Новият кабинет няма да промени сегашната ни позиция за Македония, докато не види резултати от Скопие

Ружа Райчева Последна промяна на 27 ноември 2021 в 23:20 3367 0

България запазва "единната си позиция" по отношение на Северна Македония, а в близките месеци ще работи активно за "нейното надграждане в конструктивен дух".

Tова бе решено на последните експертни преговори за коалиционно споразумение - тези в сектор „Международни отношения“, между представителите на "Продължаваме промяната", "Има такъв народ", БСП и "Демократична България".

На практика решението означава, че и занапред България ще се придържа към изискването "преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС да съдържа необходимите гаранции по отношение на изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г, каквито към момента не са налице."

Заседания с властите в Скопие всеки месец

Първа стъпка би била задвижването на двустранни комисии между България и Северна Македония. Транспортна комисия, където да си говорим за директна авиолиния Скопие – София, създаване на общ културен календар. За нас е важно македонската страна да започне да спазва изискванията, които вече сме им поставили в Договора за добросъседство. Например нотата за краткото и дългото име на югозападната ни съседка, както и промените на табелите и надписите, които насаждат език на омразата, заяви Даниел Лорер от "Продължаваме промяната".

България очаква от властите на Северна Македония да гарантират трайно правата на гражданите там, които се самоопределят като българи. Относно работата на съвместните комисии, предвидени в Договора за приятелство, участниците в днешните преговори приеха те да заседават всеки месец.

"Искаме да направим реален календар на тези срещи - минимум един път на месец и реално да постигаме резултати", заяви Кирил Петков.

"Партийните картички пред нас нямат значение"

Експертните преговори в сектор „Международни отношения“ продължиха повече от шест часа и започнаха с думите на Петков, че „когато става дума за националния ни интерес, партийните картички пред нас нямат значение“.

Тъй като тази среща беше последната, Петков обобщи, че е много доволен от проведените преговори и че е останал „очарован“ от експертните екипи във всички сектори, тъй като всяка политическа сила е представила своят „А отбор“. 

Още за Македония

Горещите теми по време на дискусията бяха две - външната политика на България спрямо Северна Македония и Русия.

Всички присъстващи са съгласни, че България подкрепя евроинтеграцията на Северна Македония в ЕС, но югозападната ни съседка трябва да спази поставените от официална София условия.

От ДБ предложиха спешно да бъде направена пътна карта, в която да бъде заложена обща комуникационна инфраструктура, програма за общи действия в областта на отбраната, ревизия на учебниците по история, както и изучаване на литературата на двете страни в училищата. "Не може македонците да не са чели "Железният светилник", коментира Стефан Тафров. 

Според ИТН проблемът между България и Северна Македония се базира върху лоша комуникация и затова е нужно ясно да се формулират нашите искания спрямо югозападната ни съседка.

"Продължаваме промяната" са на мнение, че е важно да се запази добронамерения тон в преговорите със Скопие.

Споровете за Русия

Кристиан Вигенин от БСП и Стефан Тафров от ДБ редовно изпадаха в спор по въпросите, засягащи Русия.

Вигенин нееднократно изтъкна, че социалистите искат "нормализиране" на отношенията с Русия, а Тафров беше категоричен, "че няма как да има диалог, докато Русия нарушава международното право". 

От БСП настоявят за отмяна на икономическите санкции на ЕС срещу Русия и на реципрочните санкции от страна на Москва към ЕС. Вигенин твърди, че санкциите на практика не са дали резултат.

От ПП посочиха, че големият въпрос е как ЕС може да си говори с Русия, на което Кристиан Вигенин отвърна, че „разбира това като двустранен диалог“, в който България участва.

В крайна сметка преговарящите постигнаха съгласие по следните въпроси: 

-  Потвърждаване на съществуващата позиция спрямо Северна Македония. България очаква от властите на Северна Македония да гарантират трайна защита на правата на гражданите, които се самоопределят като българи;

- Обмен на архиви от следвоенния (по настояване на Вигенин думата "комунистически" бе заменена) период между София и Скопие - с цел реабилитиране на пострадалите от репресиите;

- Да се създаде календар за ежемесечни срещи на съвместните комисии, предвидени в Договора за приятелство; създаване на бизнес и транспортни комисии между двете страни (евентуално създаване на авиовръзка Скопие - София);

- Активно участие в европейската политика като субект, не като обект;

- Затвърждаване на геополитическата принадлежност на към ЕС;

- Запазване на добрите отношения с Турция на принципна основна; отстояване на човешките права, включително и правата за предоставяне на политическо убежище;

- Постигане на ново споразумение между ЕС и Турция по въпроса за бежанците;

- По-тесен ангажимент с отбранителните структури на НАТО и ускорение на партньорските отношения със САЩ (изцяло координирано с приетата отбранителна стратегия);

- Изграждане на нова основа на политически отношения с Великобритания;

- Равноправни отношения с Русия, основани на принципите на международното право;

- Засилване на връзките с Украйна, защита на българската общност в Украйна;

- Задълбочаване на стратегическото сътрудничество със САЩ, както и с Канада, Япония и Южна Корея;

- Взаимноизгодно партньорско сътрудничество с Китай, базирано на двустранна и многостранна основа;

- Взаимноизгодно партньорско сътрудничество със страните от Индийско-Тихоокеанския регион;

- Засилване на диалога със страните от Близкия изток и Африка;

- Реформиране на европейската политика за убежища и пакта по миграция;

- Присъединяване към еврозоната в съответствие с финансовата и икономическа стратегия. За целта трябва да се направи разяснителна кампания за гражданите за ефектите върху икономиката;

- Присъединяване към Шенгенското споразумение;

- Активно участие в дебатите за Зелената сделка - в интерес на развитието на българската икономика и енергетика;

- Активно участие в конференцията за бъдещето на ЕС;

- Насърчване на участието на българите в чужбина в изборния процес чрез улеснено и сигурно гласуване;

- Преглед и осъвременяване на Закона за българите извън България;

- МВнР активно да подпомага образователната стратегия на МОН за българите в чужбина;

- Подбряване на консулските услуги на база на подобрен кадрови капацитет;

- Мерки за улесняване на българските граждани в чужбина;

- Подбряване на състоянието на имотите зад граница;

- Подобряване на състоянието и управлението на имотите в чужбина;

- Възстановяване на диалога с Русия в рамките на ЕС на базата на принципите на международното право;

- Създаване на регистър/мобилно приложение за българите в чужбина;

- Възможност за онлайн кандидатстване за визи;

- Стратегически преглед на дипломатическата служба към 2021 г.

- Засилване на ролята на МВнР за развитие на външноикономическите връзки, привличане на чуждестранни инвестиции, както и за гарантиране на енергийната сигурност;

На края на срещата Кирил Петков изрази благодарността си към всички участвали в коалиционните преговори през седмицата:

"Това бяха 18 много интензивни разговора, четвърти ден подред, но нямаше тема, в която да сложим българския интерес и да не постигнем огромно съгласие. Това означава, че няма значение дали сме леви, център или десни. Пожелавам да изпълним всички точки с реални действия и след четири години България няма да изглежда по този начин".

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови