Българското общество се нуждае от промени в Конституцията, които да отговарят на интересите и очакванията на българските граждани. Около този извод се обединиха днес участниците в кръгла маса "Българския демократичен модел - проблеми и решения".

Събитието бе организирано от Фондация "Европа юридика" по повод 25-ата годишнина от приемането на Конституцията.

Основните насоки на дискусията бяха поставени от Христо Иванов, бивш министър на правосъдието, проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право и Здравка Калайджиева, адвокат, бивш съдия в Европейския съд по правата на човека.

Участие в събитието взеха юристи, политолози, журналисти и граждански активисти, споделящи демократичните ценности и европейската ориентация на България. Сред тях бяха проф. Екатерина Михайлова, бивш депутат и настоящ преподавател по право в НБУ, Татяна Дончева, адвокат и председател на „Движение 21”, Атанас Славов, преподавател на СУ „Св. Климент Охридски”, Станимир Илчев, бивш депутат, представители на фондация „Български адвокати за правата на човека”.

„Разговорите за промените в Конституция не бива да са теми на дебат само между преподаватели по конституционно право и занимание на специализирани катедри, а трябва да са част от гражданската култура. За това откроихме три важни области, които считаме, че трябва да бъдат обсъдени от широк кръг от хора – гарантираните от Конституцията основни права и предвидения механизъм за тяхната защита, отношенията между гражданите и политическите представители и медии и тяхната демокрация“, заяви модераторът на дискусията д-р Христо Христев, преподавател по европейско право в СУ „Св. Климент Охридски“.

"Един от основните проблеми е, че Конституцията не гарантира справедлив процес. Има право на защита, но не и право на справедлив процес", коментира адвокат Здравка Калайджиева. Правото на справедлив процес предполага защита правото на гражданите от властите. Не съществува механизъм за отчет и отговорност на властите пред българското общество. При схващанията, че съдилищата са дясната ръка на властта, няма как да се прилагат европейските норми на защита.

"В Конституцията трябва да се запише правото на индивидуална защита на всички граждани, така както е в Европейската конвенция за правата на човека", каза още г-жа Калайджиева. "Трябва да се промени и онзи текст, който регламентира съдилищата да защитават едновременно правата и интересите на двете страни пред тях. Това не е възможно", допълни адвокат Калайджиева.

Проф. Екатерина Михайлова очерта основните проблеми в Конституцията, свързани със законодателния процес. Според нея разликите между Конституцията през 1971 и 1991 година са много малко. Необходими са конституционни промени и за трите власти.

„Една част от дефектите на Конституцията произлизат от това, че през 1991 г. не е било мислено, че България ще стане член на ЕС”, коментира по време на кръглата маса председателят на „Движение 21” Татяна Дончева.

„Струва ми се че днешната дискусия, която в никакъв случай не може да бъде изчерпателна, ражда поне два големи проблема. Първият – как да продължи мисълта за възможни промени и тяхното съдържание; и второ – практическият начин, по който те могат да бъдат налагани. Промените очевидно не могат да засягат само съдебната система, те очевидно трябва да засегнат всички. Тук чух страхотни теми, които трябва да бъдат задълбани и да се види тяхната проекция в живота, особено по отношение на правата и конституционно гарантиране на справедлив процес. По-голямата част от хората не се интересуват от това, защото смятат, че справедлив процес касае само престъпници, а не всеки гражданин, който е отишъл в съда да се дели, да се съди за наем или да се развежда”, каза още Дончева.

Вариантите за промени в Конституцията са два. Единият е премахване на Великото Народно събрание, а другият е Конституционният съд да вземе решение за промените - каза бившият правосъден министър Христо Иванов - Моят призив е да се изработи и наложи консенсус за въвеждане на пряката конституционна жалба.

Той припомни, че наближават президентски избори и било добре да се чуе от кандидатите какво мислят по този въпрос, как биха подбирали конституционните съдии.

Според проф. Нели Огнянова свободата на медиите у нас е в упадък. Тя призова да правим разлика между правото на свободно изразяване на мнение и това, което сме постигнали, и свободата на медиите в България. Проф. Огнянова коментира ролята на Конституцията в тези процеси.

Според нея важни в случая са комуникационните права (термин на Конституционния съд): правото на свободно изразяване на мнение, право да се търси, получава и разпространява информация, право на защита на личните данни и на личната неприкосновеност и правото на интелектуална собственост, които са ключови. Тя отбеляза, че Конституцията не е перфектна в описването на тези права.

Има изключително голяма неяснота, с която не можем да се преборим по силата на закона. Имаме достатъчно много разпоредби, които дават основание да се разбере кои са собствениците на медии, но ние не знаем много неща за собствеността, за контрола, не знаем за влиянията, не знаем за тиражите, не знаем за обемите. И правните мерки, които са въведени, не могат до доведат до отчетлив резултат. Другият проблем е неприятният бартер между публичен ресурс срещу медиен комфорт, допълни проф. Огнянова.

Още по темата

06/06/2016

Нашите автори

Татяна Дончева (част III): Живков, Слави Трифонов и левицата

29/05/2016

Политика

Дончева: Може да се кандидатирам за президент, Първанов няма шанс

26/05/2016

Нашите автори

Татяна Дончева (част II): Клиентелисткият ГЕРБ, “Мултигруп” и Ганчев

25/05/2016

Политика

Дончева: Плевнелиев се отказа от втори мандат след натиск, пречи на ГЕРБ