Какво работи един евродепутат. Какво реално може да свърши и какво не. Интервю на Владимир Йончев с Радан Кънев в подкаста на OFFNews.
Текстът надолу е със значителни съкращения. Целия разговор вижте във видеото:
Радане, как го издържа Волгин?
Не е лесно. Излязох от студиото с усещането, че съм отслабнал един килограм и че имам нужда да ударя нещо.
Но веднага след това, излизайки от сградата на Би Ти Ви (*става дума за това интервю), отсреща беше 20-годишнината на ДСБ и се видях сред много различни хора и се почувствах не само политически, а в известна степен естетически и интелектуално облекчен.
Изпитвам пълно несъгласие с теб. Според мен основно житейско правило е, че няма смисъл да кажеш на глупака, че е глупак. А ти с някакво мазохистично удоволствие ходиш на дебати с хора, които според мен не те чуват, и по медии, които според мен няма смисъл да легитимираш.
Аз съм убеден, че не можем да оставим пропагандата да се вихри сама сред една част от населението, а ние да разговаряме с друга част от населението. Защото така ще стигнем рано или късно в ситуацията, в която се намира днес американското общество. Там вече има две племена, които не могат да говорят помежду си. Забележи – това е най-утвърдената демокрация в света. В Европа се забелязват такива тенденции - примерно задаващата се крайнодясна вълна, ние трябва да положим огромно усилие, и това ще е много трудна задача, която ще падне основно при ЕНП и при либералите, при нормалните хора, да задържим нормалния политически разговор. А Европа е много по-крехка от Америка, ако щеш само заради 24-те официални езика.
Не трябва да допуснем крайната поляризация в нашето общество. Хората, разгръщащи пропагандата, точно това искат. Те искат да разбият обществото, да го разцепят, да не може да се води нормален разговор. Единственият начин е ние да имаме нервите, търпението и познанията да водим нормален разговор, дори когато знаем, че отсреща поведението не е такова.
Нека започнем разговора за евроизборите оттам - какво може и какво не може един евродепутат?
Първото, което не може евродепутатът, е да предлага закони. Това е огромна разлика със всеки национален парламент. В българския парламент всеки депутат има законодателна инициатива. Нищо няма дори сравнимост по значение от законодателната инициатива. Ти можеш да изменяш, променяш, но законодателството го предлага Европейската комисия. Затова най-важни са първите седмици след 9 юни, защото тогава ще се разбере коя е комисията и кои са приоритетите й. И това е политически, а не чиновнически разговор.
Може ли евродепутатът да спре гейовете? Чуваме призиви - гласувайте за мене, за да няма повече гейове, да няма "гейропа".
Не, евродепутатът не може да спре гейовете, нито може да прокара гейовете. Дали ще има сексуално образование не зависи от Европейския парламент. Доколкото зависи от мен децата трябва да се образоват сексуално, за да няма преждевременни бременности, за да няма сред децата полово предавани болести.
Нека да продължим с опорките. Може ли евродепутатът да спре войната в Украйна?
Нито може да продължи войната, нито може да я спре. Това, че Европейският парламент има слаби правомощия във външната политика, може би е лошо, но е факт.
Може ли да ни вкара в Шенген?
Не може нито да ни вкара, нито да ни изкара.
Може ли да приеме или отхвърли еврото?
Не може нито да влезе в Еврозоната една държава чрез Европейския парламент, нито да излезе. Не можеш нито да спреш еврото, нито да натиснеш за еврото от позицията на евродепутат. Това също може би не е много добре, но е факт.
Тогава какво може? Какво работи един евродепутат. За какво гласуваме на 9 юни?
Всички безумни опорки, които ти чудесно изреди - войната, гейовете, браковете, идеологията, джендъра - каквото и да значи това, еврозоната, Шенген... Всички кандидати за евродепутати говорят много авторитетно по тези въпроси, но единствената опорка, която всеки ден слушаме и наистина зависи от Европарламента, е прочутата Зелена сделка. Икономическото законодателство в най-широк смисъл е в голяма степен въпрос на компетенция на Европейския парламент. Това е класическо законодателство. Комисията предлага, парламентът изменя, преработва, преговаря с правителствата за крайния вариант. Така че тук може един евродепутат спокойно 5 години, 24/7 да работи и да има огромно отражение върху крайния резултат на закони, които всички ние трябва след това да спазваме.
Да те разбирам ли така - от това колко са компетентни българските евродепутати зависи какви пари и каква бизнес-среда ще има българският бизнес в следващите години?
От това зависи в голяма степен как ще се развива българската икономика, да.
Тоест, не е хубаво да изберем идиоти?
Не е хубаво да изберем идиоти за ЕП. Не е хубаво и да избираме мързеливци. Не е хубаво и да избираме хора, които не знаят защо отиват там или отиват, за да си правят реклама пред вътрешната си публика с глупостите за гейовете, джендъра и прочее. Трябва да изберем грамотни хора, които разбират от икономически, социални и здравни въпроси. Които могат да правят законодателство. И които могат да говорят поне английски. Защото има формална и неформална част на преговрите. И ако във формалната част на преговорите има превод и си заобиколен от екипа си, в неформалната част трябва да можеш да си говориш и е голям проблем, като не можеш.
....
Коя теза мислиш за по-правилна? Ако човек има 100 лева, трябва сам да реши как да си ги изхарчи или че трябва да се съберат от много хора по 100 лева и държавата да реши как да ги харчи?
Не искам да заемам крайна позиция. Все още в моето политическо пространство - българската десница, има хора, които живеят със стереотипи от 1991-1992 г. Оттогава минаха 32 г. Живеем в различен свят, в който либертарианската утопия отиде при много други утопии. Свят, в който без определен ресурс в централната власт не можеш да си конкурентен, колкото и да ми се иска. Аз бих искал България и Европа да са либертариански утопии, които живеят изцяло по правилата на свободния пазар. Само че България се конкурира с други европейски държави и заедно се конкурираме с глобалните играчи. А в Китай и в Америка един трилион долара дълг, превърнат в преки субсидии за индустрията, за нищо го нямат, като пари за семки са. Едните държат една печатница, вторите държат друга и всичко, което виждаме като световно икономическо състезание, насочено към нови технологии, е продукт на брутално държавно субсидиране. Пари, с които китайското, американското, корейското или японското правителство взимат като дълг.
За да се конкурираш в тая среда, която не е красива, не можеш да живееш в либертарианска утопия, в която няма приходи в София или в Брюксел.
Сега ще кажа една опорка, която в пълния си разцвет не е вярна, но смятам, че в нея има нещо вярно. А тя е: "Европа загива. Цялото производство е в Китай и Америка".
Тази е от опорките, които почиват на истина. Начинът, по който е развито, наистина е опорка, превръща се в пропаганда, създава страхове, че едва ли не след няколко години в Европа няма да има работни места. В Европа има ужасяващ глад за работници, както в България, така и в Германия. Нещата не са трагични, но тенденцията не е добра. Европейската индустрия изостава, особено в новите технологии. Най-големият проблем е, че европейската индустрия изостава там, където държи иновациите и патентите. Ние създаваме ключовите патенти, но след това производствения процес се разгръща много повече в Америка, Китай или Корея. Вторичните патенти, които са големият брой, се защитават най-много в Китай, след това в САЩ, а европейската индустрия се задъхва.
.....
Друга опорка или по-скоро мрънкане: "Какво ме интересуват високите технологии - те са направени така, че Германия да печели, нищо от това няма да стигне в България".
Нашият проблем в момента е, че българската индустрия, която съвсем не е на лошо ниво разви адикция, пристрастеност, към това да обслужва германската индустрия. Аз обиколих вече два пъти страната, видял съм се с десетки стабилни, сериозни български предприемачи. Поредица от тях, несъгласувано един с друг, ми казват: "Съжалявам, че в последните 10 г. развих толкова тесни връзки с германски промишлени производители, преди бях по-диверсифициран.
В какъв проблем изпадаме ние? Германия разви адикция към енергоизточници на преференциални цени и в момента страда от тяхната липса. А ние развихме адикция към това да сме подизпълнители на германски промишлени предприятия. Но всъщност в много отношения нашата промишленост или е на технологично по-добро от германската или може много лесно да премине на по-добро ниво. Но трябва да мислим за алтернативни пазари, най-вече в рамките на Европейския съюз.
Веднага ще ти кажа как реагират в момента зрителите и слушателите: тоя наред ли е, как българската промишленост ще е по-развита от германската?
В България по ред причини, най-вече поради това, че индустрията ни е млада, независимо дали е създадена скоро или много скоро е претърпяла пълна трансформация, много предприятия са стъпили на по-модерна технологична база отколкото огромните тежки мастодонти в Германия, особено в Източна Германия, в най-индустриалната европейска държава Чехия и в някои други европейски държави.
Европейската индустрия страда от това, че е много силна исторически, много тежка, много трудно подвижна в една среда на изключително сложни регулации и изключително скъп социален модел. Да се трансформира италианското производство изисква огромни политически и финансови усилия. Същото важи за Франция. Ние сме значително по-гъвкави. Ние на места сме изпреварили, на места са ни нужни сравнително малки инвестиции, за да изпреварим технологичното ниво на много утвърдени индустриални нации в Европа. Да това е парадокс. Много хора могат да ме помислят за луд. Но това е една огромна възможност, която българският бизнес знае. И той търси съдействие. Проблемът е, че на власт в България много често на власт са хора, които не го знаят. И те не вярват на собствения си бизнес - че може да дръпне, че може да е лидер.
----------
Текстът е със значителни съкращения. Целия разговор можете да видите във видеото по-горе.
А ако ви е станало интересно, вижте и разговорите ни с Радан за това как ДПС се появи в сглобката:
За това руски актив ли е Орбан и може ли да бъде изключен от ЕС:
Както и стария ни разговор за грешките и лидерите в дясното пространство:
Радан Кънев за грешките, Петър и Христо
И не забравяйте да се абонирате за канала на OFFNews в You Tube.
Владимир Йончев
Владимир Йончев е главен редактор на OFFNews. Завършил е НГДЕК "Св. Константин Кирил Философ" и специалност философия в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е във вестниците "Новинар", "Стандарт", "Телеграф" и "Македония". Носител на наградата "Черноризец Храбър" за журналистическо разследване.