Системи, приложения и услуги, базирани на технологиите на изкуствения интелект ще подпомагат развитието на образованието, публичните услуги, селското стопанство, здравеопазването и околната среда. Тези сектори са очертани като приоритетни в приетата днес от правителството Концепция за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г.  

В документа обаче няма заложени срокове и бюджет. Пише, че ще се разчита на пари от оперативни програми от ЕС. Тепърва ще се създава междуведомствена работна група, която да изготви оперативен Национален план/пътна карта за изпълнение, в който е ще бъдат конкретизирани мерки и дейности, срокове, отговорни институции, очаквани резултати и индикатори, както и организация за отчет на изпълнението и периодична актуализация.

Google Speech-to-text API1 е по-зле от прототип на БАН

В документа се дават различни насоки за развитие на изкуствения интелект. Такъв пример е създаването на публични услуги с гласова връзка на български език. "Успешните виртуални диалогови асистенти по света са изградени над утвърдени и устойчиви продукти за разпознаване на реч като Google Speech-to-text API1, който транскрибира и вербализира реч на над 120 езика". Продуктът на Гугъл разпознава българска реч с ежедневна лексика с точност над 75% за произволен говорител. Независимо от сравнително високото (и непрекъснато подобряващо се) качество, вграждането на подобен интерфейс в диалогови асистенти в публични организации в България би било много скъпо и би изисквало непрекъснато заплащане, тази услуга струва 0,006 USD за аудиозапис от 15 секунди, пише в концепцията. Там се съобщава, че В БАН е създаден изследователски прототип за разпознаване на българска реч. Той е обучен над политическа реч (публични аудио-файлове от Народното събрание) и медицински текстове (последната задача се финансира по Националната научна програма еЗдраве за периода 2019-2021). Системата е базирана на оригинален подход за приближено търсене2 и работи в реално време с висока точност (над 90%). Това може да е началото на пътя към създаване на висококачествени гласови интерфейси на български език. 

Пише също така, че трябва да се залага на бакалавърси и докторски програми в областта на изкуствения интелект.

„Изкуственият интелект отдавна не е абстрактно понятие. Става повсеместен , много бизнеси са фокусирани в създаването на иновации, базирани на него. Някои от секторите в резултат на развитието на изкуствения интелект ще бъдат обект на пълна трансформация, някои ще бъдат променени завинаги“, това е заявил на днешното правителствено заседания министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков.

Според правителствената информационна служба документът предлага цялостна визия за развитието и използването на изкуствения интелект в България. Основава се върху стратегическите и програмни документи на Европейската комисия, които разглеждат изкуствения интелект като един от основните двигатели на цифровата трансформация в Европа.

"Основната цел на концепцията е да обедини усилията по разработка и внедряване на системи с изкуствен интелект чрез създаване на научен, експертен, бизнес и управленски капацитет. Предвижда се осигуряване на модерна комуникационна и научна инфраструктура за развитие на цифрови технологии от ново поколение. Ще бъде усъвършенствана системата за образование и учене през целия живот. Ще бъде подкрепено развитието на научните изследвания и внедряването на иновации в ключови сектори, както и ще се работи за въвеждане на етична правна и регулаторна рамка, която се ползва с обществено доверие", декларира правителствената информационна служба.