Плевнелиев: Европа трябва да отговори на политиката, която ни връща в XIX век

OFFNews Последна промяна на 27 април 2014 в 17:03 4168 10

"Европа трябва да даде ясен отговор на политиката, която ни връща в XIX век и времето, когато Великите сили са вземали решения вместо малките държави."

Такава позиция заявява президентът Росен Плевнелиев в интервю за германското радио „Дойчландфунк".

Думите му са в отговор на въпрос за притесненията на България от украинската криза и са израз на очакването за категорична позиция на Европейския съюз срещу агресията на Москва.

„Загрижени сме за баланса в Черноморието. Загрижени сме във връзка с темата за Великите сили и периферията между тях", посочва българският президент и призовава в сегашната ситуация да се обърне внимание не само на Украйна, но и на цяла Югоизточна Европа.

Той припомня, че България подкрепи „ясно и еднозначно” всички решения на Европейския съвет и на Европейския парламент. Плевнелиев посочва, че национализмът на Русия е очевиден и че анексирането на Крим е посегателство срещу основите на международно-правната система.

На въпрос дали България все пак не проявява разбиране към руската позиция за Украйна и за поведението й в Крим, Росен Плевнелиев подчертава, че украинският народ сам трябва да взема решения за бъдещето си и допълва, че политиката на дестабилизация е опасна.

„Позитивната тенденция за мирно сътрудничество и икономическо развитие в региона може да бъде дестабилизирана”, прогнозира още българският държавен глава.

Той споделя още, че в България тече дискусия за отношението към Русия и че понякога се пита дали някои политици от социалистическата партия наистина са разбрали, че България принадлежи към семейството на Европейския съюз.

На въпрос дали радикалните партии в следващия Европейски парламент ще бъдат под влиянието на Москва Плевнелиев посочва, че ултранационалистите и десните популисти не са сигнализирали несъгласие с политиката на Русия, дори когато тя е нарушила международното право с анексирането на части от друга независима държава.

Приоритетите на България трябва да бъдат енергийната независимост, енергийната ефективност и енергийната диверсификация, посочва президентът и допълва, че след газовата криза през 2008 г. България е започнала работа по изграждането на газови връзки с Румъния и Гърция.

По отношение на продължилия повече от две десетилетия български преход и съмнителните резултати от него Плевнелиев изразява загриженост от скромните постижения през последните 25 години.

„Ние не се намираме там, където искахме да бъдем. Затова съм загрижен. Може да се върнем назад заради кризата, която наблюдаваме в момента в Европа", споделя българският президент.

Той споменава протестите в България от миналата година и подчертава колко е важно навреме да се обсъждат открито проблемите.

„Често говоря по тези теми и то напълно съзнателно, защото, ако сме прекалено дипломатични и отлагаме всичко за следващото поколение, в бъдеще ни очаква огромна криза", казва Росен Плевнелиев.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

27.04 2014 в 21:52

Кои са в Русия националистите,та там живеят 135 националности,славянските народи ами те са роби били и сега са роби,никога не са командвали отделна държава,нямат царска династия,другите народи по голямата част са с българска кръв ,има немци които 300 години командват Русия до октомврийската революция.Господин пидердент на България ,научи историята и тогава се изхвърляй като чикия на мокър пясък
Националисти има в България ,Най много са в Севлиево и Търново защото там е сърцето на България

27.04 2014 в 21:45

Какъв руски национализъм,чакай бе гюлме,ти още не си видял руските националисти,тука игарят само сили с еврейска ориентация,ами всичко е така ясно ,вземи коя да е сила и ще видиш ,че всички шефове на групировки са евреи,защо се парвите на луди и глупави,или такъв е политика който иска по дълго да е във власта,нито дума за евреите -тема табу.
Много тъп и страхлив президент,няма собствено мнение мижатурка ,малко жалко човече с нежно гласче,резил за велика България,роб на евреите

27.04 2014 в 19:06

Отново само президентът изразява истинска и достойна позиция!!! След толкова плювни по негов адрес, организирани цигани и лелки-селяндурки с дудуци под прозорците му му се възхищавам на търпението...

Плевнелиев и Реформаторски блок , No10 - това е Европа!

Не на руския газ, с който БСП/АБВ/ДПС/АТАКА/ББЦ и Сие се опитват да ни продадат на Русия!!!

