Президентът издаде указ за назначаването на Лозан Панов

OFFNews 03 февруари 2015 в 17:55 2140 3

Президентът Росен Плевнелиев издаде указ за назначаването на съдия Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд.

Указът бе издаден след проведена от държавния глава среща с избрания от ВСС за председател на ВКС.

Пред bTV началникът на кабинета на президента Екатерина Захариева бе категорична, че Плевнелиев е подписал с "чиста съвест" и е убеден в професионалните качества на Панов.

"Президентът не счита, че има мотив да върне този избор", коментира Захариева, тъй като единствените упреци, свързани с назначаването на новия шеф на ВКС, бяха за самата процедура - гласуването и това дали то ще е електронно, или чрез хартиени бюлетини. 

В деня на избора на председател на ВКС въпросът с гласуването бе обсъден 2 пъти.

Първо, още в самото начало Съветът отхвърли предложението на Калин Калпакчев за гласуване с бюлетини. 

По време на излагането на своята концепция обаче Лозан Панов поиска ВСС да преосмисли решението си и да проведе избора именно с хартиени бюлетини. Предложението на съдията също бе отхвърлено и изборът се проведе чрез електронно гласуване.

Екатерина Захариева добави, че на среща, проведена по-рано днес, Панов е обещал пред Плевнелиев да работи усилено за реформа в съдебната система.

Припомняме, че на 29 януари Висшият съдебен съвет (ВСС) избра Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд (ВКС).

Съдия Панов успя да "победи" прекия си конкурент съдия Павлина Панова, като за него гласуваха с 17 гласа "за" и 6 гласа "против", а въздържали се нямаше.

Аргументите на президента

От пресслужбата на държавния глава разпространиха следните аргументи на Плевнелиев, които той е изтъкнал след издаването на указа за назначаването на Лозан Панов:

"Президентът и екипът му проследиха цялата процедура за избор на председател на ВКС, в рамките на която всеки един от кандидатите представи публично своята визия по ключови за съдебната система въпроси. Неправителствени организации, магистрати и всички членове на ВСС имаха възможност да изразят становище, да поставят своите въпроси и да получат отговори. Кандидатурите бяха публично известни месеци преди ВСС да избере председател на ВКС. През този период всички заинтересовани можеха да изразят своята позиция. Непосредствено преди избора президентът призова всеки, който има отношение по темата, да изложи своите аргументи „за“ и „против“ кандидатите. По време на цялата процедура и към настоящия момент за нито един от двамата кандидати не бяха изнесени аргументи или факти, които да поставят под съмнение професионалните и моралните им качества. Изразени бяха критики единствено по отношение на самата процедура, но не и относно качествата на който и да е от двамата кандидати. Държавният глава е доказал, че в основата на неговите решения при назначенията във висши държавни органи стоят професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и обществената оценка. Винаги, когато е имал аргументи, президентът се е противопоставял на безпринципни назначения.

Конституцията на Република България предвижда споделена компетентност на президента и на ВСС при първо предложение за назначаване на председател на ВКС, каквато е хипотезата сега. В този смисъл е и Решение №2 от 2002 г. на Конституционния съд. Тази споделена компетентност обаче не означава, че президентът може да изземе решаващата роля на ВСС и да откаже назначаването, без да има каквито и да било аргументи. Евентуален отказ на президента да назначи предложения кандидат трябва да бъде мотивиран с факти, поставящи под съмнение професионалните и моралните качества на кандидата или способността му да се справи с поста, за който е избран. Само така ще бъде възможно ВСС при повторния избор да вземе предвид посочените недостатъци. Следва да се има предвид, че отказът на президента да подпише указ за назначаването, ще върне процедурата за избор на председател на ВКС в началото. Съгласно чл. 129, ал. 2 от Конституцията обаче, президентът е длъжен да назначи следващия предложен кандидат, който и да е той, без значение дали притежава или не необходимите професионални и морални качества.

По отношение на процедурата трябва да се припомни, че изборът във ВСС се извършва от малък брой хора и организацията на който и да е начин на избиране на кандидата – електронно или с бюлетини, не би следвало да представлява някакъв проблем. От тази гледна точка нямаше пречки ВСС да се съобрази с обществените очаквания, както и с публичния апел на съдия Панов и да организира избора по начин, който да изключва всякакви съмнения за независимостта на вота на всеки един от членовете на Съвета. Това би довело до много по-висок начален кредит на доверие към избрания кандидат и към съдебната система като цяло. Въпреки това, държавният глава не смята за правилно да откаже назначение, като стъпва единствено на недоказани хипотези. В едно демократично общество възможността за изразяване на различни мнения при назначения на ключови постове е основополагащо, но също толкова важно е оспорването на определено решение да почива на убедителни доводи.

Президентът обръща внимание, че няма как едновременно да бъдат спазени принципите за тайната на вота и за публична аргументация от всеки член на ВСС за кого е гласувал, защото двата принципа взаимно се изключват. Освен това е въпрос на конституционна уредба кое да бъде предпочетено – тайната на вота или публичната аргументация, за да се отговори в най-голяма степен на обществения интерес.

Подписвайки указа за назначение, президентът ще очаква от избрания председател на ВКС да отстоява принципа за независимост на съдиите и да работи активно за провеждане на съдебната реформа.

Държавният глава призовава провеждането на съдебната реформа да се превърне в реален процес, а не да спре до приемането на поредната стратегия. Президентът счита, че съдебната реформа е ключова, като трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, трябва да работят активно, за да гарантират правата на гражданите и спазването на принципа на върховенството на закона".

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови