКС и ВАС да нямат право на повторно избиране.

„За председател на Върховния касационен съд и за председател на Върховния административен съд могат да бъдат предложени и назначени само действащи в съответния съд съдии“, пишат още в проекта си от ДБ.

Всеки съд и гражданин да могат да сезират Конституционния съд

В момента Конституционният съд може да бъде сезиран само от: най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, главния прокурор, омбудсмана и адвокатурата.

Демократична България предлага всеки съд да може да сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на закон, приложим по конкретно дело.

Въвежда се и статутът на индивидуалната конституционна жалба - всеки гражданин да може да сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават негови права и свободи.

10 000 граждани да предлагат закони

Друга ключова идея в проекта и е въвеждането на законодателна гражданска инициатива по предложение на поне 10 000 души с избирателни права. Те ще могат да инициират законопроекти, които да се обсъждат и приемат равнопоставено със законопроектите, внасяни от народните представители и правителството.

Според депутатите на ДБ тази процедура ще даде възможност за контрол върху открито лобистки законопроекти, внасяни от отделни народни представители.

Вносителите на проекта за изменения на основния закон изрично подчертават, че той следва да бъде представен за разглеждане и обсъждане по установения ред, едва когато бъде подкрепен от 1/4 от народните представители, както пише и в Конституцията.