А който иска да живее в Блядистан- да се изнася натам незабавно! Тук е и ще бъде България, не анексирана съветска република!

27.04 2014 в 18:23

Отминалата година поднесе още една съчинена сценка на българския „преход“: наблюдавахме поредната „революция“, наречена борба с олигархията и смяна на системата, в която една част от господстващата върхушка, междувременно загубила властта, впрегна присъдружната си медийна, политическа, икономическа и криминална прислуга за борба с другата олигархическа разцветка, като за целта бяха мобилизирани и хвърлени като площадно пушечно месо жертвите на олигархията, последните искрено убедени, че действително им е дадена думата и шансът за действие. Мнозина изглежда още не са проумели, че във вече установения обществен модел им е отредено да бъдат декори, а не актьори на собствения им живот. Каква е равносметката за България и българите след почти четвърт век преход? - Първо, в страната трайно е установен властови модел, който въпреки фасадната си „демократичност“ по самия си генезис не предполага представителност и демократично управление, като действащата парламентарно-политическа инфраструктура има за задача да прикрива, а не да разкрива реалните субекти и механизми за генериране и упражняване на власт. Този модел обслужва установената през 90-те години социална матрица, нямаща нищо общо с приписваните й характеристики на „европейско“, „модерно“ и прочие папагалстващи клишета общество. Нещо повече, действена демокрация в България не може да има нито сега, нито в бъдеще, нито в началото на „прехода“. И това не се дължи на нечия зла воля, както наивно се обяснява, а на самата обществена структура, в която пребиваваме. Ако впилите се във властта „елити“ не представляват реалните интереси на тези, които са ги изпратили там – те не биха оцелели и ден. А ако те представляват тези интереси, те не могат да представляват интересите на нещото, известно популярно като „народа“. От друга страна, ако „народът“, особено в сегашното му насипно социално агрегатно състояние, бъде дори хипотетично допуснат до властта, това ще бъде началото на края на каквото и да е цивилизовано общество, дори в сегашния му уродлив гротесков вид. За да има действен парламентаризъм, трябва да има социална инфраструктура, генерираща обществени групи, които да виждат в парламента и политическите партии реално средство за изява и реализация на свои интереси. Нищо такова няма у нас. Ето защо Народното събрание, „лявото“ и „дясното“ ще продължат да служат само като удобен гръмоотвод за гнева на не особено интелигентната електорална „публика“, която хабер си няма за реалните механизми, генериращи властови и прочие ресурси. Второ, моделът има за задача да стабилизира, охранява и валидизира резултатите от присвояване на икономическите активи в хода на „Великата криминална революция“ (по думите на Ст. Говорухин). Тази „революция“ стана с цената на деиндустриализация на българската икономика, имплозия на късното социалистическо общество, социална декласация на населението и пресичане на химерата „средна класа“ в зародиш. За т.нар. „граждани“, лишени от икономически и обществени шансове, не се предвижда никаква друга роля, освен тази на масовка в този процес, участвайки в поредните индуцирани цикли на вътрешновидова олигархическа кланова борба. Социалната матрица, изкристализирала в годините на „прехода“, очертава едно сурово обществено построение с ясен властови връх, концентрирал монопола върху икономическите ресурси, властовите и информационни възможности и влязъл в убийствена осмоза с пауперизираното и вторично варваризирано социално образувание, наречено българско „общество“. - Преходът не ни ли донесе и други „бонуси“? - Да, само в първите 5 години са загубени 2 млн. работни места. Приблизително такъв е броят на емигриралите от страната. Ясно защо. Ясно е и защо т.нар. „средна“ класа е закономерно липсващ социологически факт и само досаден демагогски елемент в приказките на дежурните „десни“ плямпала. На практика имаме тесен връх на социална пирамида от латиноамерикански тип с непрекъснато разширяваща се основа. Пирамидата се снишава непрекъснато, защото средната й част непрекъснато ерозира към основата. Именно поради това твърдя, че към момента в България е невъзможен демократичен политически модел, защото липсват икономически свободни граждани. Те са силно зависими – икономически, властово, информационно, дори силово, от олигархичните босове на деня. Като добавим и непрекъснато въртящите се обороти на медийните машини за изглупяване на и без това не особено интелигентното „население“, ще имаме резултатите, които имаме. Страната стремително се деиндустриализира, а в структурата на остатъчната българска икономика, с изключение на енергетиката, преобладават предимно т.нар. „услуги“ и сектори със семпло технологично ниво, произвеждащи ниска принадена стойност, съчетана с висока норма на ръчен труд, с ниска стойност и изисквания за квалифициран труд, полаган във все по-примитивни условия. Накратко, това е структура на икономика на страна, плъзгаща се към развиващия се свят. Профилът на селското стопанство бележи устойчива тенденция към продължаваща концентрация на поземлената собственост и финансовите потоци в ръцете на няколко крупни за нашите мащаби агрогрупировки, водещи до формиране на преобладаващо монокултурно латифундистко земеделие. В международното разделение на труда България бива „специализирана“ в износ на суровини и преработени материали и във внос на технологични стоки, т.е. тя се очертава като държава – суровинен придатък. Ликвидирането на наследената индустриална структура от времето на „реалния“ социализъм не е явление, имащо единствено икономически последици. То има ефекта на детонатор, отключващ процеса на ускорено социално деление и разпад, водещ до деградиране на цялата социална тъкан. Пред очите ни се подменя матрицата и носещите структури на едно доскоро модерно общество, което бива вкарвано обратно в бъдещето на едно минало – постиндустриално неоварварство. В резултат от повсеместната деиндустриализация, незаменена от друг тип равностойни технологически и организационни структури, култура и развитие, се сменя цивилизационната матрица. - Резултатът от тези процеси се възприема като тотален разпад на всичко около нас? - Логическото следствие е, че подобно на картонени кули, една след друга деградират системите на образованието, здравеопазването, социалното осигуряване. Това води до последваща социална декласация, до примитивизация на всички сфери, до разкъсване на социалните връзки и до подмяна на цивилизационния код. С усилие вече може да се говори за интегрирано плътно българско „общество“, доколкото всъщност не знаем как точно да наречем социалното нещо, конвулсиращо на терена. Двадесет и четири години след падането на Желязната завеса страната се срива до състоянието на периферна територия със затихващи функции. В центъра на полуострова се оформя зона на силов, демографски и цивилизационен вакуум, в който постепенно и постоянно ще се просмукват етнически и цивилизационни елементи със съвършено друг профил. Поставена на ръба на световете, българската територия се очертава като един от порталите, през които вероятно ще се осъществи реваншът на Третия свят след близо 500 години поглъщане от страна на Европа. И ако някой е очаквал, че изчезването на България ще бъде спектакуларно събитие, се лъже. Тя като цивилизационен и етнически субстрат бива подменяна неусетно, изчезвайки буквално всеки ден, бавно, мъчително, но неумолимо. - Оттук нататък накъде? - Според мен съществуват три опции. Първата е да продължи гниенето. Смятах, че няма да доживея изчезването на България, но вече мисля, че това ще се случи, поради компресията на историческия процес. Ще стане факт, ако продължаваме така, както я караме, някъде вероятно до 20 – 25 години. Няма друго общество в Източна Европа, в което социалната катастрофа, сателитният и периферен модел да са съчетани с буквално физическото изчезване на държавнотворния народ. В случая българите. Много условни аналогии може да има само с някои страни от Прибалтика. Визирам основно Латвия. Втората опция е този процес да бъде забавен. Това означава, че управляващите върхушки в страната трябва да имат сетива за случващото се. Боя се, че те нямат такива. Третият вариант е част от тази олигархична върхушка в България да осъзнае, че дори с ресурсите, които притежава, тя е господин „никой“ оттатък Калотина. Миналата година в световен мащаб бе проведена наказателна операция, наречена „деофшоризация“. Смъртта на Березовски, кипърският случай, за който Путин не си мръдна пръста, показват ясно някои неща. Лесните пари, които бяха натрупани през 90-те години в хода на т.нар. „преход“, в момента се изземват от световния финансов капитал, защото са му необходими. И първи жертви ще бъдат нашите олигарси и псевдокапиталисти, защото те не са и капиталисти, а финансови рентиета. Така че на тях трябва да им е ясно, че ако искат да оцелеят, интересът им зависи от оцеляването на тази територия, при това не само като територия, а като някакъв вид социална субектност. Следователно може да възникне обективно съвпадение на интересите на част от олигархическата върхушка у нас с интересите на част от българското население, осъзнаващо драмата на процеса, който протича в България. Дали това ще се случи, е въпрос на бъдеще. - Какво можем ние да направим? - Вашият въпрос изхожда от презумпцията, че ние сме субект, пред който има опции. Ние не сме субект. Ние сме все още в полуобектно и полусубектно състояние, говоря за обществото като цяло. България е тласкана в момента да продължи да пребивава в това нищо незначещо обектно състояние на периферна буферна територия. Трябва да стане ясно на българите, че тук става въпрос за буквалното им физическо оцеляване. Отварям една скоба, за да кажа, че слушам напоследък едни патриотарски възторжени приказки, че българите и българското общество са попадали в много по-тежки ситуации и отново са се възраждали като феникс. С малка подробност. Че българите тогава са се опирали на българското село. Такова нещо в момента няма. Ако погледнете картата на България между София и Бургас – това е особен микс между цигански катуни и старчески домове. Следователно нямаме виталност. Гръбнакът на българите е счупен. Това атомизирано стадоподобно образувание, наречено „общество“, трябва да осъзнае собственото си битие и драмата, че сме изправени пред ръба на пропастта. И когато го направи, да тръгне бавно назад от ръба. Нищо такова не виждам в момента. Римският клуб казва в един свой доклад преди 40 години нещо, което важи в пълна степен за България, българите и българския „експертен елит“: най-голямата драма на съвременността не е екологичната, демографската, икономическата или друга, а неосъзнаването на това, което се случва. Българите продължават да не осъзнават това, което им се случва. Те продължават да бъдат вкарвани в този тип оперети, в които пребиваваме всички ние, и ще имаме този резултат, който имаме. Ако не осъзнаем драмата на собственото си битие, заслужено ще отидем там, където ни е мястото – в небитието !

27.04 2014 в 18:04

Да, ма поляците не са мазни балкански свине.
Имат достойнство. Някой чел ли е полски трол, нагъзен на Путин?

Хахахахахахаха

27.04 2014 в 17:58

Айде пак ни е виновен Европейския съюз! Абе хора , вие не разбрахте ли , че нашите управници съсипаха България и затова сме си виновни само ние , че не реагирахме още от самото начало! Защо Полша няма такъв проблем , хайде кажете ми? И тя е на първо място от бившите соцдържави по стандарт и това е така , защото поляците винаги единно излизат на улицата и реагират на всичко , което не е редно и се борят за всяко евро от Европа. Съпругът ми е поляк и живее от 35 години в нашата мизерна държава!!!!

27.04 2014 в 17:54

... и какво? се случва в Украйна, Иване Иванов... какво се случва според вас?

27.04 2014 в 17:49

... абеее, бълханскииии...
... и кат излезеш от евросъюза по-богати ли ще станеме... или ше ни изцепят една инфлация ала жан виденов та да ни при*ере... или сънуваш как ше има наборна, ама не армия, а наборен хотелиерски и земеделски персонал...

... хахахахахахаха

... па може и наборни проститутки, нали... с тенденция да станат ОЗ проститутки, кат за тебе ;)

... хахахахахахаха

27.04 2014 в 17:26

А нашите политици трябва да се научат да не копират чужди и празни формулировки. Това което се случващ в Украйна или няма общо с реалностите и отношенията през 19 век, или пък не е преставало да бъде актуално.

27.04 2014 в 17:24

Сори, ма ич не ни трябва да сме "европейци" с български заплати. Айде на еврогейците да им дадат такива ниски заплати, и те няма да искат да са в Европа.

Докато доходите в България не достигнат средните нива за Западна Европа, хич не ни ги хвалете. Ако ще сме само едни "бедни роднини" по-добре вън от от ЕС и НАТО.

Досега никаква полза не сме видели нито от едното нито от другото. Едни приказни, обяснения, анализи, прогнози и оправдания. Вятър и мъгла. Тоя балон се спука. по-възрастните вече се усещат, че при соца бяхме в много, отношения по-добре. Кел файда, че сега можело да пътуваш свободно, като заради това най-доброто и образованото ни го откраднаха западняците, а трудовия народ няма пари да се развява по света.